Байдън обяви климатичния си план пред света, но трудностите по изпълнението му предстоят

Президентът Джо Байдън се ангажира да намали наполовина емисиите на парникови газове в САЩ до 2030 г., като покани 40 световни лидери на виртуална среща на върха, целяща да демонстрира подновената решимост на САЩ в борбата с изменението на климата и да притисне двоумящите се държави да повишат собствените си климатични цели, предава Bloomberg.

Байдън обяви в началото на двудневната среща на върха, че САЩ ще намалят собствените си емисии на парникови газове с 50-52% от нивата през 2005 г. до края на десетилетието - значително увеличаване на целите, поети от бившия президент Барак Обама, които отпаднаха по време на управлението на Доналд Тръмп.

„Нито една нация не може сама да разреши тази криза“, каза Байдън в четвъртък от Белия дом. 

„Всички ние и особено тези, които представляваме най-големите световни икономики, трябва да се задействаме“.

Новото обещание на САЩ е насочено към насърчаване на индустриализиращите се страни, включително Китай, Индия и Бразилия, които генерират голяма част от производството на въглерод в света. Байдън обаче вероятно ще се сблъска с хладно посрещане от лидери, притеснени да се ангажират с допълнително намаляване на емисиите, което би могло да забави икономическия растеж, и предпочитат да се придържат към предварително обявените цели.

Президентът трябва също да се изправи срещу скептиците зад граница, които са наблюдавали драстична промяна на политиката на САЩ в областта на климата в зависимост от обитателя на Белия дом и са предпазливи да повярват на последните ангажименти.

Обещанието на Байдън ще изисква промени, които ще засегнат живота на почти всеки американец. Но републиканците в Конгреса е малко вероятно да подкрепят законодателство, което би довело до значително намаляване на емисиите в САЩ например чрез наказания за използването на изкопаеми горива или задължително използване на възобновяеми енергийни източници.

„Учените ни казват, че това е решаващото десетилетие“, каза Байдън на срещата на върха. 

„Това е десетилетието, в което трябва да вземем решения, които ще избегнат най-лошите последици от климатичната криза. Трябва да се опитаме да поддържаме температурата на Земята до повишение от 1,5 градуса по Целзий".

Всички 40 поканени лидери - от британския премиер Борис Джонсън до китайския президент Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин - се съгласиха да присъстват и да изкажат своята позиция по темата. Сред другите участници са папа Франциск, представители на туземни общности от цял ​​свят, както и настоящи и бивши корпоративни ръководители, включително Бил Гейтс и Майкъл Блумбърг, основател и мажоритарен собственик на Bloomberg LP.

„Ние сме на прага на пропастта“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш след Байдън, описвайки планетата като „състезаваща“ се към 1,5-градусово повишаване на средните температури.

Си Дзинпин коментира опазването на околната среда от гледна точка на производителността.

„Защитата на околната среда означава да се защити производителността“, каза китайският държавен глава.

„Трябва да се уверим, че има стабилна среда, която да подкрепя устойчивото икономическо и социално развитие по целия свят“.

Президентът на Бразилия Жаир Болсонаро заяви, че страната му се е ангажирала да елиминира незаконното обезлесяване до 2030 г., позволявайки по този начин естествено да бъдат намалявани емисиите на въглероден диоксид. Обезлесяването е постоянен проблем в бразилската Амазонка.

Австралийският премиер Скот Морисън омаловажи ролята на страната му като основен производител на въглища и вместо това се съсредоточи върху усилията на Австралия по разработване на нови технологии за борба с изменението на климата. Той обяви финансиране на стойност 1,5 милиарда долара в борбата с климатичните проблеми, фокусирайки се върху Тихоокеанския регион.

Виртуалната среща е насочена към стимулиране на по-агресивни климатични действия, които могат да попречат на средните глобални температури да се покачат с повече от 1,5 градуса по Целзий (2,7 градуса по Фаренхайт) - ключов праг.

Сравняването на различните ангажименти на държавите за намаляване на емисиите е почти невъзможно, тъй като няма международно споразумение за изчисляване на цифрите. За да се постигне съгласие в Парижкото споразумение например, на страните беше позволено да си поставят доброволни цели, като избират свои собствени изходни точки и крайни дати без съгласуване помежду им.

Ангажиментът на Байдън има за цел да насочи САЩ към постигане на нулеви емисии до 2050 г. Президентът често подчертава тази цел - праг, при който парниковите газове, добавени към атмосферата от САЩ, са напълно компенсирани от намаленията.

Обещанието от 50-52% се основава на анализ на потенциала на различните сектори на икономиката да компенсират парникови газове според служители на администрацията. Администрацията на Байдън реши да не поема изричен ангажимент за намаляване на емисиите на метан като част от обещанието въпреки призивите, отправяни от природозащитни организации.

Обещания на съюзниците

Някои американски съюзници обявиха планове за увеличаване на предишни обещания.

Канадският премиер Джъстин Трюдо повиши целта на нацията си за намаляване на парниковите газове до 40-45% до 2030 г., „надхвърляйки“ предишния ангажимент за намаляване с 30% спрямо нивата от 2005 г. Японският премиер Йошихиде Суга повиши целта на страната си до 46-процетно намаление до 2030 г. спрямо обещаните 26% по-рано.

Китай повтори предишните си планове за достигане на пикови емисии до 2030 г. и за постигане на нулев въглероден отпечатък до 2060 г. Въпреки че това не е нещо ново, Си също така обеща да намали потреблението на въглища между 2026 и 2030 г.

