Колкото повече спестявате, толкова по-бедни се чувстват останалите

Спестяванията се увеличават по време на пандемията, особено сред по-възрастните европейци. Barclays Plc изчислява, че възрастните хора са натрупали рекордните 600 милиарда евро (722 милиарда долара) спестявания. Несъмнено това би било голям тласък за европейската икономика. Голяма част от специалистите обаче очакват повечето от парите да останат неизразходвани, пише Стюарт Троу за Bloomberg. 

Какво се крие зад това голямо състояние? Отрицателните лихвени проценти в региона трябва да спрат спестяването и да насърчат разходите и инвестициите. За по-възрастните обаче нещата изглеждат малко по-различно. Разбирането им и това как реагират, когато лихвите са толкова ниски, е от съществено значение за насърчаването им да харчат парите си.

Много ниските лихвени проценти значат, че хората се нуждаят от по-големи спестявания или пенсионни осигуровки, за да постигнат дадено ниво на доходите. Основният лихвен процент на Английската централна банка е само 0,1. Това означава, че годишната възвръщаемост от 10 милиона паунда би била 10 хиляди паунда. През 2008 г. - преди глобалната финансова криза, тази сума се генерираше от 200 хиляди паунда, но тогава лихвите бяха на ниво от 5%. Изчисленията са дори по-сложни, когато лихвените проценти са отрицателни, както в еврозоната, където средствата всъщност ерозират във времето. 

Ниските лихвени проценти подхранват страхове сред пенсионерите, че спестяванията им няма да нараснат и в крайна сметка те ще останат без пари. Така че мисълта за ненужно харчене на средства е неудобна за тях и може да доведе до прекомерна предпазливост.

Това проблемно въздействие на ниските лихвени проценти предхожда пандемията. Проучване от 2017 г. показа, че много пенсионери в Америка продължават да трупат спестявания дори след пенсионирането си. Хората, навършили 80, са по-богати от тези на 60 и 70 години. Проучването установява още, че най-богатите са харчили 53% по-малко, отколкото биха могли да изразходват.

Проблемът е, че прекомерната предпазливост може да навреди на спестяващите и икономиката. В крайна сметка пенсионерите живеят по-стриктно, отколкото е необходимо, поради страх да не останат без пари. В същото време икономиката не успява да се възползва, тъй като тези с най-много парични средства са най-малко склонни да харчат.

Преди настоящата мания по изключително ниски лихвени проценти правилото беше, че около 4-процентна годишна лихва е устойчива. Днешните съвети са по-разнопосочни. Някои съветници смятат, че устойчивите лихви са на ниво от три или по-малко проценти. Експерти на Artemis Investment посочват, че 4% възвръщаемост все още е възможна, но само ако 60% от фонда останат инвестирани в акции. Това е доста голям процент за много от по-предпазливите инвеститори. Алтернативно - ако инвеститорите са готови да държат 40% в акции - 3,5-процентна възвръщаемост би била приемлива. 

Достатъчната финансова гъвкавост, за да се избегне срив на инвестициите вследствие на пониженията на пазара, както се случи миналата година, също може да има огромно значение за финансите.

Също така инвеститорите могат да насочат спестяванията си към други активи, които да се отплатят с висока доходност. Това е една от причините, поради която собствеността остава популярна инвестиция, независимо от риска и предизвикателствата. 

Разбира се, една от причините хората да трупат пари в напреднала възраст е, защото никой не знае колко ще струва грижата за възрастен човек. Повечето хора обаче грешат от страна на предпазливостта от страх да не останат безсилни в последните си дни.

Така че, ако правителствата гарантират известна сигурност относно разходите за грижи, е много вероятно това да се отплати на икономиката с освобождаване на излишните спестявания.