Докато САЩ се доближават до огромен пакет от фискални стимули, за да ускорят възстановяването си от коронавирусната криза, голяма част от Европа се движи в бавната лента, пише Bloomberg.
Законопроектът за стимулите на президента Джо Байдън в размер на 1.9 трлн. долара, при условия, че Конгресът приеме цялата сума, ще увеличат разходите на неговата администрация през 2021 г. повече от три пъти, отколкото са планирали държавите от еврозоната, посочват от UniCredit.
В същото време JPMorgan Chase изчислява, че „фискалният тласък“ без други мерки за подкрепа ще добави 1.8% към икономиката на САЩ през тази година, а за еврозоната се очаква намаление с 0.1%.
В резултат на това повечето икономисти очакват американската икономика да достигне своя предпандемичен размер около средата на 2021 г., което е приблизително цяла година преди валутния блок.
Бавното възстановяване на Европа отчасти е резултат от нейната тромавост. 27-те суверенни правителства на Европейския съюз определят свои собствени фискални политики, миналата година бяха необходими месеци преговори, за да се споразумеят за общ фонд за възстановяване от 750 милиарда евро (910 милиарда долара). Предложенията за това как да се похарчат парите все още се обсъждат и средствата вероятно ще започнат да се разпределят едва през втората половина на годината.
Но такова внимателно обмисляне има и своите предимства, пише Bloomberg.
„Въпросът е какво искаме да постигнем“, коментира Карстен Бжески, икономист в ING Германия. Той допълва: „Искаме ли този краткосрочен импулс или искаме да използваме парите за подобряване на структурата на икономиката по устойчив начин? В Европа имаме нужда от последното".
Фондът за възстановяване на ЕС, заедно с многогодишен бюджет от 1,1 трилиона евро, е много важен за Съюза. Парите ще бъдат похарчени до 2027 г., като повече от половината са предназначени за модернизация като дигитализация и борба с изменението на климата.
Но не само, че това е най-големият досега пакет от стимули в ЕС, но и фондът за възстановяване се финансира от съвместно обезпечени облигации - първият път, когато ЕС се съгласи на такава мярка.
Това е временно, но от Европейската централна банка се надяват, че в крайна сметка ще се стигне до постоянен съвместен бюджет, който да бъде еквивалентен на федералния бюджет на САЩ. Блокът отдавна се бори с изглаждането на икономическите различия между страните и пандемията отново разкри този недостатък. Националните фискални програми са много по-щедри в богатите държави като Германия, отколкото в по-слабите като Италия и Испания.
Не всички са убедени, че Европа все пак се е справила правилно.
Ерик Нилсен, главен икономист на UniCredit, казва, че разликата в плановете за разходите в сравнение със САЩ е „умопомрачителна“, а подходът на еврозоната е „силно неадекватен“.
“Това ще доведе до приглушено възстановяване, по-висока безработица, по-дълбоки икономически белези и слаба инфлация“, посочва още той.
Подобен развой е твърде познат за еврозоната. Строгите икономии за намаляване на дълговете след световната финансова криза 2008-2009 г. вместо да стимулира растежа чрез потребление, осъди блока на бавно възстановяване, което се превърна в криза на държавния дълг и двойна рецесия.
Нилсън цитира така наречения неизползван икономически капацитет, който е трудно да се измери прецизно, но се смята, че той е по-голям в ЕС, отколкото в САЩ в момента. Това означава, че Европа трябва да прави повече, а не по-малко, за да стимулира икономиката си.
Международният валутен фонд изчислява, че неизползваният икономически капацитет в САЩ е бил 3,2% от БВП през 2020 г. и 5,1% в еврозоната.
Все пак опитът от 2020 г. показва, че европейските потребители вероятно ще излязат и ще харчат веднага щом им бъде позволено. Домакинствата разполагат със стотици милиарди евро спестявания, които са натрупали по време на ограничителните мерки, което може допълнително да подхрани възстановяването.
„Щедрата държавна подкрепа по време на пандемията означава, че европейските икономики ще се възстановят, след като ограниченията бъдат премахнати - голяма част от изоставането ще изчезне, дори без допълнителен фискален тласък“, смята Джейми Ръш, старши икономист за Европа в Bloomberg Economics.