В рамките на едно десетилетие светът може да се сблъска с огромен недостиг на може би най-важния метал за световните икономики – медта, пише Bloomberg.
Медната индустрия трябва да похарчи над 100 млрд. долара, за да може да се справи с годишен дефицит на доставките от 4.7 млн. метрични тона до 2030 г. , когато секторите за чиста енергия и транспорт се развият значително, показват оценки на CRU Group. Потенциалният недостиг може да достигне 10 млн. тона, ако не се построят мини, смята търговецът на суровини Trafigura Group.
Запълването на тази празнина би изисквала изграждането на осем проекта с размерите на най-голямата медна мина в света Escondida на BHP Group в Чили.
Използвана във всичко – от кабели и тръби до батерии и двигатели, медта е важен индикатор за развитието на икономиката и ключов компонент от развитието на сектора на възобновяемата енергия и електрическите превозни средства.
Ако производителите не успеят да се справят с дефицита, цените ще продължават да растат и ще бъдат предизвикателство пред администрацията на Байдън и други световни лидери, разчитащи на световен енергиен преход за борба с изменението на климата.
По-високите цени на медта могат да доведат до засилване на рециклирането и заместване с по-евтини алтернативи като алуминий, което може да облекчи недостига.
Разбира се, предстоят проекти, свързани с медта, но производителите са предпазливи да не повтарят грешките в свръхпредлагането от миналото, като ускоряват плановете в момент, в който мините стават много по-сложни и по-скъпи за изграждане - една от причините цените на медта да са близо до 10-годишем връх от над 4 долара за паунд.
„Увеличаването на техническата сложност и по-дългия срок на одобрение може да доведе до недостиг на готови за стартиране проекти през 2025-2030 г.“, обясняват анализаторите на Bloomberg Intelligence Грант Спор и Андрю Косгроув. Все пак по думите им се разработват нови проекти, които могат да облекчат дефицита на мед между 2022 и 2025 г., но има и риск от затруднения, особено в периода 2022-2023 г.
Всички погледи са насочени към Индонезия през тази година, където Freeport-McMoRan Inc. работи по изграждането на подземната си мина. Проектът се развива по-бавно от очакваното, но трябва да бъде завършен до края на годината, облекчавайки глобалните доставки, които бяха нарушени от пандемията. Работи се и по още един проект за мина в Демократична република Конго. Предвижда се тя да заработи през юли според съсобственика Ivanhoe Mines Ltd.
„От фундаментална гледна точка пазарът изглежда затегнат, като нашият анализ сочи към поне две години дефицит. С този недостиг, заедно с инвеститорския интерес, смятаме, че цената на медта от над 8500 долара за тон е добре подкрепена“, обяснява Грант Спор.
Проектът Quellaveco на Anglo American Plc в Перу може да започне да произвежда през следващата година.
Способността на производителите да отговорят на нарастващите потребности от доставки ще зависи и от Southern Copper Corp., която иска да използва повече от най-големите резерви в индустрията, за да удвои почти двойно производството до 2028 г.
Част от новите доставки през следващото десетилетие може да дойде от находището Reko Diq в Пакистан, което е изпълнено с политическа и правна несигурност, както и от Tampakan във Филипините.