Това, което президентът Джо Байдън изтъкна като историческа федерална инвестиционна програма на САЩ, целяща да постави страната на пътя към победата в световната иновационна надпревара, бледнее пред продължаващата гигантска кампания за модернизиране на инфраструктурата на Китай, пише в анализ Bloomberg.
Докато първокласния „American Jobs Plan“ на Байдън e на обща стойност от 2,25 трилиона долара, китайското правителство и частните компании влагат трилиони долари всяка година в нова инфраструктура, варираща от транспорт до комуникационни мрежи, воднопреносни проекти до производство.
Ако се разпредели равномерно през осемгодишния период, планът на Байдън ще възлиза малко над 280 милиарда долара годишно. За сравнение - в Китай само един източник на публични средства, използван главно за инфраструктурни инвестиции - т.нар. „специални“ облигации на местното правителство - тази година възлиза на стойност от 3,65 трилиона юана (556 милиарда долара).
Поглеждайки единствено към научноизследователска и развойна дейност, Китай в момента е вторият в света след САЩ по отношение на инвестиции в тази насока на годишна база, но има за цел да увеличи общите разходи на частни компании и държавни агенции до 3,76 трилиона юана през 2025 г., посочи правителството миналия месец. Това би било с 1,3 трилиона юана повече от сумата, изразходвана през изминалата година.
Програмата на Байдън включва 180 млрд. долара държавно финансиране за научноизследователска и развойна дейност. Според американския държавен глава това е най-голямото увеличение на подобни разходи извън сектора на отбраната, но някои се питат дали всъщност цифрата е достатъчна.
„Това не ми звучи като наваксване“, коментира Джаред Удард, ръководител на инвестиционния комитет на Bank of America за научни изследвания, пред Bloomberg TV.
Трудно е обаче директно да се сравнят разходите между двете страни.
БВП на Китай на глава от населението е около една шеста от американския и в много случаи азиатската страна тепърва изгражда инфраструктура като градски апартаменти, системи за пречистване на вода и летища, които САЩ вече имат построени от поколения насам.
„Китай е развиваща се страна и площта за инвестиции в инфраструктура е по-голяма, отколкото в една развита страна“, посочи Джъстин Лин, бивш главен икономист в Световната банка, който също съветва китайското правителство.
„САЩ разполагат с инфраструктура, но тя на места е стара и трябва да се обнови. Така че обхватът за инвестиции в страните с високи доходи е значително по-малък".
Но в други случаи, като например по отношение на високоскоростната железопътна инфраструктура, китайската е далеч по-напреднала от американската. Високоскоростната железопътна мрежа на Поднебесната империя миналата година беше почти 38 000 километра. В Китай строителството също е по-евтино. Разходите за изграждане на високоскоростна железопътна мрежа са около две трети спрямо тези в други страни, според проучване на Световната банка от 2019 г.
Планът на Байдън вероятно ще бъде преработен значително в Конгреса и ще отнеме месеци. Застъпниците му са на мнение, че нарастващият фокус във Вашингтон върху конкуренцията с Китай ще доведе до засилване на иновациите и научните изследвания - стремежи, които ще надхвърлят предложените федерални разходи чрез стимули, подмогащи частните компании да се активизират.
„Това е най-мащабният ход, който съм виждал в моята икономическа кариера, за развитие на енергийни индустрии, за изграждане на зараждащи се такива, за завладяване на глобален пазарен дял в области, където можем да победим нашите конкуренти“, коментира за Bloomberg TV Джаред Бърнстейн, член на Съвета на икономическите съветници на президента.