Преди срещата на върха бившият държавен секретар Джон Кери, специален пратеник по климатичните въпроси на САЩ, похвали плановете на Пекин.

„Очевидно имаме различия с Китай по определени въпроси и климатът трябва да се третира отделно от тях“, коментира Кери, визиракйки другите неразбирателства по отношение на търговията и правата на човека. 

„Те не просто говориха за плата или върхове, те се съгласиха, че трябва да има действия между 2020 и 2030 г.“

Обещанието на Байдън за климата е по-малко амбициозно от целта на Европейския съюз да намали емисиите си с 55% от нивата през 1990 г. до 2030 г. и е под целта на Великобритания за 78-процетно намаление до 2035 г. спрямо нивата през 1990 г. 50-процетно намаление от емисиите през 2005 г. би представлявало само 40% намаление за САЩ, когато се калкулира отново за същата 1990 г.

Текущите цели, поставени от Китай и Индия, не са достатъчно агресивни, за да задържат глобалното покачване на температурата под 2 градуса по Целзий според BloombergNEF.

Руският президент Путин повтори ангажимента, който той обяви в годишното си обръщение към нацията в сряда: общият обем на нетните емисии в страната трябва да бъде по-малък от този на Европейския съюз през следващите три десетилетия. Анализаторите са скептични, че целта на Путин ще представлява реална политическа промяна, като отбелязват, че акцентът пада върху продължаване на добива изкопаеми горива в Арктика.

"Не е тайна, че условията, улеснили глобалното затопляне и свързаните с тях проблеми, датират много назад във времето", каза Путин на срещата на върха. 

„Въглеродният диоксид може да остане в атмосферата стотици години. Така че не е достатъчно да се справим с въпроса за новите емисии. Също така е важно да се заемем със задачата да абсорбираме натрупания в атмосферата CO2".

Русия подчерта, че „има гигантски принос за поглъщането на глобалните емисии, както собствените, така и тези на други страни“.

Нито едно от обещанията на която и да е държава обаче не е обвързващо и постигането на най-амбициозните цели ще изисква драматични промени в начина, по който светът произвежда и използва енергия. Това също ще изисква намаляване на емисиите от трудно декарбонизиращите сектори на икономиката - от производството на цимент до селското стопанство.

„Целите сами по себе си няма да доведат до намаляване на емисиите“, коментира Кейт Благоевич, ръководител на въпросите на климата за Greenpeace UK. 

„За това са необходими реална политика и пари. И там целият свят все още е далеч от правилния път".

Еколозите твърдят, че планираното намаляване на емисиите от страна на Байдън е едновременно постижимо и амбициозно - сладко място, което е от съществено значение за възвръщане на доверието в САЩ. Изпълнението на ангажимента обаче все още зависи от множество нератифицирани разпоредби, които могат да бъдат прекратени от бъдещите президенти; трилионният инфраструктурен пакет на Байдън, който е изправен пред острата опозиция в Конгреса; и бързата трансформация на американския електрически сектор.

Политически спорове в САЩ

Усилията на Байдън стават ясни, след като Тръмп изтегли САЩ от международните усилия за борбата с изменението на климата. 45-ият президент оттегли страната от Парижкото споразумение за климата и администрацията му върна обратно климатичните политики от епохата на Обама, включително стандарти за ефективност за ограничаване на използването на електроенергия и правила за намаляване на емисиите на парникови газове от електроцентрали, автомобили и нефтени кладенци.

В допълнение Байдън е изправен пред трудности, произтичащи от собствената му вътрешна политическа база, докато се опитва да се ориентира в конкурентния сблъсък от страна на сенатора Джо Манчин, демократ от богатата на въглища Западна Вирджиния, и прогресисти като конгресмена Александрия Окасио-Кортес и движението Sunrise.

В навечерието на срещата на върха политическият директор на Sunrise Евън Уебър разкритикува планираното намаляване на емисиите на Байдън, посочвайки, че 50-процентно намаление далеч не е това, което САЩ трябва да направят като „най-богатата държава в света и най-големият замърсител в историята".

„Науката е красноречива - ако САЩ не постигнат много повече до края на това десетилетие, това ще бъде смъртна присъда за нашето поколение и милиардите хора на фронтовата линия на климатичната криза в САЩ и в чужбина ", посочи Уебър в изявление.

Администрацията на Байдън изгражда целта си на основата на вътрешни климатични програми и политики, включително инвестиции във възобновяеми енергийни източници и електрически превозни средства, както и регулации, ограничаващи емисиите на парникови газове от електроцентрали, нефтени кладенци и автомобили.

И все пак съществуват технически и икономически бариери. За да изпълнят ангажимента си, САЩ ще трябва да ограничат емисиите от всички области на своята икономика, включително енергийния, транспортния и промишления сектор. Страната ще трябва бързо да разшири производството и употребата на енергия от възобновяеми източници, да трансформира повече от автомобилите в електрически и бързо да внедри технология за улавяне на въглерод в производствените съоръжения.

Защитниците на петролната индустрия, включително републиканците в Капитолия, вече отхвърлиха обещанието на Байдън като твърде агресивно, а сенаторът Джон Барасо, републиканец от Уайоминг, го определи като „наказателна“ цел, която „ще струва на работещите семейства състояния в по-високи сметки за енергия” и същевременно ще навреди на конкурентоспособността на Америка.