Неравномерните темпове на растеж по всички точки на света тази година не са единственият риск за глобалното икономическо възстановяване, на който трябва да се обърне внимание тази седмица, когато представители от 190 държави ще заседават виртуално за пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка. Те също така трябва да се справят с нарастващия риск от системна дългова криза в развиващия се свят, която подчертава поразителния контраст между тревожната динамика на дълга в най-уязвимите икономики и луксовете, от които се облагодателстват най-богатите страни в света. Този контраст се подхранва от разликите в гъвкавостта на политиката и финансовата устойчивост, които могат да усилят шока от неравенството, причинен на глобалната икономика. Усилията за адресиране на тези рискове могат да станат самоукрепващи се чрез по-навременно и дръзко облекчаване на дълга, пише в свой анализ за Bloomberg Мохамед А. Ел-Ериан.
Почти всички икономики по света следваха подобен план на действие, докато реагираха на „внезапното спиране“, последвало от избухването на пандемията миналата година. Те активириха значителни фискални и парични мерки, за да сведат до минимум прекъсванията в нормалния начин на живот и поминъка вследствие на пандемията. Повечето от правителствените действия силно разчитаха на публични разходи и дългово финансиране, за да защитят гражданите от ефектите на вируса и пропуснатите доходи.
Водещият принцип беше комбинация от всички налични инструменти. Като аналитична основа на действия беше поуката от световната финансова криза през 2008 г. Врагът за бързо преодоляване на кризисната ситуация наподобяваще този преди 13 години - срив в доверието на контрагентите. Този път обаче не беше финансов и между банките, а здравен и между обикновените граждани. Един от неизбежните резултати беше безпрецедентното увеличение на нивата на дълга по целия свят.
В хода на 2020 г. обаче стана ясно, че за разлика от 2008 г. това не е краткотрайна криза. С последователните вълни на вируса тя се превърна в многостранен феномен, която все повече разкри и продължава да разкрива различията между готовността и способността на страните да прилагат многократни кръгове от масивни фискални и парични облекчения.
В единия край на спектъра бяха САЩ, които след известни политически закъснения през втората половина на 2020 г. въведоха невероятни по размер стимули. Те включват фискалния пакет за облекчаване на икономическите последици на стойност от 1,9 трилиона долара от миналия месец, които увеличиха фискалната подкрепа до безпрецедентните досега 27% от брутния вътрешен продукт в рамките на една година. От другата страна са уязвимите развиващи се страни, изправени пред проблеми с дълга и липса на достъп до устойчиво частно финансиране, които все повече разчитат на публична помощ. Въпреки новите вълни на пандемията и ръста на хоспитализации тези държави все повече се колебаят да наложат противопандемични ограничения, страхувайки се, че те ще подкопаят и без това крехкия поминък на тяхното население.
Уязвимите развиващи се страни са изправени пред множество неравности по тазгодишния си път на фона на ограничените им възможности за ефективно ускоряване на вътрешната политика. Фискалната политика е ограничена, както по отношение на дълга, така и по отношение на инфлационното финансиране. Твърде меката парична политика рискува да дестабилизира валутите им, което от своя страна би имало неблагоприятни последици за стандарта на живот, особено в най-бедните страни. Поради тази причина съществува действителен страх, че все по-голям брой развиващи се страни могат да се окажат в най-лошия от всички светове: незадоволителен растеж, умножаване на капаните на дълга и все по-системен дългов проблем.
За да се възстановят по-смислено от шока на Covid, който в някои случаи заличи изцяло положителната тенденция за намаляването на бедността, стартирана преди десетелите, тези страни се нуждаят от повече външна помощ. По този начин вниманието на срещите на МВФ и Световната банка тази седмица, които започват в понеделник, трябва да бъде насочено не само към ново разпределение на Специални права на тираж (СПТ), но и по отношение на това какво може да се направи за подобряване на облекчаването на дълга с цел подобряване на растежа, фокусирайки се по-специално върху две области: разширяване на инициативата за спиране на обслужването на дълга на Г-20 (DSSI) и справедливо споделяне на тежестта съгласно „Обща рамка за третиране на дълга извън DSSI“.
Тази политическа парадигма се стреми да разшири участието на кредиторите по облекчаването на дълга и минава отвъд забавянето на плащанията, включвайки потенциални преструктурирания. Три държави - Чад, Етиопия и Замбия - сигнализираха желание да следват подхода.
В рамките на DSSI, водена от МВФ, Световната банка и Г-20 миналата година 39 официални кредитори предоставиха дългови облекчения за почти 50 развиващи се страни, които се борят да изпълнят вътрешните си приоритети, включително разходите, свързани със здравеопазване.
Ще има много призиви за разширяване на тази инициатива до края на тази година, ако не и след това, което вероятно ще събере достатъчна подкрепа с течение на времето. Може да има интерес и за разширяване на допустимостта за DSSI извън настоящите 73 държави с ниски доходи. Важна, но много по-трудна, ще бъде дискусията за това как да се приложи по-добре "Общата рамка", която се стреми да отговори не само на предизвикателствата за ликвидността на развиващите се страни, но и тези за платежоспособност, за да не може нарастващият дълг да затрудни още повече растежа.
Основното препятствие е справедливото разпределяне на тежестта по облекчаването на дълга, което включва институционални и частни кредитори, както и техните отношения.
Що се отнася до институционалните кредитори, ще бъдат подновени усилията, за да се гарантира, че подходът на Парижкия клуб за облекчаване на дълга на най-бедните развиващи се страни ще бъде възприет по-добре от държави, които не членуват в него като Китай, който според данни на Fitch Ratings представлява 64% на двустранния дълг на страните, отговарящи на условията за DSSI.
Що се отнася до частните кредитори, най-трънливият проблем е изискването те да предоставят подобни облекчения навреме. Това участие на частния сектор вече е определено от "Общата рамка", която изисква успешните преговори между всички институционални двустранни кредитори и съответния длъжник да бъдат последвани от частни кредитори, предоставящи „сравнимо отношение“. Изискването обаче не е залегнало в закон и е много по-трудно да се постигне извън това, което обикновено е прекалено продължително цялостно преструктуриране на дълга по програмата на МВФ.
Един от основните уроци на „изгубеното десетилетие“ на Латинска Америка през 80-те години на миналия век е, че постоянното надвишаване на дълга значително подкопава растежа и инвестиционния потенциал на страните, създавайки значителни трудности пред най-уязвимите сегменти от тяхното население. Един от основните уроци на Инициативата за тежко задлъжнелите бедни страни (HIPC) от 1990 г. е, че подходящо облекчаване на дълга може да разчисти пътя за висок растеж и по-бързо развитие за тези, които отчаяно се нуждаят от него в развиващия се свят. Да се надяваме, че всички кредитори могат бързо да усвоят двата урока. Ако това не се случи, светът рискува да умножи дълговите капани и все по-системното надвишаването на дълга, което би създало допълнителни трудности на и без това уязвимото и страдащо население, като същевременно ще подчертае различията в глобалното възстановяване.