Независимостта на Шотландия отново е на дневен ред само седем години след референдумa, който я отхвърли с 55% на 45%. Победата на Шотландската национална партия (SNP), ръководена от първия министър Никола Стърджън на 6 май, й предостави това, което според нея е необходим мандат за ново гласуване за отделяне, като същевременно заплашва да разпали и без това напрегнатите отношения с правителството на британския премиер Борис Джонсън в Лондон, пише Bloomberg.
Движението за независимост беше възродено от вота на Обединеното кралство за напускане на Европейския съюз през 2016 г. и неговия ожесточен развод през 2020 г. Докато Англия предпочиташе да се оттегли, Шотландия гласува с огромно мнозинство да остане в блока, като независимостта може да отвори вратата за реадмисия. Шотландия има своя отличителна култура и националистическа традиция, която процъфтява въпреки Акта на Съюза от 1707 г. между двете страни. Сега този тривековен съюз е под заплаха.
1. Какво означава изборният резултат?
SNP спечели 64 места в 129-местния парламент, което е по-голяма подкрепа от 2016 г., малко под прага за абсолютно мнозинство. Но със спечелването на осем места от страна на Зелените - ръст с две - това дава на депутатите, които подкрепят независимостта, общо 72 места. Стърджън описа гласуването като най-важното в историята на нейната страна и резултатът сега може да има последици, които да достигнат далеч отвъд нацията с население от 5,5 милиона души. Докато някои правомощия в области като образование и здравеопазване бяха прехвърлени на Шотландия, когато беше създаден шотландският парламент през 1999 г., това не угаси исканията за по-всеобхватна автономия. Анкетите показват, че бъдещето на Шотландия като част от Великобритания е най-важният приоритет сред шотландския електорат при вземането на решение за коя партия да гласува, а изборите са определяни като фактически вот за независимост. С рекордна избирателна активност и тактическо гласуване, основано на привързаности към про- и антинезависимостта, конституционното бъдеще на Шотландия постави в сянка всички останали въпроси и поднови конфронтация с правителството на Великобритания в Уестминстър.
2. Колко голям фактор е Brexit?
Огромен. Шотландия гласува с 62% в подкрепа срещу 38% за оставането в ЕС през 2016 г. Само две години по-рано твърденията, че Шотландия ще трябва да кандидатства за присъединяване към ЕС, ако напусне Великобритания, подкопаха националистическия импулс. Сега Brexit позволи на Стърджън да твърди, че е настъпила фундаментална промяна в обстоятелствата. Реализирането на Джонсън на „твърдия Brexit“ - извеждането на Великобритания от единния пазар на ЕС - подклажда напрежението, удряйки особено силно риболовната индустрия на Шотландия, докато Законът за вътрешния пазар на Обединеното кралство, който позволява на британското правителство да отмени решенията на парламента в Единбург, породи обвинения в разграбване на властта. Неспокойната личност на Джонсън като представител на английската висока класа го превърна в непопулярна личност сред шотландците, които по-лесно се идентифицират с прямостта на Стърджън. Изтекли коментари, отправени от страна на Джонсън, определящи отделянето като „катастрофа“, само подсилиха тези възприятия сред шотландското общество.
3. Какви биха били последствията от отделянето?
Огромни. Ще бъдат необходими преговори за това каква валута ще използва независима Шотландия, дали ще трябва да поема част от британския държавен дълг и какви търговски договорености ще има с остатъка от Обединеното кралство. Амбицията на SNP да върне Шотландия в ЕС ще създаде гранично и търговско напрежение, каквото например беше налице в Северна Ирландия след Brexit. Други въпроси могат да включват правата върху добива на петрол и риболова, както и настоящото местоположение на атомната подводна флота на Великобритания във Фаслан близо до Глазгоу.
4. Ще има ли скоро нов референдум за независимост?
Малко вероятно е това да е скоро. Досега Джонсън отказва да предостави подобна възможност на Единбург. Вотът през 2014 г. беше свикан от шотландския парламент с еднократни правомощия, предоставени му от британския парламент. Следвайки този прецедент, Джонсън ще трябва да се съгласи на нов референдум и понастоящем е ясно, че британският премиер не жела да го направи. Дали той би могъл да поддържа тази позиция, зависи от това как политическият натиск се измества в Шотландия и как Стърджън ще изиграе нейните карти. Стърджън заяви, че резултатът от изборите е мандатът, който й е необходим за референдум, веднага щом пандемията на коронавируса го позволи. Нейната амбиция е да проведе ново гласуване през първата половина на новия парламентарен мандат, което означава преди края на 2023 г.
5. Може ли Шотландия да проведе собствен референдум?
Правителството на Великобритания казва „не“, а Стърджън заяви, че се е ангажирала с провеждането на законен референдум. Шотландският лидер изглежда решена да не следва маршрута на каталунските сепаратисти, които проведоха незаконно гласуване за отделяне от Испания през 2017 г. Въпреки това SNP на Стърджън изглежда е готов да се заеме с проблема, ако Джонсън продължава да казва „не“. Нейното правителство публикува законопроект, очертаващ пътя към поредния референдум, а някои от нейната партия са на мнение, че Шотландия може да проведе консултативен вот и да принуди Великобритания да го оспори в съда.