Би било погрешно да се каже, че Реджеп Тайип Ердоган избягва светлините на прожекторите и още по-малко възможността да се качи на световната сцена. И все пак президентът на Турция се отказа отособена публичност, когато двойка западноафрикански държавни глави го удостоиха с визита в Истанбул на 30 януари. Срещата на Ердоган със сенегалския Маки Сал и Умаро Сиско Ембало от Гвинея-Бисау се проведе при затворени врати, като единственото, което увековечи визитата бяха няколко снимки, коментира Боби Гош за Bloomberg.
Може би липсата на помпозност беше целта. В края на краищата отношенията на Турция със Субсахарска Африка, които някога се рекламираха като доказателство за нарастващия международен обхват на Анкара, са узрели до такава степен, че посещенията на държавни глави не изискват фанфарен оркестър. Но също толкова красноречиво беше и ниското дипломатическо ниво на събитието, защото Ердоган нямаше какво да предложи на своите посетители.
Въпреки всичко влиянието на Турция върху африканския континент се разширяваше през последните години, но пандемията от коронавируса ограничи способността на Анкара да надгражда своите африкански амбиции. Икономика, която е в затруднение, не е в състояние да предостави помощта, от която африканските страни отчаяно се нуждаят в момента. Това отслаби влиянието на Ердоган в Западна Африка, където неговата вербална конфронтация с президента Еманюел Макрон засили френско-турската конкуренция за влияние.
Преди Covid обхватът на Ердоган в Субсахарска Афррика представляваше най-големия му външнополитически успех. Откакто пое властта през 2003 г., Турция отвори 30 нови посолства на континента; като самият Ердоган посети лично 28 държави. Турската търговия с региона може да е много слаба в сравнение с тази с Китай, Европейския съюз, САЩ и Индия, но тя е нараснала над седем пъти за по-малко от две десетилетия до обща стойност около 10 милиарда долара.
И тези цифри не отразяват адекватно ширината и дълбочината на присъствието на Турция в региона, което обхваща не само търговски интереси и такива в областта на сигурността, но и значителна "мека сила".
Анкара се превръща във важен доставчик на оръжие за континента. Турската държава поддържа военни бази в Сомалия и Судан и осигурява финансиране за силите за борба срещу тероризма в региона Сахел. Докато турските строителни компании изграждат железопътни линии и летища, Turkish Airlines лети до повече дестинации в Субсахарска Африка от всеки друг чужд неафрикански превозвач. Турската помощ и религиозните филантропии помагат за изграждането на училища, болници и джамии, а турските сериали достигат до все по-голяма африканска публика. Турските футболни клубове дори набират играчи от региона.
Но коронавирусът разкри процепи във влиянието на Турция. Анкара няма какво да предложи на африканските държави, които се борят с икономическите последици от пандемията.. За разлика от Китай, Индия и Русия, Турция не може да доставя ваксини срещу Covid; нито разполага с дълбоките джобове на ЕС, САЩ и отново Китай, за да помогне на тези страни, които вече бяха обременени с огромни количества дълг.
Тъй като затруднените правителства са принудени да намалят новите заеми и да преструктурират разходите, за да се справят с продължаващата болка на пандемията - не забравяйте, че десетки милиони африканци са изложени на риск да изпаднат в крайна бедност - те вероятно ще намалят или изцяло ще отблъснат голяма част от мащабните инфраструктурни проекти, предпочитани от турските строителни компании.
За разлика от тях арабските държави от Персийския залив, с които Турция се бори за влияние на континента, и особено в Сомалийския полуостров, разполагат с точно това, от което се нуждаят африканските държави - а именно пари. Обединените арабски емирства също се очертават като регионален център за дистрибуция на ваксини, предоставяйки допълнително преимущество на арабската страна.
Това не означава, че Турция не пази карти в ръкава си. В Сомалия, където тя вече има дълбоки корени, Анкара може да разчита на благодарно правителство, както и на подкрепа на сомалийското общество, за да запази влиянието си. Голяма част от сомалийските военни са обучени във военната база TURKSOM в Могадишу, а други страни все още предпочитат турския опит и оръжия за своите сили за сигурност. Етиопия, изправена пред критиките на Запада заради гражданската война в северната си провинция Тигрей, също желае да задълбочи отношенията си с Турция.
Но във франкофонските страни в Западна Африка, където Ердоган е насочил най-дръзките си африкански амбиции, затруднените правителства вероятно ще получат по-голяма икономическа помощ от Париж, отколкото от Анкара. Двубоят с Макрон ще трябва да почака. Засега Турция няма какво да предложи освен тихата снимка с нейния президент.