Напоследък на пазарите има много сигнали за балони. Признаците за надуването им са трудни за пропускане - от акциите на GameStop и биткойн до книжата на американските технологични гиганти. Дори Китай се присъедини към разтревожените, след като банков регулатор на страната заяви, че е “много притеснен” за балоните в САЩ и на европейските пазари, които могат да се спукат, пише Bloomberg в анализ.
Дали има балон е обект на голям интерес за инвеститорите, които искат да знаят кога да излязат от залозите си в случай на задаващ се срив. Това също така е критично и за законодателите, които ще трябва да се справят с проблема. Отвъд причиняването на загуби на притежателите на активи, балонът може да предизвика стрес във финансовата система и да принуди банките да затегнат кредитирането - процес, който би натежал на икономическия растеж за години напред.
Разбира се, това не е задължително. Срив на пазарите може да се случи, без да предизвика широки щети - стига инвеститорите да губят собствените си пари. Дотком балонът и последвалият срив преди две десетилетия бяха предимно феномен при акциите - спадовете, които последваха, бяха относително приглушени. Далеч по-тежък спад стана факт няколко години по-късно по време на глобалната финансова криза, която беше предизвикана от пукането на балона на жилищния пазар, където имаше много високи нива на задлъжнялост.
Като цяло дори има случаи, в които балоните на борсите могат да се окажат социално полезни.
Това е така, защото те насърчават инвестициите в нови технологии, които иначе не биха били осъществени. Подобен е примерът с каналите, железопътните линии или телеграфа, които революционализираха икономическия живот през 19-и век, когато много инвеститори загубиха пари. Все пак новата инфраструктура подобри икономическата активност и качеството на живот за много хора.
Това е твърдение на Рандал Морк, професор по финанси в Университета в Алберта, Канада. Повтарящите се мании на фондовия пазар помагат да се компенсират хронично недостатъчните инвестиции в иновации, смята той.
Причината, поради която технологичният прогрес страда от липса на финансиране, е, защото печалбите обикновено са широко разпространени - нещо, което е известно на икономически жаргон като “положителни външни ефекти”. Отделните компании не печелят цялата стойност за техните изобретения. Когато има голяма разлика между вътрешните нива на възвръщаемост, които определят корпоративните инвестиционни решения, и “нивото на социална възвръщаемост”, частните компании биха пропуснали проекти, които са ценни за икономиката като цяло.
Морк дава пример с телеграфа. Американската телеграфна мрежа се увеличава от 40 мили (64 километра) през 1846 г. до 23 283 мили (37 470 километра) през 1852 г., тъй като финансовата треска води до създаването на множество предприятия за полагане на кабели. Франция придобива 750 мили до същата година чрез държавна програма. Впоследствие американският фондов пазар се срива, причинявайки огромни загуби на американските инвеститори. За французите обаче няма такива щети, тъй като те никога не са имали подобни възможности. След като ситуацията се успокоява, САЩ разполагат с обширна телеграфна система, а Франция - не.
Всичко това сочи към преосмисляне на мястото на балоните във финансово-икономическата парадигма. Те имат лош авторитет като цяло, тъй като анализаторите и коментаторите ги посочват като примери за човешката алчност и глупост. Вместо да бъдат толерирани като необходимо зло за пазарната система, балоните биха могли да бъдат разглеждани като незаменим двигател на икономическия прогрес.
Разбира се, има изключения. Не всички балони биха могли да се квалифицират като обществено полезни. Плащането на по-високи цени за лалетата през 17-и век в Холандия вероятно не е направило много за човечеството. “Оптимален” балон, ако нещо подобно е възможно, би се образувал около нови технологии или пазари, като ще бъде ограничен до акциите, “без в него да има място за кредитна експанзия или банкери”, смята Морк.
Очакваните резултати при днешните условия са смесени. Представянето на акциите в САЩ е доминирано от компаниите в групата FAANG - Facebook, Apple, Amazon.com, Netflix и Alphabet. Въпреки че това са имена, които съществуват от доста време, има съмнения доколко вълната на ентусиазъм около тях би подпомогнала стимулирането на иновациите.
Открояващото се изключение е производителят на електромобили Tesla на Елон Мъск, чиято пазарна капитализация нарасна над четири пъти до 960 милиарда долара през миналата година. Поскъпването на акциите на Tesla се разпространи до други производители в сектора: акциите на китайската Nio поскъпват над 10 пъти през последната година до пазарна капитализация от 65 милиарда долара, докато тези на BYD отчитат четирикратен ръст до оценка от 84 милиарда долара.
Това е начинът, по който “златният” балон би трябвало да работи. Не е ясно дали Tesla или представител на нарастващата армия от конкуренти на компанията ще удовлетвори очакванията на инвеститорите за бъдещето им. Въпросът е, че те насърчават създаването на иновации, от които обществото ще се възползва през идните години.