Ел-Ериан: Рамката на Фед остави централната банка на САЩ с вързани ръце

Според един стар анекдот разликата между адвокатите и другите професии е, че първите могат да спорят със 100 процента убеденост, дори когато основата за тяхното мнение е несигурна или ниска.

В наши дни Федералният резерв на САЩ изглежда по-скоро като адвокат, отколкото като икономист. За пореден път той отдели натрупващи се доказателства за силното икономическо възстановяване, отхвърли опасенията за финансовата стабилност и повтори, че нарастването на инфлацията ще бъде преходно, пише в свой анализ за FT Мохамед ел-Ериан, президент на Queens’ College, Университета Кеймбридж, и съветник на Allianz и Gramercy, цитиран от Investor.bg.

За разлика от това, много икономисти са или несигурни, или направо се притесняват, че инфлацията ще е постоянна. Индикациите за пазарна пяна се умножават заради „ралито за всичко“. Все повече компании предупреждават за увеличаване на разходите за входящи материали, като някои сигнализират, че това ще бъде прехвърлено и в цените.

Контрастът между позицията на Фед и всичко това е причината политическият риск да нарасне и да се превърне в едно от основните предизвикателства пред инвеститорите тази година. Аргументът за поддържане на отвореност към природата на нарастващата инфлация не е този, който отхвърля структурните дезинфлационни ефекти на технологията.
Ел-Ериан не отрича, че първоначалният скок в данните за инфлацията има много общо с базовите ефекти и временното несъответствие между допълнителните разходи и производството. Той се опира на структурни промени, които оказват влияние както върху търсенето, така и върху предлагането на икономиката.

Недостигът на съвкупно търсене, който дълго време допринасяше за американската икономика, изглежда свърши. Администрацията на Байдън се стреми да запази своя „голям мащаб“ на фискалната политика и частният сектор е в състояние – и дори е готов, да консумира повече от частните спестявания, натрупани по време на пандемията.

Всичко това се допълва от обща промяна в икономическата политика от отдалечаване на корпоративния сектор към по-приобщаващ подход, благоприятстващ тези, които са склонни да харчат по-голяма част от доходите си за стоки и услуги. В резултат на това нарастването на търсенето идва в момент, когато години на недостатъчно инвестиции са направили реакцията на предлагането по-малко динамична. Компаниите в момента се занимават с проблемите по веригата на доставки, по-високите цени на суровините, индустриалната концентрация, широко разпространените дефицити на запаси и – в някои случаи, с трудови проблеми.

Недостигът на чипове вече затвори някои производствени мощности. Междувременно икономистите отново преразглеждат прогнозите си за растеж за 2021 г., очаквайки все повече двуцифрен ръст за второто тримесечие и 7% ръст за годината.

В известен смисъл Фед няма оперативен избор, освен да се придържа към преходния си разказ предвид неотдавнашното приемане на нова парична рамка. Тази рамка е свързана със забавен подход, основан на резултати. Тя замени по-превантивната, базирана на прогнозите, рамка.

Най-мощната централна банка в света се ангажира публично да изчака няколко месеца на действително отклонение на инфлацията нагоре, преди да отговори. За да подчертае въпроса, председателят на Фед Джей Пауъл отбеляза, че като се има предвид мнението, че икономиката „не е близо до съществен по-нататъшен напредък“, Фед дори не мисли да намалява стимулите. Когато обаче Фед започне да мисли за това, процесът ще отнеме достатъчно време, преди американската централна банка да приложи мерки за затягане.

Вместо предпазливо да натиска спирачките, както наскоро направи централната банка на Канада, Фед продължава да подхранва най-разхлабените финансови условия. Прекомерното поемане на риск на пазарите ще съпътства възхода както на действителната, така и на очакваната инфлация. В крайна сметка Фед може да бъде принуден да натисне спирачките на паричната политика, като рискува да подкопае това, което трябва да бъде дълготрайно приобщаващо възстановяване.

При такъв икономически сценарий инвеститорите биха рискували загуби както на собствения капитал, така и на облигациите. Те също могат да бъдат разклатени, ако пазарите започнат да се затягат в отговор на Фед, който видимо изостава зад кривата.

От доста време насам Фед се притеснява от рисковия баланс, наклонен към дефлация. Този баланс обаче сега се обърна, казва ел-Ериан. Не е просто време Фед да започне да мисли за по-малко парични стимули. Време е институцията да свие пазарната си намеса заради структурното здраве на финансовите пазари, заключава той.

По статията работи екип на investor.bg.