Светът продължава да се възстановява от най-тежката рецесия в мирно време след Голямата депресия.
Международният валутен фонд наскоро прогнозира ръст на глобалния БВП на 5,5% тази година и 4,2% през 2022 г. Но това ще бъде дълго и несигурно изкачване. По-голямата част от света е изправена пред бавно разпространение на ваксини на фона на новите варианти на вируса, а перспективите за възстановяване се различават опасно в отделните страни и региони, пише CNN Business, позовавайки се на публикация в блога на Международния валутен фонд.
Въпросът е: Ще предприемат ли политиците действия за предотвратяване на това голямо разминаване?
На неотдавнашната среща на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20 стана ясно, че съществува голям риск, тъй като, докато напредналите икономики и някои нововъзникващи пазари се възстановяват по-бързо, повечето развиващи се страни ще изпитват сътресения за години напред.
„Ние изчисляваме, че до края на 2022 г. кумулативният доход на глава от населението ще бъде с 13% по-нисък от прогнозите преди кризата в развитите икономики - в сравнение с 18% за страните с ниски доходи и 22% за развиващите се страни, с изключение на Китай. Това прогнозно увеличаване на дохода на глава от населението ще увеличи с милиони броя на изключително бедните хора в развиващия се свят“, пишат от МВФ.
С други думи, сближаването между страните вече не може да се приема за даденост. Преди кризата се прогнозираше, че разликите в доходите между напредналите икономики и 110 развиващи се страни ще се стеснят между 2020 и 2022 г. Но сега се изчислява, че само 52 икономики ще наваксват през този период, докато 58 ще изостанат.
Това отчасти се дължи на неравномерния достъп до ваксини. Дори и в най-добрия случай, повечето развиващи се икономики се очаква да достигнат широко разпространение на ваксините едва до края на 2022 г. или след това. Някои са особено изложени на силно засегнати сектори, като туризъм и износ на петрол и/или имат ограничено пространство за действие в бюджетите си.
Миналата година напредналите икономики вложиха средно около 24% от БВП във фискални мерки в сравнение с едва 6% в развиващите се пазари и по-малко от 2% в страните с ниски доходи. Сравненията между различни държави също показват колко по-значителна подкрепа при кризи често се свързва с по-малка загуба на заетост.
И това не е просто разминаване между страните. Наблюдаваме и ускорено разминаване в рамките на държавите: младите, нискоквалифицираните и жените са непропорционално засегнати от загубите на работни места. И милиони деца все още са изправени пред трудности в образованието си. Превръщането им в изгубено поколение би било непростима грешка.
Това също би задълбочило дългосрочните икономически белези от кризата, което би направило още по-трудно намаляването на неравенството и стимулирането на растежа и работните места. Помислете за предизвикателствата, които предстоят: Само за икономиките от Г-20 (с изключение на Индия и Саудитска Арабия поради ограничения на данните), се очаква общите загуби на заетост да се равняват на 25 милиона работни места през тази година и близо 20 милиона през 2022 г., в сравнение с прогнозите преди кризата.
Според МВФ властите трябва да се концентрират върху три приоритета, за да предотвратят тези разминавания:
Първо, увеличаване на усилията за прекратяване на здравната криза
„Знаем, че пандемията не е свършила никъде, докато не свърши навсякъде. Докато новите случаи в световен мащаб наскоро намаляха, ние сме загрижени, че може да са необходими множество кръгове ваксинации, за да се запази имунитетът срещу нови варианти.
Ето защо се нуждаем от много по-силно международно сътрудничество, за да се ускори разпространението на ваксините в по-бедните страни. Допълнителното финансиране за осигуряване на дози и заплащане на логистика е от решаващо значение. Важно е също и навременното преразпределение на излишните ваксини от страни с излишък към страните с дефицит и значително увеличаване на капацитета за производство на ваксини за 2022 г. и след това. Защитата на производителите на ваксини срещу отрицателните рискове от свръхпроизводство може да бъде вариант, който си струва да се разгледа“, пишат от МВФ.
Трябва също така да осигурим по-голям достъп до терапии и тестове, включително секвениране на вируси, като същевременно се освободим от ограниченията върху износа на медицински консумативи. По-бързият прогрес в прекратяването на здравната криза би могъл да увеличи глобалния доход кумулативно с 9 трилиона долара между 2020 и 2025 г.
Второ, засилване на борбата с икономическата криза
Воден от страните от Г-20, светът взе безпрецедентни и синхронизирани мерки, включително близо 14 трилиона долара във фискални действия. Правителствата трябва да надграждат тези усилия, като продължават да предоставят фискална подкрепа.
Ключът е да се помогне за поддържане на поминъка и да се гарантира, че иначе жизнеспособните компании няма да изпаднат в неплатежоспособност. Това изисква не само фискални мерки, но и поддържане на благоприятни финансови условия чрез приспособими парични и финансови политики, които подпомагат притока на кредити към домакинствата и фирмите.
Един риск за напред - особено пред различния темп на възстановяване - е потенциалът за волатилност на пазара в отговор на променящите се финансови условия. Големите централни банки ще трябва внимателно да съобщават своите планове за парична политика, за да предотвратят излишната нестабилност на финансовите пазари, както у дома, така и в останалия свят.
Трето, засилване на подкрепата за уязвимите страни
Предвид ограничените ресурси и политическо пространство, много от развиващите се пазари и държави с ниски доходи скоро биха могли да бъдат изправени пред мъчителен избор между поддържане на макроикономическа стабилност, справяне със здравната криза и задоволяване на основните нужди на хората.
Повишената им уязвимост засяга не само собствените им перспективи за възстановяване от кризата, но и скоростта и мащаба на глобалното възстановяване и може да бъде дестабилизираща сила в редица и без това крехки области.
„Първата стъпка започва у дома, като правителствата събират повече вътрешни приходи, правят публичните разходи по-ефективни и подобряват бизнес средата. В същото време международните усилия са от решаващо значение за по-нататъшното разширяване на концесионното финансиране и привличането на частните финанси, включително чрез по-силни инструменти за споделяне на риска“, смятат от фонда.
От своя страна МВФ предостави над 105 милиарда долара ново финансиране на 85 държави и облекчени условия за обслужване на дълга на най-бедните си членове. „Стремим се да направим още повече в подкрепа на нашите 190 страни членки през 2021 г. и след това“, казаха от Фонда.