Икономистите обичайно използват множество измерители, които да покажат кога растящите икономики са достигнали някакъв лимит по отношение на скоростта. Инфлацията обаче е единственият показател, който сега е приеман сериозно, пише Bloomberg.
Продължителен ръст на цените вероятно ще убеди политиците и централните банкери, че е време да натиснат спирачките на експанзионистичните мерки, приети по време на пандемията, включително високите публични разходи или ниските цени по заемите. Това е една от причините, поради които данните за потребителските цени в САЩ, които ще бъдат публикувани във вторник, ще бъдат следени отблизо, въпреки че е необходим повече от месец, за да се променят нагласите.
Измина десетилетие откакто инфлацията оказваше натиск върху богатия свят. Графика: Bloomberg
Междувременно - като част от дълбоката промяна в икономическото мислене, която набра темпове през изминалата година - цялата гама от други показатели, на които някога се разчиташе, за да сигнализират за проблеми - отпада.
Смяташе се, че определени нива на бюджетните дефицити и публичните дългове са предупредителни знаци, докато много страни не надминаха тези граници през последната година, без да се сринат. Оценките за пълна заетост - или за най-много работни места, които една икономика може да създаде, без да прегрее, също се оказаха грешни.
Новата философия
Изоставянето или омаловажаването на всички тези критерии означава, че е по-малко вероятно длъжностните лица да предприемат превантивните действия, които са задушавали експанзиите в миналото.
Промяната също се превръща в подем към смирението в професия, която не е известна с това. По-рано икономистите предлагаха своите прогнози като основа за политиките. Те трябва да признаят, че бъдещето е пълно с неща, които те просто не знаят.
„Влиянието на дългосрочните прогнози се изпари и това е много хубаво“, коментира Джеймс Галбрайт, професор по икономика в Тексаския университет. „Политиките се създават за справяне с наличните проблеми. Ако има последици по-късно, трябва да ги адресираме по-късно”, отбелязва той.
Тази философия е заложена в основата на новата рамка за лихвените проценти на Федералния резерв. През последното десетилетие централната банка започна да повишава разходите по заемите въпреки забавената инфлация и нивото на безработица от около 5% след финансовата криза.
Сега представителите на Фед оценяват това като грешка, защото по-ниската безработица не води до ръст на цените. Централните банкери планират да определят политиката си спрямо настоящата ситуация в икономиката, а не спрямо очакванията им за това какво ще се случи.
Десетилетието преди Covid-19 показа, че икономиката на САЩ може да продължи да създава работни места без опасения за инфлацията. Графика: Bloomberg
Във фискалната политика също има преосмисляне на ограниченията на скоростта.
Бюджетните дефиците и националният дълг като дял от икономиката преди бяха основни метрики. Европейският съюз наложи отграничение на дефицита в размер на 3% от БВП. Икономистите Кармен Райнхарт и Кен Рогоф твърдят в проучаване, че дълъг от 90% от БВП е опасна повратна точка.
Този начин на мислене доведе до политики на строги икономии след първоначалния шок от финансовата криза през 2008 г. - а резултатът беше слабо възстановяване. Но бюджетните прогнози бяха твърде песимистични, тъй като не предвиждаха, че лихвените проценти ще останат ниски.
По време на пандемията правителствата бяха по-склонни да харчат. Администрацията на американския президент Джо Байдън настоява за мерки на стойност над 5 трилиона долара през първата си година - гориво за по-бързото възстановяване на икономиката, което изглежда вече е в ход.
Колко горещо?
В някои отношения новият подход се привежда в съответствие със Съвременната парична теория. Според нея правителствата имат възможност да подобрят икономиките си чрез фискални разходи и инфлацията, а не нивата на дефицит или дълг - са сред показателите, които властите трябва да следят.
„Едно нещо, към което всички са се насочили, е да позволят на икономиката да бъде малко по-гореща”, коментира Скот Фулилър, икономист и преподавател в Университета на Мисури. „Това е нещото, за което настояваме от десетилетия“, добавя той.
“За съжаление икономистите не са отделили достатъчно внимание на въпроса каква ще бъде безопасна максимална скорост, а са се фокусирали твърде много върху централните банки, въпреки че сега фискалната политика е стимул за възстановяване”, смята експертът.