Русия се нуждае от кръстоносеца Навални, колкото и да е несъвършен

Международната правозащитна организация Amnesty International отне статута на Алексей Навални като "затворник по съвест" заради минали ксенофобски коментари. Антимигрантски изявления и националистически призиви на арестувания руски опозиционен лидер са широко известни, като самият той никога не е се разграничавал впоследствие от тези възгледи. И все пак книгите по история са пълни с несъвършени кръстоносци - доказателство, че не винаги можем да изберем перфектния модел на гражданин, който да обедини останалите в битката за политически свободи и срещу корупцията, пише в свой анализ за Bloomberg Клара Ферейра Маркис

Това не означава, че западните поддръжници на демокрацията, още по-малко руските граждани, трябва да приемат расизма като цената, която трябва да платят, или като средство за постигане на целта. Обидни изявления към хората от Кавказ и Централна Азия, дори направени преди няколко години, изискват някаква форма на отговорност. Но това ли е основната грижа днес? И доколко реалистично е да окачествяваме арестувани политически активисти в едни от най-спорно демократичните кътчета в света съгласно най-високите западни стандарти на поведение?

Критикуването на президента Владимир Путин никога не превърна в светец най-яркия недоброжелател на Кремъл или дори в категоричен либерал с цялата си харизма и смелост, но лошата преценка по някои въпроси не прави лишаването му от свобода по-малко несправедливо.

Реалността е, че в едно от най-мрачните времена на страната в съвременната й история, е изключително необходима подкрепата за руските демократи. Западните "борци за демокрация", правителства и други наблюдатели би било добре да се съсредоточат по-малко върху лицето- колкото и да е изкушаващо, особено когато се противопоставят на силно персонализирния режим - и повече върху по-широкото обществено движение. Това би било от полза за избягване от капана на поставянето на  дълбоко дефектни фигури върху пиедестал, както се е случвало в миналото.

Ситуацията е неудобна бъркотия за Amnesty. Първоначално организацията определяше Навални като "затворник по съвест" след ареста му миналия месец, а след това започна да променя позицията си, тъй като бяха повдигнати опасения относно дали предишни коментари могат да бъдат определени като реч на омраза. Обръщайки решението си на 180 градуса, тя неволно подхрани кампания за клевета на Кремъл, която се стреми да острани Навални преди всичко като расист, враг на Русия и дори нацист, визирайки участието на опозиционера пред няколко години на националистически атнимиграционен марш на крайнодесни активисти. Една известна прокремълска телевизионна водеща по-рано този месец стигна дотам, че го оприличи на Адолф Хитлер, като разликата била, че Навални че не е толкова смел, колкото фюрера на Третия Райх.

Amnesty поясни, че ще продължи да провежда кампания за освобождаването на Навални. Тя отрича да е била повлияна от организирана пропагандна кампания, въпреки че признава, че старите коментари на Навални все повече излизат наяве в публичното пространство в последно време. „По принцип не можем да игнорираме доказателствата пред нас“, гласи изявление на организацията.

Не за първи път групата се заплита в собствената си вътрешна политика. Организацията определя лица като "затворници по съвест", които не се застъпват или не оправдават насилието или омразата, но са лишени от свобода заради техните убеждения. През 1964 г. тя отмени статута на Нелсън Мандела, когато беше установено, че подкрепя насилствена опозиция срещу апартейда в Южна Африка.

Аун Сан Су Чи от Мианмар се превърна в един от най-известните "затворници по съвест" по време на домашния й арест. И все пак след като пое властта, тя не успя да се застъпи за свободата на словото и активно защити военните по обвиненията в геноцид в щата Ракхайн. Amnesty, която й бе предоставила статут на "посланик на съвестта", впоследствие оттегли тази чест

Що се отнася до Навални, няма как да се заобиколи посланието на възгледите, отправени преди години, макар подобни настроения в Русия да не са необичайни: Проучване на Levada Center миналата година установи, че 73% от руснаците искат да ограничат притока на мигрантска работна ръка. Възгледите на Навални са на политик, който се учи в движение, но не може да се побере в "западната кутия". Той е по-малко либерален спрямо други известни фигури като Григорий Явлински - който се издигна като реформатор през последните дни на Съветския съюз и беше яростен критик както на Путин, така и на Навални, и се противопоставяше на какъвто и да е компромис за широки коалиции.

Възможно е да се спори както за затвора му, така и за неговата ксенофобия. Просто засега, както каза Бен Нобъл, преподавател по руска политика в University College London, първият въпрос е по-належащ: Като се вземе предвид, че перспективата Навални да дойде на власт е много далеч в бъдещето, загрижеността на международната общност трябва да бъде фокусирана върху приближаването на Русия до точката, в която руският електорат ще може свободно да избира своя лидер.

Дебатът за това какво е допустимо в конкретния контекст и кое не, повдига въпроси, които са от значение отвъд Amnesty. Поддръжниците на опозиционните движения в авторитарните държави редовно се сблъскват с избора на по-малкото зло.

Досега Навални доказа своята смелост и позиция, която представлява реална заплаха за Кремъл. Той може да мобилизира разочарованите руснаци на фона на най-трудните времена в съвременната история на страната. И все пак тези, които протестираха срещу ареста му, бяха предимно антиправителствени демонстранти, а не про-Навални представители на обществото, като цялостната подкрепа за Навални на безразличния електорат остава слаба. Той е убедителна фигура, но на масата е заложено много повече.

Amnesty е основана на обективно правилни принципи. За съжаление обаче това нейно отклонение се оказа единствено от полза на Кремъл.