Европа преживя трудно време от началото на пандемията. За континент, чийто просперитет разчита на политическо сътрудничество, безпроблемни вериги за доставки и облекчено преминаване на граници, кризата, която изправя нацията срещу нацията и изисква ограничено движение, е предизвикателство.
Пандемията изостри проблемите, които съществуват между европейските държави от десетилетия. Страните застават една срещу друга в борбата за защитно оборудване и ваксини, както и за мерките им поддържане на вируса под контрол. Това важи особено за 27-те държави-членки на Европейския съюз, пише CNN.
В началото на пандемията страните затвориха границите си поради липса на доверие, в способностите на съседите си да се справят с разпространението на вируса. Имаше ожесточени спорове как точно блокът трябва да финансира икономическото си възстановяване, като по-богатите държави членки на север изразиха притесненията си за финансирането на тези на юг, които според тях са финансово безотговорни.
"Пандемията определено направи обичайното напрежение по-очевидно. Нормалната дипломация не може да се случи при видео разговор, камо ли да се опитва да навигира пандемия, която се случва веднъж на век", казва Нийл Ричмънд, който бе назначен да представлява Ирландия в Брюксел.
Ваксинният национализъм може да даде обратен ефект
Гневът е реален, но донякъде разпръснат. Част от него е насочена към Брюксел, част от него е насочена към съседни държави членки, а част е насочена към наскоро напусналата блока Великобритания, чиято програма за ваксинация напредва.
Гневът, насочен към Комисията, е най-вече заради нейните предложения за въвеждане на контрол върху износа на ваксини. Комисията смята, че трябва да изнася само дози, произведени в блока, за страни, които изпращат обратно ваксини.
"Ваксинният национализъм няма абсолютно никакъв смисъл. Проблемът с политиката с нулев резултат е, че винаги има губещ и в този случай загубата означава повече смъртни случаи за губещия", каза Мохамед Чахим, член на Европейския парламент от Холандия и член на комисията по обществено здраве. Той добави, че единствено фокусирането върху ваксинирането на европейците няма да спре разпространението и мутацията на вируса навън. "Неминуемо новите щамове ще се окажат отново във вашата страна“, заяви той.
Гневът между държавите членки е по-сложен. Дипломатите в Брюксел от различни страни дори не могат да се споразумеят за това, за което не са съгласни. Членовете на така наречената „пестелива четворка“ - Австрия, Дания, Холандия и Швеция - вярват, че южноевропейските държави се правят на „жертви“. А южноевропейските дипломати казват, че критиките към техните нации показват, че към тях се отнасят като към „безотговорни деца“, на които не може да се вярва, че не пропиляват средства.
Гневът, насочен към Великобритания, е малко по-лесен за разбиране. Борис Джонсън не се притеснява да твърди, че успешното разпространение на ваксините в Обединеното кралство не би било възможно без Brexit.
Въпреки че Brexit вдъхнови начин на мислене независимо от Брюксел, не е имало конкретно правило, което да забранява на Обединеното кралство да действа точно така, както и действа, ако е държава членка на ЕС.
„Възприятието, че Великобритания се справя многодобре, докато ЕС се препъва от криза в криза, е много безполезно“, казва Ричмънд.
Други са по-малко премерени и все още вярват, че Европа ще се смее последна. „Може да се чувствате много щастливи на вашия малък остров, когато всички сте ваксинирани, но вашият остров може да се усеща много малък, когато не можете да го напуснете, защото съседите ви не са ваксинирани“, каза един старши дипломат пред CNN.
Недоволство и гняв
Може би не е изненадващо, че Европа е гневно място в политически план в момента. От гръцката криза до Brexit и смъртоносна пандемия измина около десетилетие.
Пандемията постави началото на някои доста важни дискусии относно бъдещето на Европа, особено по отношение на Брюксел, поемащ по-голяма централизирана власт.
„Пандемията в Европа може да се разглежда както през провалите на Комисията по отношение на здравната политика и нейните успехи в икономическата политика“, казва Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group. „Според мен е трудно за Комисията да каже, че нейните провали в здравеопазването означават, че тя трябва да има по-голям контрол върху здравната политика на Европа. Ако обаче фондът за възстановяване от Covid доведе до сериозна реформа, това може да бъде катализатор за повече европейски интеграция", заяви той.