Огромният стоманодобивен сектор на Китай е арена на конфликт между икономическия растеж и зелената програма, която сочи към по-широки предизвикателства, докато президентът Си Дзинпин се опитва да изчисти най-големия емитент на въглеродни емисии в света, пише Bloomberg.
Правителството настоява производството на стомана да се понижи от рекордните над един милиард тона в рамките на кампания, свързана с обещанието на Си за въглеродно неутрална икономика до 2060 г. Ранните ходове в тази насока обаче доведоха до ръст на цените, който създаде главоболие за властите, притеснени от ускорение на инфлацията.
Сблъсъкът на приоритети беше явен в скорошен призив на премиера Ли Къцян за по-силен контрол на стоковия пазар. Коментарът му последва данни, които показаха, че производствените цени нарастват през март с най-бърз темп от юли 2018 г. - тенденция, която може да засегне икономическото възстановяване.
Ръководители на компании за индустриални материали, включително производители на стомана, бяха поканени на среща с правителството, за да се обсъди защо цените се повишават и как да се отговори на ръста им, посочват запознати източници. Междувременно стоманодобивните заводи се радват на ръст на рентабилността, като акциите на най-големия сред тях - Baoshan Iron & Steel Co., поскъпват с почти 40% през тази година на борсата в Шанхай, докато основният индекс се понижава.
Купувачите на стомана плащат най-много за метала от над десетилетие насам. Графика: Bloomberg
“По отношение на стоманата те наистина няма кого да обвинят, освен себе си”, коментира Атила Уиднел, съосновател на Navigate Commodities. “Опитът да се държи производството под контрол на фона на задвиженото от стумулите търсене неизбежно значи по-високи цени”, отбелязва експертът.
Стоманените продукти в Китай, използвани за всичко - от производството на автомобили до строежа на сгради, са най-скъпи от 2008 г. насам. Алуминият също е обект на политики срещу вредните емиции, а цените му достигнаха най-високи нива от десетилетие. Силното търсене има голяма роля, както и понижените доставки, докато Китай се опитва да се възстанови от пандемията и зависи от сектори като строителството.
Позволяването на инфлацията да се ускори твърде много също е риск за икономиката, защото това би намалило търсенето на продукти или би накарало властите да наложат рестрикции на монетарните и фискални мерки, които насърчават растежа.
Това е глобална тревога, която очевидно се простира далеч отвъд стоманата, тъй като държавите очертават своя курс след пандемията. Производството на стомана е жизненоважно за китайската икономика, а ефектът върху цените от ограничаването на доставките показва как правителствата ще трябва да действат внимателно, докато преструктурират замърсяващите, но важни индустрии.
Китай произвежда над половината от световната стомана и секторът отдавна е нарочен от властите за трайното замърсяване. Вниманието на правителството вече привлича не само смогът. Индустрията е отговорна и за около 15% от въглерода, който Китай генерира в атмосферата всяка година.
„Въглеродно неутралната инициатива ще окаже постоянен натиск върху цените на производителите през следващите години“, смята Джъуей Джан, главен икономист на Pinpoint Asset Management в Хонконг. „Въздействието върху цената може да се прояви първо при обичайните заподозрени като стоманата, чието производство има висок въглероден интензитет, но е вероятно да се разпространи върху повече стоки поради цялостния преход от въглищата към нова енергия“, отбелязва той.
Междувременно коментарите на Ли относно инфлацията не предоставиха специфични мерки за овладяване на по-високите цени на борсово търгуваните стоки. Правителството обмисля промени в данъците, за да внесе повече чуждестранна стомана и да компенсира недостиг в страната. Това обаче се усложнява от силното възстановяване на световния пазар на стомана.
Всичко това сформира пъзел за политиците, който може да няма решение. “Как Китай да намали производството на стомана? Не мисля, че може”, коментира Уиднел от Navigate.