Китай залага на стари подходи, за да засили икономическото възстановяване

След като подхранва своето V-образно възстановяване чрез увеличаване на разходите за жилища и инфраструктура, Китай изглежда не бърза да се откаже от своя ръководен от инвестиции модел на растеж въпреки международните призиви да „ребалансира“ икономиката си, пише в свой анализ Bloomberg.

Данните за първото тримесечие, публикувани в петък, подчертаха колко зависим е Китай от настоящия си подход: инвестиционните разходи са се увеличили с 6% в сравнение с 4,2% увеличение на продажбите на дребно въз основа на двугодишни средни темпове на растеж, за да бъдат превъзмогнати базовите ефекти от миналогодишния локдаун вследствие на коронавируса. Пекин е одобрил инвестиционни проекти в енергетиката, транспорта и високотехнологичните сектори на обща стойност 45,4 милиарда юана (7 милиарда долара) само през първото тримесечие, гласи днешно изявление на китайското правителство.

Международният валутен фонд и други институции отдавна застават зад тезата, че необичайно голямата зависимост на Китай от инвестиции в инфраструктура и недвижима собственост е довела до небалансирана икономика. Въпреки че този подход помага да се стимулира бърз растеж в продължение на десетилетия, критиците коментират, че това също е довело до голяма зависимост от дълга - което може да предизвика финансова криза - и свръхкапацитет в икономиката, както се е случвало преди години, най-вече в отрасли като производството на стомана и въглища.

Китай инвестира далеч по-голям дял от брутния си вътрешен продукт спрямо останалите страни. Графика: Bloomberg

Увеличаването на дела на потреблението на домакинствата би спомогнало за „балансиране“ на икономиката, коментират международните организации. С дял от около 43% от брутния вътрешен продукт Китай има един от най-високите коефициенти на инвестиции спрямо всяка друга голяма икономика, докато потреблението представлява 38% от БВП на Поднебесната империя.

Джъстин Ифу Лин, бивш главен икономист в Световната банка, който беше съветник на президента Си Дзинпин миналата година, посочи в интервю, че призивите на международната финансова общност за ръст, ръководен от потреблението, „не са подкрепяни от емпирични доказателства или икономическа теория“. Той твърди, че високите инвестиции в нова инфраструктура и оборудване позволяват на работната ръка да бъде по-продуктивна и увеличават доходите, което повишава и потреблението.

„Ако съм обикновен човек и това, което ме интересува, е темпът на растеж на потреблението. Бихме искали да имаме по-голямо потребление, но не непременно по-висок дял в БВП“, посочи Лин. Всяко едно увеличение на дела на потребителските разходи в Китай през следващите пет години „ще бъде постепенно“, коментира още той.

Източници на растеж

Това послание се повтаря и от страна на Китайската централна банка. В  документ миналата седмица експерти към основната монетарна власт на Поднебесната империя, ръководени от Чън Хао, посочиха, че „потреблението никога не е било източник на растеж“ и че „ придават значение на инвестициите“. Те визираха САЩ като предупреждение, изтъквайки, че прекомерното потребление и ниските спестявания подхранват голям търговски дефицит и са допринесли за световната финансова криза от 2008 г.

Пандемията увеличи пропастта между инвестициите и потреблението в Китай, тъй като Пекин насочи финансова помощ към компаниите за възобновяване на производството, вместо да предоставя средства в подкрепа на домакинствата. Министерството на финансите на САЩ заяви в свой доклад миналата седмица, че липсата на държавна подкрепа от страна на Китай за домакинствата е подхранила нарастващия търговски излишък през 2020 г., призовавайки Пекин да "предприеме решителни стъпки", за да разпредели повече средства за потребителите.

Растежът, подхранван от инвестиции, увеличи доходите на китайските домакинства. Графика: Bloomberg

Лин коментира, че намаляващото потребление на домакинствата и увеличеният търговски излишък са краткосрочни последици от пандемията и Пекин не се нуждае от агресивна политика, за да им противодейства.

„След като светът се върне към нормалността, мисля, че структурата спонтанно ще се приспособи обратно към по-балансирания модел“, прогнозира Лин.

В дългосрочен план, тъй като Китай е водещият производител на потребителски стоки, но разчита на други страни за суровини, които използва за инвестиции, увеличаването на дела на потреблението няма да има пряк ефект върху търговския излишък на страната, уточнява Лин. Излишъкът по текущата сметка на Китай, най-широкообхватният измерител на търговия със стоки и услуги, се понижи до под 2% от БВП преди пандемията, въпреки че Пекин поддържаше висок процент на инвестиции.

Делът на потребителските разходи в Китай ще се увеличава с по-бавни темпове през следващите няколко години и икономическият растеж все още се нуждае от подкрепа под форма на инвестиции, каза Сю Хунцай, заместник-директор на Комитета за икономическа политика на China Association of Policy Science, мозъчен тръст към ЦК на управляващата комунистическа партия. Все още липсва инфраструктура в подкрепа на урбанизацията и застаряващото население, заяви Хунцай

Налице са и други индикации, че ръстът на потреблението в Пекин ще бъде заглушен. Последният петгодишен план на правителството, публикуван миналия месец, прогнозира, че делът на доходите на домакинствата, който е основният определящ фактор за потребителската покупателна способност, ще остане приблизително константен до 2025 г. Пекин планира да инвестира трилиони долари в дигитална инфраструктура и зелена енергия през следващите пет години.

„Реформи, стимулиращи търсенето“

В края на миналата година Комунистическата партия призова за „реформа, стимулиращи търсенето“ - обещание, което мнозина разгледаха като подчертаване на политики, насочени към създаване на по-равномерно разпределение на доходите на домакинствата. Тъй като тези с по-ниски доходи са склонни да спестяват по-малко, преразпределителните политики биха могли да увеличат потреблението, без да увеличават общия дял на доходите на домакинствата.

И все пак петгодишният план измести езика към „управление в полза на търсенето“, което е „по-малко амбициозна формулировка“, коментира Андрю Батсън, директор на изследванията по въпроси, свързани с Китай, в Gavekal Dragonomics. Пекин обяви планове за увеличаване на потреблението през тази година, но „нито една от тези амбиции не е свързана с количествени цели, нито са достатъчно значителни по мащаб, за да се премести иглата върху съвкупните потребителски разходи“, пише Батсън в бележка. „Правителството всъщност няма план за увеличаване на потреблението“, допълни Батсън

Някои китайски икономисти се притесняват, че инвестиционните разходи са по-скоро твърде ниски, отколкото твърде високи. Бившият съветник на централната банка Ю Юндин миналата седмица призова за по-бърз темп на увеличаване на разходите за държавна инфраструктура, за да се стимулира растежа, отхвърляйки опасенията, че увеличаването на дълга ще увеличи финансовите рискове.

„Неадекватният темп на икономически растеж ще увеличи, вместо да намали, уязвимостите на финансовата среда“, пише той в държавния China Daily.