Британските избори, които се проведоха в четвъртък, бяха в много отношения символичен референдум за Борис Джонсън. Докато резултатите все още се броят, ранните данни предполагат, че британският премиер може да запише победа на вота, пише CNN.
Окончателните социологически проучвания на многобройните местни избори показват, че консерваторите на Джонсън са успяли да запазят кметските си позиции в ключови райони на бойното поле и ще увеличат присъствието си в общинските съвети.
Най-символичното е, че партията на Джонсън взе единственото място за спечелване в парламента на Обединеното кралство в рамките на специални избори в Хартълпул, който беше под контрола на Лейбъристката партия създаване на парламентарното място през 1974 г. Почти нечувано е управляваща партия да спечели местни избори и особено впечатляващо, че Джонсън успя да постигне това, докато неговата партия продължава да е на власт от 2010 г. насам.
Много се неща се случиха, откакто Джонсън спечели убедителното си мнозинство на общите избори през 2019 г. Тогава Обединеното кралство беше в задънена улица заради Brexit, без достатъчно мнозинство за каквото и да било в парламента, което разочарова обществеността, очевидно нетърпелива да продължи напред.
Голяма част от успеха на Джонсън през 2019 г. се дължи на факта, че той имаше готова сделка за Brexit и просто се нуждаеше от гласовете в парламента, за да си свърши работата - както и слаб опозиционен лидер в лицето Джереми Корбин, старомоден социалист, който отчужди много избиратели.
Малко след като Джонсън изпълни обещанието си и изведе Обединеното кралство от ЕС на 31 януари 2020 г., той беше засегнат от най-тежката криза на това поколение: пандемия от Covid-19, която взе живота на най-малко 127 000 британци - едно от най-високите нива на смъртност на глава от населението в света.
Списъкът със злопоуките на Джонсън с Covid-19 е дълъг. В началото на кризата той беше разкритикуван, че е наложил локдаун твърде късно, не е приел вируса достатъчно сериозно (известен с изказването си, че се ръкува с хора в същото време, докато Covid-19 разтърсваше страната) и редица неуспехи по отношение на тестовете и осигуряване на защитно облекло за медицинските служители на първа линия.
Неговото правителство е обвинено в мърлявост и кронизъм (бел. ред. явление, при което властта се използва за облагодетелстване на интересите на малцина за сметка на всички останали), предоставяйки изгодни договори на лица, които имат отношения с неговата партия. Съвсем наскоро Джонсън беше обвинен, че предпочита да "остави телата да се трупат високо в размер на хиляди", отколкото да наложи нов локдаун - коментар, който впоследствие той отрече, че отправил.
Извън темата коронавируса сделката му за Brexit е критикувана за небрежност и лошо изпълнение, оставяйки износителите пред сериозни проблеми. Той също така е официално разследван от избирателната комисия, тъй като се твърди, че е позволил на спонсорите на Консервативната партия да платят за много скъпо обновяване на апартамента му на Даунинг Стрийт.
И неговата преценка е подложена на сериозен контрол след огромни последствия във вътрешния му кръг.
Как тогава Джонсън успя толкова силно да спечели този референдум за неговото ръководството?
Първият момент, който трябва да се отбележи, е, че Джонсън беше спасен от ваксинационната кампания на неговото правителство. Обединеното кралство избра да не се присъединява към схемата на ЕС за обществени поръчки и на практика хвърли възможно най-много средства, за да осигури най-много дози. В резултат на това Обединеното кралство напредна с програмата си за ваксинация - успех, който Джонсън може да отдаде на факта, че е извън ЕС - неправилно, но за мнозина правдоподобно твърдение.
По-важното е, че Джонсън успя да измести центъра в Англия, което е труден подвиг в съвременната политика. Хората, които преди това никога не биха помислили да гласуват за консерваторите, сега виждат неговата партия като съвсем различна структура от тази, водена от Маргарет Тачър през 80-те години, както тази при по-скорошните му предшественици Дейвид Камерън и Тереза Мей.
Традиционните идеи на лявата икономика и лявата социална политика, които вървят ръка за ръка, вече не съществуват. Brexit беше може би най-ясният индикатор за това твърдение, когато гласоподавателите в традиционните лейбъристките региони гласуваха за кампания, оглавявана от Джонсън, архетипния консерватор.
Чрез смесица от популизъм, готовност да похарчи държавни средства и перформативен патриотизъм, той намери начин да се обърне към определен тип английски дух, който е милион километра разстояние от глобалистичния либерал, който беше кмет на Лондон не толкова отдавна.
И на последно място - Великобритания е много разделена, което всъщност работи в полза на министър-председателя или поне засега. Джонсън и Brexit са популярни в Англия; единствените региони на тази страна, които са в разрез на тази тенденция, са достатъчно малки, за да не се нуждае от тях, за да спечели общи избори.
Картината е различна в другите три страни на Обединеното кралство, където Джонсън и консервативното правителство имат по-малко власт и са по-малко привлекателни за много избиратели. Това е най-вярно в Шотландия, където Шотландската национална партия, която настоява за независимост, изглежда е готова да разшири своето господство.
Все пак не всичко е добра новина. По-скоро, отколкото късно, абсолютният ад ще бъде разгърнат в Шотландия, тъй като призивите за напускане на Великобритания стават повсеместен рев, но без почти да има реален шанс да се случи. А политическата нестабилност между юнионисти и националисти в Северна Ирландия поражда нови страхове от насилие.
В по-дългосрочен план ще бъде налице следсмъртен случай на неправилно боравене с пандемията. Brexit неизбежно ще има по-видимо въздействие върху икономиката. Раздорите с Европа на фона на новите отношения могат да достигнат повратна точка, която да раздразни обществеността.
И макар Джонсън да изглежда, че перфектно играе своята британската политика към този момент, той го направи, като заби клин между четирите държави и извлече ползите от политиката на оплакване. Това може да задържи Джонсън и неговата партия на власт за още едно поколение, но също така може да отчужди гражданите на Обединеното кралство, което от своя страна може да има политически, икономически и социални последици далеч в бъдещето.
Един ден е напълно възможно Джонсън да съжалява, че е отприщил тези демони в името на победата.