Тъй като лихвените проценти се повишават, продължаващата слабост на щатския долар е нещо като пъзел. Страховете от ръст на инфлацията са отчасти виновни за това, пише The Wall Street Journal.
Ускореният темп на ваксинациите и приемането на огромен пакет от стимули насърчиха оптимизма за силно възстановяване в САЩ, увеличавайки и доходността по облигациите. В същото време прогнозите за растежа в Европа понесоха удар на фона на бавната ваксинционна кампания na Европейския съюз и разрушителната трета вълна на пандемията.
Обичайно подобна комбинация от фактори би била ясна рецепта за по-силен долар, особено премерен чрез индекса ICE Dollar, който проследява стойността на зелените пари спрямо шестте основни валути в света. Към 19 март показателят се понижава с 2,1% от началото на годината, като остава на 6,4% под нивото си по това време през 2020 г. По-широкият доларов индекс отбелязва спад от 10,8% на годишна база.
Това е изненадващо, имайки се предвид, че доходността по 10-годишните облигации се повиши от 1,25% до 1,71% през последната година. Спредът в доходността с германските 10-годишни облигации се увеличи през този период с 0,48 процентни пункта, което отново би трябвало да е положително за долара и в частност индекса ICE Dollar.
Заедно с нарастващите очаквания за ръста в САЩ, растат и прогнозите за ускорение на инфлацията, особено след като Федералният резерв обяви, че ще позволи на показателя да достигне нива над обичайните. Това има отрицателно влияние за долара, тъй като заплашва да понижи неговата реална покупателна сила.
Един от пазарните индикатори за нарастващи инфлационни очаквания е доходността по защитените с инфлация ценни книжа (TIPS). Доходността по 10-годишните защитени с инфлация ценни книжа сега е отрицателна на ниво от 0,58%. В сравнение с доходността по обикновените ценни книжа се предполага, че пазарът очаква годишна инфлация от около 2,4% през следващото десетилетие. Година по-рано тази така наречена “инфлационна компенсация”, оценена в TIPS, беше едва 0,7%.
Пазарният икономист Симона Гамбарини от Capital Economics отбелязва различието в Европа. За разлика от увеличаващия се спред между обикновените американски и германски правителствени облигации през последната година, разликата между доходността по TIPS и сравнимите облигации, свързани с инфлацията в Германия, всъщност се понижава с 0,29 процентни пункта през същия период, въпреки че леко се разшири през последните седмици. Това помага да се обясни слабостта на долара.
Разбира се, Германия и дори Европа не са целият свят. Друг фактор за отслабването на долара е, че перспективите пред много икономики също се подобряват. “Силно икономическо възстановяване в САЩ може да е добра новина за страните, които са големи износители и производители на борсово търгувани стоки, повишавайки стойността на валути на държави като Австралия, Нова Зеландия и Норвегия”, твърди Гамбрарини. Валутата на никоя от тези страни не е част от индекса ICE Dollar, но общо те представляват около 10-процентен дял от доларовия индекс. Канадският долар има 9% тежест в индекса ICE и стойността му се повишава с 1,7% спрямо щатския долара през тази година.
Ако лихвите в САЩ продължат да се покачват, може би няма да има причини за отслабване на долара. Но ако Фед успее да успокои пазарите и най-важното - да убеди скептиците сред трейдърите, че е готов да приеме по-високата инфлация, тогава американската валута ще остане под натиск. Това може да помогне на американските износители и да насърчи рентабилността на американските компании, подкрепяйки целта на Фед за постигане на пълна заетост. Все пак е вярно, че и слабият долар значи понижаване на покупателната сила на американските потребители, но именно това е и което инфлацията прави.