За някои ветерани на пазари в сегашната ситуация има прилики с финансовите балони. Оценките на акциите са най-големи от дотком балона през 2000 г., цените на жилищата се върнаха към своя пик от преди кризата, рискови компании могат да взимат заеми на рекордно ниски лихви, а индивидуалните инвеститори наливат пари в зелена енергия и криптовалути, пише в свой анализ The Wall Street Journal.
Този бум има някои лигитимни обяснения – от напредъка в дигиталната търговия до фискално стимулиран растеж, който вероятно ще бъде най-силният от 1983 г. насам.
Но пазарът преди всички си има един двигател – Федералният резерв. Улеснената парична политика често подхранва финансов бум, като и сега това става изключително лесно. Фед поддържа лихвени проценти близо до нулата през последната година и сигнализира, че лихвите няма да се променят още поне две години. Централната банка на САЩ купува и облигации за стотици милиарди долари. В резултат на това доходността по 10-годишните държавни облигации е доста под инфлацията, т.е. реалната доходност е дълбоко на отрицателна територия за втори път за последните 40 години.
Има основателни причини, поради които лихвите са толкова ниски. Федералният резерв действа в отговор на пандемия, която в най-силната си степен би могла да причини повече щети от финансовата криза през 2007-2009 г. И все пак в голяма степен благодарение на Фед и Конгреса, които са осигурили около 5 трилиона долара фискални стимули, това възстановяване изглежда много по-здравословно от предишното. Това би могло да подкопае причините за такива ниски лихви, подкопавайки пазарните оценки.
Тъй като оценките на акциите са оправдани само ако лихвените проценти останат изключително ниски, идва въпросът какво ще се случи, ако Фед трябва да затегне паричната политика, за да се справи с инфлацията и доходността по облигациите се повиши с 1-1.5 процентни пункта. Според икономиста от Харвардския университет Джеръми Стейн при такъв сценарий може да има сериозна корекция в цените на активите.
В доклад от тази седмица Федералният резерв предупреди, че оценките на активите като цяло са високи и уязвими на значителни спадове, ако апетитът към риск на инвеститорите намалее, напредъкът по ограничаването на пандемията разочарова или възстановяването спре.
В края на април Джером Пауъл призна, че пазарите изглеждат „малко надути“ и Фед може да е една от причините: „Няма да кажа, че няма нищо общо с паричната политика, но има огромно общо с ваксинацията и възобновяване на икономиката". Но той намекна, че Федералният резерв няма да оттегля стимулите, казвайки, че „икономиката е далеч от нашите цели“. Данните на Министерството на труда от петък, показващ, че през април са създадени много по-малко работни места, отколкото Wall Street очакваше, подчерта това.
Локдаунът заради пандемията преди година предизвика удар върху икономиката, който първоначално беше по-лош от финансовата криза. Но след два месеца икономическата активност започна да се възстановява, тъй като ограниченията намаляха и бизнесът в САЩ се адаптира към социалното дистанциране. Фед инициира нови програми за отпускане на заеми и Конгресът прие Закона за грижите на стойност 2,2 трилиона долара. Ваксините пристигнаха по-рано от очакваното. Американската икономика вероятно ще достигне своя предпандемичен размер през текущото тримесечие, което е две години по-бързо, отколкото след финансовата криза.
И въпреки че перспективите се подобриха, фискалните и паричните кранове остават широко отворени. Демократите за първи път предложиха допълнителни стимули за 3 трилиона долара миналия май, когато се очаква БВП да падне с 6% миналата година. Всъщност свиването бе с по-малко от половината от това, но демократите, след като спечелиха и Белия дом и Конгреса, осигуриха още един стимул в същия размер.
Фед започна да купува облигации през март 2020 г., за да се противопостави на хаоса на пазарите. В края на лятото централната банка разшири програмата.
В същото време беше обявена нова рамка: след години целева инфлация под 2%, сега целта е не само да се постигне инфлация до 2%, но и по-висока, така че с течение на времето средната и очакваната инфлация да се стабилизира на 2%. За тази цел Фед обеща да не повишава лихвите, докато пълната заетост не бъде възстановена и инфлацията не достигне 2% и не се насочи към още по-високи нива. Централните банкери прогнозираха, че това няма да се случи преди 2024 г. и оттогава се придържат към тези насоки въпреки значително подобряване на перспективите.
Това осигуряване на безпрецедентен паричен и фискален стимул в икономика, която вече се възстановява благодарение на ваксините, е причината стратезите на Wall Street да са най-бичи настроени за акциите от преди последната финансова криза, показва проучване на Bank of America. Раздуване има и при други пазарни активи. Цените на жилищните и търговски имоти, коригирани спрямо инфлацията, са около пика, достигнат през 2006 г.
