Аварията с водоснабдяването в Крим поглъща милиарди рубли от данъкоплатците, докато Русия се опитва да отстрани невъзможен проблем, произтичащ от анексирането на полуострова през 2014 г. Черноморският скъпоценен камък на президента Владимир Путин все повече започва да прилича на воденичен, пише в свой анализ за Bloomberg Клара Ферейра Маркис.
Украйна затвори Севернокримския канал преди седем години, като прекъсна източника на почти 90% от прясната вода в региона и върна Крим обратно във времената преди 60-те години на миналия век, когато полуострова страдаше от суха степ. Като се добавят суровата суша и нетърпимо горещите температури през миналата година, плюс години на недостатъчно инвестиране в тръбопроводна мрежа и сондажи, земеделските полета в момента изчезват. В столицата Симферопол и другаде има режим на водата.
Малкият Крим придаде тласък на Путин, когато след протести, свалили приятелското на Русия правителство на Киев, той завзе територия, която векове наред принадлежеше на Москва, но от 1991 г. беше част от независима Украйна. Анексирането на територията, която представлява по-малко от 0,2% от общата територия на Русия спомогна за повишаване на обществената популярност на Путиндо рекордни нива през следващата година. Оттогава този импулс все повече избледнява.
Днес местните жители, на които бяха дадени амбициозни обещания през 2014 г., се борят с последиците от широкомащабен стремеж за национализация, който не винаги обслужва техните интереси; лошо управляна и заглушена коронавирусна криза; както и пресъхнали кранове на мивките. Изключително завишените цени вследствие на санкции, високи дори след построяването на моста над Керченския проток за 3,7 млрд. долара, свързващ полуострова с Русия, междувременно заличиха ефекта от увеличенията на пенсиите и заплатите. Социологически проучвания за обществените нагласи могат трудно да бъде открити, но анекдотични доказателства разкриват нарастващо разочарование.
Необходимостта да се наливат още повече пари в Крим означава, че руснаците могат да започнат да губят на други места. Руската федерация се намира в икономическа немилост, ситуация допълнително обтегната от западните санкции, наложени заради анексията и други престъпления. В допълнение ефектът от политиката на Кремъл да се съсредоточи върху стабилността за сметка на растежа, ограничава правителствената подкрепа в ситуацията на пандемията. Кризата през 2020 г., може би колкото и тази от 2014-2015 г., удари домакинствата най-напред преди всички останали.
Крим е струвал 1,5 трлн. рубли за поддръжка през първите пет години на окупация, еквивалентно на приблизително две години от руския бюджет за образование, според бивш служител на централната банка, което се равнява над 20 млрд. долара по днешния валутен курс. Тази година субсидиите, грантовете и субвенциите ще възлязат на около 1,4 млрд. долара. И цената за поддръжка тепърва ще се повиши.
Водата не е единствената криза в Крим, но е най-трудната за разрешаване, особено като се вземе предвид, че основен приоритет за украинския президент Володимир Зеленски е връщането на територията. Миналия месец водният резервоар в Симферопол е бил пълен само около на 7% от общия му обем. Без вода от река Днепър обработваемата земя на Крим се е свила от 130 000 хектара през 2013 г. - което е малка част от площите по време на съветската епоха - на 14 000 през 2017 г. Земеделски култури като ориз, които са изключително зависими от вида, загиват.
Едва през миналата година длъжностните лица бяха подтикнати към значителни действия във връзка с водната криза с план за 48 млрд. рубли, който включва ремонт на тръби, сондажи и което е най-важното, обезсоляване - скъпо за културите, но утеха за жителите. Правителствените служители заявиха на среща в Кремъл в четвъртък, че проблемът ще бъде разрешен.
Това ще представлява меко казано предизвикателство. Дори тази година да има повече дъжд, жизненоважен е дългосрочният достъп до евтина вода. Това може лесно да се постигне чрез повторно отваряне на Севернокримския канал - вариант, който Киев изключва. Чрез изключването на тази опция, идеята за самодостатъчен Крим остава само хипотетична.
Ако не бъде адресирана скоро, тази криза рискува да настъпи във важен момент за Путин. Той се нуждае от солидна победа на параламентарните и регионалните избори през септември - последните преди 2024 г., когато приключва настоящият му мандат. Руснаците все още в по-голямата си част подкрепят анексията на Крим. Но не е толкова ясно, че този подкрепа ще продължи и занапред, тъй като разходите нарастват, националният растеж стагнира и пандемията продължава, потенциално подтиквайки други региони да настояват за своя дял от правителствените средства
Кремъл е изправен пред трудни времена. След безпрецедентни улични протести заради лишаването от свобода на основния критик на режима Алексей Навални, руските управници засилиха усилията по заглушаване на недоволните с регулаторно притискане на социалните мрежи и масовия арест миналия уикенд на общински заместник-кметове.
Реалността е, че няма перспектива за непосредствено решение. Пресъхващият Крим, където дори руските банки се страхуват да стъпят, напомня, че цената на международната изолация означава скъпо поддържане на живота и стагнация за всички замесени.