Медта е жизненоважна част от зелената инфраструктура от мрежите до вятърните турбини, а скорошният скок на цените й заплашва да направи декарбонизацията по-скъпа.
Медта приблизително удвои цената си от ниските стойности, наблюдавани преди година и е близо до деветгодишен връх. На фона на прогнозите за стартирането на нов суперцикъл при суровините, много анализатори казват, че металът, който е в основата на зелената енергия, все още не е достигнал своя връх. По данни на Лондонската метална борса към 3 март медта се търгува за 9266 долара за тон.
Цената на медта се покачва значително през тази година, а прогнозите са за ниво от 10 хил долара. Графика: Bloomberg
Търсенето на възобновяеми енергийни източници, акумулаторни батерии, електрически превозни средства, зарядни станции и свързаната с тях мрежова инфраструктура представлява около една пета от потреблението на мед, показват изчисленията на Citigroup Global Markets. Тъй като правителствата се стремят към агресивни цели за нулеви емисии през следващите десетилетия, това означава по-чисто електричество - промяна, която е от голямо значение за медта предвид необходимостта да се изгради мрежа на стойност 28.7 трлн.долара.
Част от този растеж ще дойде от необходимостта да се свържат новите възобновяеми електроцентрали с клиентите. Такива съоръжения се строят навсякъде, където вятърът или слънцето са най-силни, което може да бъде в средата на морето или пустинята. Но това означава много повече окабеляване, отколкото при централизираната мрежа.
Според прогнозите на BloombergNEF глобалната електрическа мрежа ще нарасне с 48 милиона километра (30 милиона мили) до 2050 г. Това е достатъчно, за да обгърне обиколката на Земята близо1200 пъти и се равнява на удвояване на търсенето на мед до 3,6 милиона метрични тона.
Металът се използва широко в подземни кабели поради своята проводимост, която е почти два пъти по-голяма от тази на алуминия. Това намалява количеството енергия, необходимо за производството на електричество.
В 240-километровата електрическа връзка между Великобритания и Франция, наречена IFA2, са използвани 9000 тона мед, показват данните на National Grid. За планирана връзка до Дания от 760 километра ще трябват 26 000 тона.
В офшорните вятърни проекти медта все още е сравнително малък компонент на разходите, но ще се увеличи през следващите години, до около 3% до 2050 г. от 1% в момента, смятат от BNEF.
Vestas Wind Systems A / S изчисляват, че вятърна ферма от 100 мегавата, използваща 4,2 мегават турбини, ще се нуждае от около 89 тона мед в турбините.
Ако ралито на медта се окаже дълготрайно и повиши цената на зелените инвестиции, някои вятърни паркове могат да използват по-евтиният алуминий, където могат. Търсенето на алуминий в инфраструктурата на електроенергийната мрежа се очаква да достигне 7,6 милиона метрични тона до 2050 г., смятат от BNEF.
„Виждаме, че медта остава неразделна част от междусистемните връзки“, каза Сринивас Сирипурапу, главен директор по иновациите в производителя на кабели Prysmian SpA. „Но за офшорните вятърни паркове има много индикации, че ще има тласък повече към алуминия, обусловен от общите разходи“, добави той.
Предлагането на мед ще изостава от предлагането през повечето години. Графика: Bloomberg
Все още не е ясно доколко ще се отрази незабавното увеличение на цената на медта върху финансите на зелените енергийни оператори. Ралито на метала беше движено до голяма степен от инвеститори, които виждат, че търсенето нараства, докато зелената революция набира скорост. Но ранният им оптимизъм може да доведе до увеличаване на разходите за правителствата, когато започнат работа по пакетите за инфраструктурни разходи.
"По-голямото потребление на мед за декарбонизация може да доведе до годишен ръст на търсенето с цели 3%", заяви Макс Лейтън, управляващ директор за стокови изследвания в Citigroup Global Markets.
Докато повишените цени означават, че компаниите имат стимул да увеличат инвестициите в минното дело, което би спомогнало за доставките, недостатъкът е продължителността на времето, необходимо за стартиране на проектите.