Противоречията около сделката, улесняваща инвестициите между Европейския съюз (ЕС) и Китай, кипят под повърхността на френската политика и заплашват да избухнат точно преди изборите за президент през 2022 г, пише в свой анализ Investor.bg
Настоящият президент на Франция Еманюел Макрон е под обстрел и от ляво, и от дясно, след като застана зад инвестиционната сделка в края на миналата година. Френската общественост все повече не харесва парадигмата за свободна търговия, предвидена в Брюксел, и тази сделка изглежда особено неподходяща в момент, когато предизвиканите от COVID икономически щети подхранват страховете от загуба на работни места.
Затова и партията на основния опонент на Макрон – Марин льо Пен, не закъсня да постави под въпрос сделката.
"Трябва да сме наясно: Тази сделка ще насърчи инвестициите на европейския бизнес в Китай. Добър момент ли е да се насърчи още по-голяма [промишлена] делокализация във време, в което коронакризата силно засяга икономиката на някои европейски държави?", коментира Ерве Жувен, френски евродепутат, член на партията на льо Пен.
Крайнодесните политици не са единствените, които поставят под съмнение сделката, особено на фона на публикациите за принудителен труд в китайския регион Синдзян. Леви и центристки депутати се опасяват, че ЕС не е използвал достатъчно сделката като лост за подобряване на трудовите права и околната среда в Китай.
Социалистическият евродепутат Рафаел Глюксман води ежедневна кампания в социалните мрежи във връзка с инвестиционната сделка и редовно информира последователите си за отношението към уйгурското мюсюлманско малцинство в Синдзян. Да се бърза с подписването на това споразумение, за да угоди на големите компании, които са се преместили в Китай, повдига ключовия въпрос за политическата автономия на Европа. Време е да се потвърди предимството на общия интерес над този на акционерите на Volkswagen и други групи“, коментира Глюксман в един от постовете си.
Начинът, по който сделката беше подписана в самия край на 2020 г. и под натиска на Германия, предизвика критики от други членки на ЕС и от европейските законодатели. В изблик на френско-германско приятелство Макрон лично одобри сделката, тъй като участва във видеоконференция с германския канцлер Ангела Меркел, председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен и китайския президент Си Дзинпин.
„Някои, особено от опозицията, ще използват това по време на предизборната кампания“, коментира Мари-Пиер Ведрен, евродепутат от центристката група Renew Europe, избрана с партията La République En Marche на Макрон.
Според слуховете от лагера на Макрон президентът се е включил пряко, за да използва сделката като инструмент за въздействие върху правата на човека и устойчивостта в Китай. „Ако имаме разпоредби относно правата на човека в сделката, това е така, защото Макрон използва цялото си влияние, за да вкара тези ангажименти“, казва Ведрен.
В интервю за медията министърът на икономиката на Франция Бруно льо Мер също заяви, че тези разпоредби са влезли в договора благодарение на Макрон. Дори и политиците от собствената му партия обаче казват, че инвестиционната сделка ЕС-Китай е трудна за преглъщане. "Като се има предвид ситуацията в Хонконг и Синдзян, това има много неблагоприятен контекстен ефект. Много французи имат впечатлението, че според китайците очакването да спазват правата на човека е толкова глупаво, колкото и опитите да се запали огън на дъното на океана“, коментира председателят на комисията по външни работи на френския парламент Жан-Луи Бурланж, който принципно подкрепя сделката.
Кампанията на Рафаел Глюксман в социалните мрежи допринесе за повишаване на осведомеността по въпроса сред младите хора и доведе до сблъсък с китайското посолство в Париж. Китайските дипломатически власти във Франция се включиха в истинска война в социалните медии срещу западни медии и активисти за правата на човека, включително пуснаха анимационен филм, който определя публикациите за уйгурското малцинство като „фалшиви новини“.
"Въпросът за правата на човека има значителен потенциал да мобилизира общественото мнение във Франция. Големият минус на тази инвестиционна сделка е, че по време на дългите преговори не са правени усилия за ангажиране с общественото мнение относно адекватността на стратегията относно Китай“, коментира Елвир Фабри, експерт по търговия в Института „Жак Делор“ в Париж.
Търговските сделки на ЕС със САЩ и южноамериканските страни са изправени пред силно противопоставяне от страна на фермерите и лобитата в областта на околната среда, подкрепени от по-широко обществено мнение.
Дори и да не обхваща търговията със стоки, сделката между ЕС и Китай включва донякъде подобни елементи на сделките с други страни: увеличени икономически възможности в замяна на ангажименти от Китай за принудителния труд. За момента обаче не се предвиждат санкции, в случай че Пекин не изпълни обещанията си.
Целия анализ може да прочетете на investor.bg