Докато останалата част от света се подготвя за нормализиране на обстановката през следващите месеци на фона на ваксинационните кампании, в здравния си център в беден квартал на работническата класа в Кейптаун, Андреа Менделсон се страхува от наближаването на април и май - точно тогава времето ще захладнее в Южното полукълбо и ще доведе до нарастване на случаите на Covid-19, пише Bloomberg.
Малко хора в Южна Африка - освен медицинския персонал, към който спада и Менделсон - ще бъдат ваксинирани дотогава. На други места на континента дори здравните работници няма да бъдат имунизирани, което прави Африка голям източник на вируса, който зарази почти 117 млн. души по целия свят и отне живота на повече от 2,5 млн.
„Ваксините ще окажат нулево въздействие върху третата вълна, но поне мога да съм уверена, че когато отида на работа, няма да умра“, казва Менделсон, която е старши медицински служител в Министерството на здравеопазването на провинция Западен Кейп. „Сигурна съм, че здравните работници в Малави и Танзания искат същото“, допълва тя.
Повечето държави в Африка все още не са започнали да ваксинират своите граждани за разлика от по-развитите страни. По-малко от половин млн. души са ваксинирани в Субсахарска Африка - регион с 1,1 млрд. души. За разлика от тях САЩ, които са с население от около 330 млн. души, са поставили над 90 млн. дози ваксини. Повече от една трета от 67 млн. души във Великобритания също са получили поне първата си доза.
„Всеки човек в развития свят, който смята, че не го засягат голямата част неваксинитани хора в Африка, следва да премисли ситуацията отново“, казва медицинският специалист Фиона Атухебве. „Докато пандемията продължава да бушува сред неваксинираното население, докато се появяват нови щамове, които се разпространяват по-лесно – никой не е в безопасност“, допълва тя.
„Вирусът определено ще мутира и ще продължи да мутира – колкото по-дълго задържим вируса, на толкова повече мутации ще станем свидетели“, казва Атухебве. „Ако Африка не е ваксинирана и ние сме източник на мутации, излагаме целия свят на риск“, категорична е тя.
Ваксината, разработена от AstraZeneca и Оксфордския университет, се оказа до голяма степен неефективна за предотвратяване на лека инфекция с щам на вируса, идентифициран за първи път в Южна Африка. Тази мутация вече се е разпространила в най-малко 48 страни, включително Великобритания и САЩ.
Богатите страни предплатиха ваксините си, а също така се организираха по-бързо и по-рано, оставяйки страните в Африка да се борят за остатъците. Изобилието от ваксини в богатия свят беше описано от генералния директор на СЗО Тедрос Гебреесус като „катастрофален морален провал“.
В доклад на групата One за борба с бедността от миналия месец се казва, че най-богатите страни в света са напът да се сдобият с над 1 млрд. дози повече, отколкото са необходими, за да ваксинират напълно своите граждани, добавяйки, че само излишните дози биха били достатъчни, за да се ваксинира цялото възрастно население на Африка.
„Ще бъде фатална грешка, ако развитите страни възприемат случая като удобен, за да ваксинират „собствените си хора“, а след това оставят онези в другите части на света да „се оправят сами“, заяви Джон Нкенгасонг, директор на Африканския център за контрол и профилактика на заболяванията. „Covid няма да бъде победен, докато не бъде победен навсякъде“, категоричен е той.
Страните от Нигерия до Етиопия и Зимбабве имат голям брой свои граждани, които живеят и работят в Европа, Северна Америка и дори Азия, а редовните полети означават, че също толкова лесно, колкото вирусът е пристигнал в Африка от Европа, мутиралите щамове могат да се разпространят в развития свят чрез туристите.
В допълнение, бавното разпространение на ваксините може допълнително да забави икономическото възстановяване в Африка, което през 2020 г. се сви за първи път от 25 години.
