В момента е толкова трудно да се намери някой, който да каже добра дума за зелените пари, колкото и да се намери някой с лоша дума за акциите. Говори се много за нарастващите дефицити в бюджета и по текущата сметка на САЩ.
Разумните хора може да се притесняват от инфлацията и свръхвисоките цени на активите, но разумността изглежда не е много търсена във Вашингтон. Министерството на финансите и Федералният резерв изглежда искат да отпечатат колкото могат повече долари. Инфлацията се покачва, а доларът поевтинява. Реалната доходност на ценните книжа, защитени от инфлацията (TIPS), спада все по-ниско през последната година, тъй като очакваната за инфлацията се повишават. Доходността от петгодишните TIPS наскоро достигна малко под рекордно ниските -3%. По този начин търговско претегленият индекс на щатския долар е спаднал с около 12% от своя връх през пролетта на миналата година и мнозина смятат, че този спад ще продължи, пише Ричърд Коксън за Bloomberg.
„Въпреки че съм съгласен с част от този аргумент, не вярвам, че вината е в дефицитите по текущата сметка и бюджета. Те са факт от живота в САЩ от години. Доларът понякога е поскъпвал, а понякога е отслабвал, но би било трудно да установим връзка между движенията във валутата и движенията в тези дефицити“, смята Коксън.
В крайна сметка валутите имат относителни, а не абсолютни стойности. Доларът достигна своя връх през март миналата година по едно и също време, когато апетитът към риска намаля значително. По-късно зелената валута спадна рязко отчасти, защото преди имаше остър недостиг на долари, а Фед - чрез отпечатване на пари и създаване на повече суап линии към други централни банки – направи така, че недостигът да се превърне в излишък.
Нещо повече, цената на краткосрочните долари спрямо държави и региони с отрицателни лихвени проценти спадна драстично миналата година, тъй като Фед понижи ниските лихви много повече, отколкото, да речем, Японската централна банка или Европейската централна банка. Сега струва само около една четвърт от процентния пункт да заемеш дълга позиция за еврото и къса - за долара за три месеца. За йената това не струва почти нищо.
Тъй като щатският долар е най-търгуваната валута в света, много държави трябва да държат активи в долари, за да поддържат стабилно нарастваща икономика и да търгуват ефективно с други страни, които използват щатски долари.
При всяка валута с положителен лихвен процент т.нар. сделки сarry trade са силно предпочитани, тъй като инвеститорите вземат заеми в долари и други евтини валути и печелят от по-високи относителни лихви.
Погледнато през този обектив, доларът изглежда потенциално по-стабилен. Както всеки, който е управлявал валутен портфейл, знае, всъщност не се притеснявате от движенията на инфлацията, а от лихвените проценти. Ако и други данни като тези за продажбите на дребно в САЩ и цените на производители от миналата седмица са по-високи от очакваното, пазарите ще се zalovat, че Фед ще помисли за лихвите по-скоро от обещаното.
Според Ричард Коксън САЩ ще се възстановят по-бързо от останалия развит свят тази година и очакванията за лихвените проценти ще продължат да се движат в полза на долара.
„Обемът на сделките сarry trade вече е много по-малък, отколкото беше, тъй като инвеститорите се обърнаха към ценните книжа на развиващите се пазари, което намали доходността им. Много популярни дългове са във валути, които бихте се опитали да определите като ликвидни. Изключение може да бъде швейцарският франк - валута, която е склонна да се справя добре в несигурни времена и която нанася големи загуби на тези с къси позиции“, пише Коксън.