Финансовата криза, която светът забрави

До средата на март 2020 г. чувство на тревожност беше завладяло Федералния резерв на САЩ. Коронавирусната пандемия бързо се разпространяваше по света, натежавайки на глобалните пазари по опасен начин, пише The New York Times.

Фед свика извънредно заседание на 15 март, неделя. Този следобед централната банка обяви огромна програма в размер на 500 милиарда долара за изкупуване на правителствени облигации и 200 милиарда долара за изкупуване на ипотечни облигации.

Това не беше нито първото усилие на централната банка за справяне със задаващото се бедствие, нито последното. То обаче беше ясен сигнал за трудностите пред пазарите през 2020 г., напомнящи на кризата от 2008 г. по отношение на сериозността си. Кризата през 2008 г. обаче, започнала от жилищния пазар, се разрази в рамките на години, докато предизвиканата от коронавирусната пандемия криза настъпи само за няколко седмици.

Как започна всичко

Финансовите пазари започнаха да усещат трудностите на 21 февруари миналата година, когато италианските власти въведоха местни блокади.

Разпродажбата започна с рисковите активи, както можеше да се очаква. Цените на акциите се понижиха, търсенето на корпоративен дълг отслабна и хората се насочиха към сигурни инвестиции като американските облигации.

На 3 март - след като предизвикателствата пред пазара се ускориха, Фед намали основните лихви до около 1% в рамките на първия си извънреден ход след финансовата криза от 2008 г.

“Осъзнаваме, че намалението на лихвите няма да понижи темпа на заразяване, няма да заздрави и веригата на доставки”, заяви гуверньорът на централната банка Джером Пауъл в рамките на пресконференция след решението, като обясни, че Фед прави каквото може, за да запази кредитите евтини и налични.

Здравната криза обаче бързо се материализира като криза на пазарите.

Мерките за овладяване на пандемията в Италия бяха затегнати през втората седмица на март и цените на петрола се сринаха, ударени от блокадите и търговската война между Русия и Саудитска Арабия, което предизвика трусове в цените на акциите, при валутите и на стоковите борси. След това се случи нещо странно - вместо да купуват американски държавни ценни книжа - един от най-сигурните инструменти в света, инвеститорите започнаха да ги продават.

Как ситуацията се влоши

На 11 март Световната здравна организация обяви разпространението на вируса за пандемия. На пазарите стана ясно, че разпродажбите преминават в паника.

Фед започна да насочва мярка след мярка в опит да подобри условията, предлагайки огромни временни инжекции кеш към банките и след това въвеждайки планове за ускоряване на изкупуването на облигации.

Към петък, 13 март, правителствените облигации бяха само един от множеството проблеми.

След извънредно заседание на 15 март Фед обяви, че ще намали основните лихви и ще започне да изкупува облигации на най-критичните пазари в опит да върне нещата под контрол.

До края на седмицата навсякъде вилнееше хаос. Чуждестранните централни банки и корпорации разпродаваха американски облигации, отчасти за да наберат доларите, от които компаниите се нуждаеха, за да платят сметките си; пазарите на корпоративни облигации и ипотечни дългови книжа изглеждаха отчаяни на фона на пониженията на кредитните рейтинги на компаниите, след като много молове и хотели станаха свидетели на помрачени перспективи за бизнесите им.

Най-мощната централна банка в света предоставяше решение след решение на пазарите възможно най-бързо, но това не беше достатъчно.

Как ситуацията се разреши

Следващият уикенд - 21 и 22 март, беше труден. В понеделник сутринта обаче - още преди отварянето на американския пазар, Фед изпрати съобщение, че ще изкупува неограничено количество държавни и ипотечни облигации.

Най-накрая това проработи и ситуацията започна да се променя през този ден.

Усилията на Фед от 2008 г. бяха критикувани заради насочеността им само към банковия сектор. През 2020 г. централната банка трябваше да спаси всичко.

Фед, заедно с финансовото министерство на САЩ, вероятно успяха да спасят страната от осакатяваща финанова криза, която би направила по-трудно оцеляването на бизнеса и възстановяването, ускорявайки икономическите щети от коронавируса. Много от програмите бяха преустановени оттогава насам или се планира да бъдат спрени и пазарите функционират добре.

Няма обаче гаранции, че спокойствието ще се окаже постоянно.

Какво следва

Въпросът пред законодателите и централните банкери сега е какво би могло да се направи, за да се поправят уязвимостите, които биха могли да създадат проблеми на пазара на облигации и на фондовите борси, ако инвеститорите се изплашат сериозно отново.

Централните банки създадоха прецедент, спасявайки незасегнати пазари, увеличавайки възможността инвеститорите да предприемат рискове на фона на надеждите, че институциите винаги ще действат в тяхна подкрепа, ако ситуацията достатъчно се влоши.

В САЩ има и двупартийен апетит за реформи. Регулаторите от ерата на Доналд Тръмп започнаха преглед на паричните пазари, а министърът на финансите Джанет Йелън заяви, че ще се съсредоточи върху финансовия надзор. Но промяната няма да е лесна. Протестите по улиците спомогнаха за насърчаването на финансовата реформа след 2008 г. Към момента се наблюдава слабо недоволство спрямо срива през март, защото той беше предизвикан от здравна криза - не от поведението на банкерите, и защото сигуацията беше разрешена бързо.