Спасителните действия на Федералния резерв на САЩ спрямо глобалната финансова система преди година предотвратиха превръщането на здравната криза в пазарен хаос. Когато се пишат истории за коронавирусната пандемия, не би било правилно да се игнорира този факт от финансовата дипломация, който заздрави ролята на долара като стълб за световната икономика, пише Даниел Мос за Bloomberg.
Това показване на мускули обаче поражда въпроси относно зависимостта на света от зелените пари и моралния риск, който тя предполага. Какво би станало, ако САЩ решат, че вече не искат да поемат отговорността да са глобален кредитор от последна инстанция? Въпреки известната привлекателност на възможността за спад на американското влияние, светът разполага с малко алтернативи.
В края на март 2020 г. Фед драстично разшири предлагането на долари към чуждестранните централни банки чрез отварянето на суап линии, ликвидни в долари, с девет парични регулатори, включително тези на Сингапур, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Фед има съществуващи сделки с Великобритания, еврозоната, Япония, Канада и Швейцария. Междувременно беше създадена и програма, позволяваща на повече страни временно да обменят държавни ценни книжа за долари.
Липсата на действия би била пагубна. Светът беше на ръба на финансова криза, индексът Bloomberg Dollar Spot се повиши най-много от 2008 г. насам. И все пак мерките на Фед подействаха. Индексът за валутите на развиващите се пазари на MSCI достигна дъно на 23 март миналата година, което беше последвано от рали през по-голямата част до края на 2020 г.
Седем десетилетия след споразумението от Бретън Уудс, което оформя финансовата архитектура след Втората световна война, влиянието на долара нараства.
„Въпреки широко разпространената прогноза, че светът се развива към по-многополюсна система, щатският долар остава най-важната основна валута“, написаха Итан Илзецки, Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф в доклад от 2019 г.
Начинът, по който САЩ използват своя лост, също е поучителен - основните бенефициенти от мерките бяха съюзници на страната. Фед е независим в определянето на паричната политика на САЩ, но също така внимателно отчита чувствителността в Конгреса.
Пример за начина, по който интернационализмът може бързо да се оттегли от Капитолия, не е необходимо да бъде търсен по-далеч отвъд изказването на финансовия министър Джанет Йелън пред Сената през март. Тя срещна ожесточена опозиция от републиканците към предложението си за допълнително инжектиране на средства в Международния валутен фонд. Сенатор Джон Кенеди от Луизиана, представител на Републиканската партия, заяви, че допълнителните средства биха насочили парични потоци от американските данъкоплатци към врагове като Китай и Русия.
Въпреки че Фед калибрира своите действия умело, стъпките му подчертават уязвимостта на глобалната финансова система. Светът може би е станал твърде зависим от долара и централната банка на САЩ.
Независимо от опасностите, произтичащи от пристрастяването, доминацията на долара ще остане факт в обозримо бъдеще. Въпреки че икономиката на Китай беше единствената сред големите, която отбеляза растеж през 2020 г. и брутният вътрешен продукт на страната вероятно ще надвиши този на САЩ преди края на десетилетието, юанът остава далеч от позицията си на световна резервна валута.
Нещо повече - не е ясно дали свят, дефиниран от сериозна конкуренция, дори студена война между резервните валути, би бил по-стабилен.