Как дългосрочните акционери на Бъфет станаха част от успеха на Berkshire?

В последното годишно писмо до акционерите на Berkshire Hathaway главният изпълнителен директор на команията Уорън Бъфет обяви победа на своя цел, чието начало беше дадено през 1983 г. Оттогава насам известният инвеститор иска “да привлича само висококачествени акционери”, които той определя като индивидуални, не институционални, избиращи да поверят състоянията си на Berkshire в дългосрочен план, пише MarketWatch.

Четири десетилетия по-късно Berkshire има над един милион акционери. Бъфет казва, че “пази” тази група, създавайки “специално родство” с нея. Според инвеститора компанията вече “има акционерите, които иска, и не смята, че те биха били надградени балансирано чрез замествания”.

Победата обаче не е била лесна. През годините Berkshire е имала като инвеститори и други лица, и институции, които не са притежавали непременно дългосрочни планове за акциите ѝ. Макар да предпочита дългосрочните акционери, Бъфет твърди, че е “щастлив да работи” с тази друга кохорта и “няма проблеми” с опортюнистичното им отношение.

В другата крайност на "висококачествените акционери" са индексните фондове. Бъфет е агностик по отношение на тази група - той не против нея, нито я приветства. Това е така, защото те не купуват акции на Berkshire по свой избор, а заради участието им в даден индекс, който следват. Както казва Бъфет, те са на “автопилот”.

Притежанието на много “висококачествени акционери” допринесе за успеха на Berkshire през десетилетията, както и за представянето на десетки други компании. Те подкрепят дългосрочните виждания на мениджмънта и допринасят за отличителните репутации и култури, които отличават големите дружества.

Още по темата

Възнаграждението на Бъфет за 2020 г. е малко над 380 хил. долара

Бъфет най-накрая направи състояние от над 100 млрд. долара

Уорън Бъфет вижда сенки на кризата от 80-те години на днешния пазар на облигации

Деветте акции, които Уорън Бъфет си купи в края на 2020 г.

Тъй като акционерите влияят върху компанията, мениджърите трябва да се грижат за формата на тяхната инвеститорска база. Доминацията от краткосрочни инвеститори например би накарала ръководителите да се съсредоточат върху тримесечните цели, а не върху многогодишните резултати.

През 1983 г. Бъфет обяснява как ще постигне целта си. Той изтъква, че е необходимо “последователно комуникиране на философията” без “противоречиви послания”. Бъфет ухажва качествените акционери, като предоставя неформално информацията, главно чрез годишното писмо на компанията и на годишното ѝ събрание.

По този начин Бъфет обяснява фундаментите на бизнеса и инвестирането. Също така той предава специалните качества на Berkshire, които се харесаха на тази група, особено концепцията за партньорство и постоянство.

По-младите мениджъри днес биха спечелили, подражавайки на Бъфет и ухажвайки една и съща група инвеститори чрез подобни техники. Те обаче са изправени пред различен пазар. В ранните десетилетия на управлението си Бъфет не трябваше да се конкурира с индексни фондове - тогава все още в зората на създаването им, или платформи, улесняващи дневната търговия.

От друга страна, днешните индивидуални инвеститори искат контрол върху финансовата си съдба. Въпреки че скорошните пазарни условия могат да подведат някои, карайки ги да вярват в краткосрочните печалби без усилие, мнозина ще приветстват трезвата мъдрост относно сигурността на по-дългосрочното мислене.

Бъфет следваше целта си, превръщайки се в един от най-известните бизнес лидери на всички времена с отличителна и ценна база от акционери. За тези, които се стремят към този статут през следващите десетилетия, би било добре да започнат да търсят своите индивидуални качествени акционери от днес.