Като човек, отговорен за развитието на обширния руски север на Арктика, Алексей Чекунков е изправен пред множество предизвикателства, свързани с климата, и все пак той не е "еко-воин", когато става въпрос за изкопаеми горива.
„Трябва да бъдем реалисти, ние сме най-голямата държава в света“, заяви министърът за развитието на Арктика и Далечния изток във видео интервю, разглеждайки 30-годишно бъдеще за природния газ като чиста алтернатива на въглищата. „Слънчевата енергия не е опция за Арктическия регион и вятърната енергия не е постоянна“, заяви той, цитиран от Bloomberg.
Подходът на Чекунков отразява руска дилема: гледано от Москва, топенето на полярната ледена шапка е толкова икономическа възможност, колкото и природно бедствие, отваряйки Северния морски път от Азия до Европа за корабоплаване и създаване на достъп до потенциално огромни нови запаси от полезни изкопаеми, петрол и газ.
По-широко казано, от по-големите геополитически играчи - Китай, Европейският съюз, Индия, Русия и САЩ - никой не рискува толкова от успешния преход от изкопаеми горива, ако това се случи.
Емисиите на въглероден диоксид на Русия в сравнение с целите на страната. Графика: Bloomberg
Путин изгради своята централизирана политическа система и постсъветското възраждане на Русия като „енергийна суперсила“ около строг контрол върху държавните компании и техните приходи. Цели региони са зависими от въглища или нефт за работа и социалната инфраструктура, която компаниите все още поддържат, наследство от съветската епоха.
През последните години Кремъл заложи икономическото и геополитическото бъдеще на страната на природен газ, изграждайки нови тръбопроводи към Китай, Турция и Германия, като същевременно се стреми да заеме една четвърт от глобалния пазар на втечнен природен газ (LNG), спрямо нула през 2008 г. и около 8% днес.
Учените са изчислили, че топенето на вечната замръзналост може да струва на Русия 84 млрд. долара инфраструктурни щети до средата на века, като същевременно се отделят огромни количества парникови газове. Carbon Action Tracker, организация с нестопанска цел, дава на руските климатични политики най-ниска оценка - „критично недостатъчно“.
"Напоследък публичната реторика стана по-предпазлива заради глобална промяна в нагласите", смята Татяна Митрова, ръководител на научните изследвания в енергийния център "Сколково" в Москва. След приемането от страна на Европа на своя Зелен договор, Китай се ангажира с въглероден неутралитет до 2060 г. и с президента Джо Байдън, който замени скептичния Доналд Тръмп в Белия дом, Русия изглежда все по-изолирана.
Няма алтернатива
„Каква е алтернативата? Русия не може да бъде износител на чиста енергия, този път не е отворен за нас “, казва Константин Симонов, директор на Националния фонд за енергийна сигурност, консултантска компания в Москва, чиито клиенти включват големи петролни и газови компании. „Не можем просто да заменим производството на изкопаеми горива с производство на чиста енергия, защото нямаме собствена технология“, посочва той.
„Това схващане, че Русия е губеща в зеления преход - е само в нашите съзнания. Най-добрият изход от ситуацията е да се разбере, че Русия има много възможности да спечели от зеления преход и че е в интерес на Европа да помогне на Русия да го направи“, смята Игор Макаров, който ръководи отдела за световна икономика във Висшето училище по икономика в Москва.
Големите частни руски енергийни компании започнаха да озеленяват бизнеса си под натиска на международни инвеститори. Специалистите в областта на енергетиката, като компанията за втечнен природен газ Novatek PJSC до държавната компания за ядрена енергия Rosatom, търсят как да монетизират производството на водород, след като технологията бъде налична.
И все пак е трудно да се види как може да се появи вътрешен пазар за водород. Русия няма механизъм за ценообразуване на въглерод, което дава на компаниите малък стимул да плащат по-висока цена за чиста енергия. Енергийните компании са се фокусирали върху изграждането на бизнес за износ, но без държавна подкрепа Русия изостава от Саудитска Арабия, Австралия, Чили и други държави, които искат да станат доставчици на водород за света.
Междувременно Чекунков се фокусира върху управлението на въздействието върху климата и предвиждането на работните места и доходите от туризъм, които разтопяването на Северния морски път може да донесе на 5,4-те милиона души, които живеят в суровата руска Арктика.
Правителството очаква да премести 80 милиона метрични тона товари през арктическите води до 2024 г. спрямо 32 милиона през 2020 г. По собствена оценка на Чекунков някога обвързаният с лед проход може да бъде отворен целогодишно за обикновени кораби до 2050 г., привличайки трафика от пролива Малака и Суецкия канал.