Световната икономика се насочва към най-бързия си растеж от над половин век насам през тази година, но различията и трудностите все пак могат да я възпрепястват да достигне скоро предпандемичните нива, пише Bloomberg.
САЩ имаха водеща роля в полугодишната виртуална среща на Международния валутен фонд през тази седмица, изпомпвайки трилиони долари бюджетни стимули и подновявайки статута си на пазител на глобалната икономика след победата на Джо Байдън срещу Доналд Тръмп на президентските избори в края на миналата година. Данните от петък показаха, че американската икономика добавя най-много работни места през март от седем месеца насам.
Китай също върши своята роля, позовавайки се на успеха при борбата с коронавирусната криза миналата година, като дори започна да оттегля част от икономическата си помощ.
Въпреки това, за разлика от възстановяването след финансовата криза през 2008 г., ситуацията сега изглежда неравномерна, отчасти заради разпространението на ваксините и различната фискална подкрепа в отделните страни. Сред изоставащите се нареждат повечето развиващи се пазари и еврозоната, където Франция и Италия удължиха рестрикциите в опит да се справят с разпространението на вируса.
“Въпреки че перспективите се подобряват като цяло, те се разминават опасно”, заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева миналата седмица. “Ваксините все още не са достъпни за всеки и навсякъде. Твърде много хора са изправени пред загуба на работни места и нарастваща бедност. Твърде много страни изостават”, отбеляза тя.
Световната търговска организация очаква търговията да се възстанови с 8% през 2021 г. и с 4% през 2020 г. Графика: Bloomberg
В резултат на това може да отнеме години на останалия свят да се присъедини към САЩ и Китай в пълното възстановяване от пандемията. До 2024 г. световният брутен вътрешен продукт ще е с 3% по-нискък, отколкото се очакваше да бъде преди пандемията, като страните, които са най-силно зависими от туризма и сектора на услугите, ще са сред най-засегнатите според МВФ.
Много ще зависи от това колко бързо страните могат да ваксинират жителите си, като забавянето заплашва да удължи пандемията и рисковете от нея, особено ако новите варианти продължават да се развиват. Показателят на Bloomberg за разпространението на ваксините показва, че докато САЩ са предоставили дози на почти една трета от населението си, Европейският съюз е имунизирал около 10-процентен дял от гражданите си, а Русия и Бразилия - по-малко от 6%.
Американската икономика добавя 916 хиляди работни места през март - най-много от август насам. Графика: Bloomberg
И въпреки че бумът на американската икономика несъмнено ще послужи като двигател за останалата част от света, все още има тревоги относно по-високите цени на заемите, които съпътстват силния растеж, особено в икономики, които не са така здрави.
“Стимулите на Байдън са нож с две остриета”, заяви бившият главен икономист на МВФ Мори Обстфелд. Повишаването на дългосрочните лихвени проценти в САЩ “затяга глобалните финансови условия. Това ще има последици за страните, които са увеличили дълга си в борбата с пандемията”, отбелязва той.
Брус Касман, главен икономист в JPMorgan Chase & Co., заяви, че не е виждал толкова голяма разлика в рамките на 20-25 години при очакванията за представянето на САЩ и други развити страни и прогнозите за развиващите се пазари. Това отчасти се дължи на неравномерното разпространение на ваксините. Също така обаче то е резултат от различните избори за икономическите си политики, които страните направиха.
Намалявайки основните лихви и стартирайки програми за изкупуване на облигации през миналата година, централните банки на някои развиващи се пазари вече преминаха към увеличения на лихвите заради ускоряващата се инфлация или за да се предпазят от изтичане на капитал. Турция, Русия и Бразилия увеличиха цените на заемите миналия месец, докато Федералният резерв и Европейската централна банка заявиха, че няма да ги последват скоро.
Турция, Русия и Бразилия повишиха основните лихви миналия месец. Графика: Bloomberg
Роб Субараман, Nomura, открои Бразилия, Колумбия, Унгария, Индия, Мексико, Полша, Филипините и Южна Арфика като страни в риск заради твърде разхлабените политики.
“Тъй като централните банки на големите развити пазари експериментират колко горещи могат да станат икономиките, преди инфлацията да се превърне в проблем, централните банки на развиващите се пазари ще трябва да са внимателни да не изостанат в кривата и вероятно ще трябва да водят, а не да следват развитите страни в следващия цикъл на увеличаване на лихвите”, отбелязва той.