Развитият свят разчита на природните ресурси на континента за голяма част от суровините, от които се нуждае. Западна Африка се грижи за 60% от световните доставки на какао, Демократична република Конго е ключовият източник на кобалт, необходим за електрическите превозни средства и тантал, който се използва за производството на мобилните телефони. Южна Африка е най-големият източник на платина в света.
Ваксините бавно се разпространяват в Африка. Африканският съюз е осигурил някои доставки, Китай е предоставил ваксини на Зимбабве, а други африкански държави и страни като Израел започват да даряват излишните си дози. И все пак повечето африкански страни почти изцяло разчитат на Covax, която започна да разпространява ваксини в страни като Гана и Кот д'Ивоар миналия месец.
Но програмата ще обхване само 20% от населението в Африка до края на годината. От 304 млн. дози, приложени до момента в света, по-малко от 0,2% са били в Субсахарска Африка, където живеят 14% от световното население.
По-богатите държави започват да признават, че по-бедните страни се нуждаят от по-добър достъп до ваксини. В интервю за Financial Times през февруари френският президент Еманюел Макрон нарече различния достъп до ваксината „безпрецедентно ускоряване на глобалното неравенство“. На срещата си миналия месец лидерите на страните от Г-7 обещаха 7,5 млрд. долара на Covax и призоваха страните да дарят излишъка си от дозите.
Разбира се, африканските правителства също не са положили големи усилия. Малцина направиха опити да осигурят доставки директно от фармацевтични компании, а Южна Африка - която има богат медицински опит и е мястото, където се проведоха пет проучвания за ваксинацията срещу Covid-19, подписа сделки през тази година.
„Основната част от вината трябва да бъде възложена на африканските лидери, защото донякъде са небрежни и не са проактивни“, посочва епидемиолог от университета Бабкок в Нигерия.
Това отчасти е така, защото официалният брой на жертвите на Covid в Африка е малко под 106 хил., като са съобщени почти 4 млн. случая на инфекцията, което е по-малко в сравнение с останалия свят. Но тестването е оскъдно и много инфекции и смъртни случаи остават незаписани. Понякога през последните няколко месеца болниците от Кейптаун до Хараре и Лагос бяха под напрежение. Имаше недостиг на лекари.
Но ваксините започват да пристигат и на преден план излизат и други предизвикателства. Континентът е измъчван от лоша здравна инфраструктура, недостиг на обучен персонал и липса на точни данни за хората, които трябва да бъдат ваксинирани.
Вземете например Нигерия. Най-многолюдната нация в Африка има около 214 млн. души, повечето от които живеят в труднодостъпни райони. По-малко от една трета от пътната мрежа на страната е асфалтирана. Електрическото захранване - дори в най-големите градове - е ненадеждно, което прави предизвикателно съхранението на ваксините в хладилници.
В страни като Танзания отричането на вируса също прави трудно имунизирането на населението. Президентът Джон Магуфули заяви, че в страната няма Covid, дори когато хората продължават да умират от вируса.
Скептицизмът към ваксините се засилва в някои страни, като 15 ученици са откарани в болница в Югозападен Камерун миналия месец, след като са скочили от втория етаж на училището си, за да избягат от екипа от медици, които пристигат да ги ваксинират.
Дори когато ваксините са подходящи, някои африкански държави не могат да си позволят други дози, освен тези на Covax. Тъй като африканските държави не допринесоха за развитието на ваксините и не направиха предварителна поръчка, те не получават отстъпките, предлагани на по-богатите страни. През януари високопоставен служител в южноафриканското здравеопазване Анбан Пилай заяви, че страната ще плати 5,25 долара за доза от ваксината на AstraZeneca в сравнение с около 3 долара, които Европейският съюз плаща.
Всичко това означава много бавен темп на ваксинация. Южна Африка, най-развитата страна на континента, ваксинира най-много около 11 000 души на ден с еднократната доза Johnson & Johnson – темп, който би отнел десетилетие, за да обхване 40-те милиона души, които правителството иска да ваксинира.