Днес оценките на акциите и имотите са по-оправдани отколкото през 2000 г. или през 2006 г., тъй като възвръщаемостта на безрисковите държавни облигации е много по-ниска. В този смисъл политиките на Фед работят точно по предназначение: подобряване ккато на икономическата перспектива, която е добра за печалбите, търсенето на жилища, така и на кредитоспособността на бизнеса и апетита за риск.
Въпреки това ниските лихви вече не са достатъчни, за да оправдаят някои оценки на активите.
Bank of America наскоро отбеляза, че компании с относително ниски емисии на въглерод и по-висока ефективност при използване на водата получават по-високи оценки. Тези оценки не са резултат от по-добри парични потоци или перспективи за печалба, а благодарение на приливна вълна от средства, инвестирани съгласно екологични, социални и управленски критерии или т.нар. ESG критерии.
Конвенционалната оценка е безполезна и при криптовалути, които не носят лихва, наем или дивиденти. Вместо това защитниците им твърдят, че цифровите валути ще изместят фиатните валути, емитирани от централните банки като средство за трансакции и съхранение на стойност.
„Крипто има потенциала да бъде толкова революционен и широко възприет, колкото и Интернет“, пише в проспекта за първоначалното публично предлагане на криптоборсата Coinbase Global. Към 29 април криптовалутите са на стойност над 2 трилиона долара по данни на CoinDesk, като тази оценка е приблизително еквивалентна на всички щатски долари в обращение.
Финансовите иновации също подхранват пазарите. Днес брокери без комисионни като Robinhood Markets и социалните медии дават допълнителна сила на индивидуалните инвеститори.
Такива инвеститори повлияват все повече върху общата посока на пазара, стана ясно от скорошен доклад на Банката за международни разплащания.
С поглед към бъдещето
Невъзможно е да се предскаже как ще свърши всичко това. Не е и задължително да свърши: акциите с високи оценки в крайна сметка биха могли да спечелят печалбите, необходими за оправдаване на днешните им оценки, особено с настоящото икономическо развитие. Междувременно по-екстремни спекулации могат да се сринат под собствената си тежест, тъй като могат да разочароват или да се появи конкуренция.
Но за да се стигне до масово сриване на активите вероятно ще има някакво макроикономическо събитие като рецесия, финансова криза или инфлация.
От доклада на Фед през изминалата седмица стана ясно, че вирусът остава най-голямата заплаха за икономиката и по този начин за финансовата система. Разочарованието от работните места през април напомня колко неясни остават икономическите перспектива. И все пак, с оттеглянето на пандемията, сега рецесията изглежда малко вероятна. Но не може да се изключи да има финансова криза, свързана с някаква скрита нестабилност.
Така остава инфлацията. Понастоящем страхът от инфлация е широко разпространен поради недостиг на полупроводници, дървен материал и служители, които оказват възходящ натиск върху цените и разходите. Повечето анализатори и Федералният резерв смятат, че този натиск ще намалее, след като икономиката се отвори отново и нормалните модели на разходите се възобновят. Независимо от това инвеститорите очакват инфлацията през следващите години да бъде средно около 2,5%. Това би се разминало с новата цел на Фед за средно 2% инфлация в дългосрочен план.
Малко по-висока инфлация би накара Фед да повиши леко лихвените проценти, което не би трябвало да навреди на оценките на акциите. Повече тревога носи доходността по дългосрочните облигации, която е важна за стойностите на акциите, и която може да се повиши значително повече. От края на 90-те години цените на облигациите и акциите се движат в противоположни посоки.
Това е така, защото когато инфлацията не е проблем. Икономическите шокове са склонни да движат доходността по облигациите нагоре (които се движат в обратна посока на цените), а цените на акциите надолу. По този начин облигациите действат като застрахователна полица срещу загубите от акции, за които инвеститорите са готови да приемат по-ниска доходност. Ако инфлацията отново се превърне в проблем, тогава облигациите губят тази застрахователна стойност и доходността им ще се повиши.
През последните месеци тази корелация на акциите и облигациите, която съществуваше през по-голямата част от последните няколко десетилетия, започна да изчезва, казва Брайън Сак, бивш икономист на Фед, който сега е в хедж фонда D.E. Shaw & Co. LP. Той отдава това отчасти на опасенията за инфлацията.
От известно време инвеститорите купуват активи сякаш инфлацията никога повече няма да се развихри. Може да са прави. Но ако безпрецедентната комбинация от парични и фискални стимули успее да изтласка икономиката от модела от последното десетилетие, това самодоволство може да се окаже доста скъпо.