Рязкото повишаване на цените на борсово търгуваните стоки след достигнатите дъна по време на мерките за овладяване на коронавирусната криза подхранва разговорите за суперцикъл на фона на инициативите за “зелена” глобална икономика, заместващи бързата китайска индустриализация като структурен двигател на растежа. Предпазливостта обаче е оправдана, пише Financial Times.
Историята на пазара на борсово търгувани стоки показва, че са необходими от 20 до 70 години между пиковете на два суперцикъла. Последният беше след трансформацията на Китай в средата на 90-те години на миналия век, като вероятно все още не е приключил.
Установяването на суперцикъл не е лесно и може да бъде посочено само след внимателен анализ. Скорошният бичи пазар при суровините беше задвижен от няколко сили, но повечето от тях са временни по своята природа и неспособни да задвижат суперцикъл.
Първият и най-очевиден двигател беше бързото възстановяване на китайската икономика. Това до голяма степен се дължеше на пакета стимули - еквивалентни на 6% от брутния вътрешен продукт на страната, който беше непропорционално насочен към строителния сектор. Не се очаква обаче стимули от подобен размер да бъдат насочени към икономиката в идните години.
Нещо повече - новата стратегия на Китай, фокусирана върху намаляване на зависимостта ѝ от външните пазари, цели да трансформира икономиката ѝ към задвижване от потреблението. Това може да доведе до забавяне на търсенето на суровини.
Вторият фактор, довел до рали при борсово търсуваните стоки и на по-широките фондови пазари, е оптимизмът около ваксините. Надеждите, че 2021 ще бъде годината на възстановяването се пренесоха в останалия свят извън Китай. Оптимистичните нагласи обаче не могат да задвижат суперцикъл.
Трето - инвеститорските опасения от по-висока инфлация насочват фокуса към активи като златото и медта като възможности за хеджиране. Пазарите очакват огромните стимули в подкрепа на икономиката от пандемията да увеличат инфлационния натиск. Това особено се отнася за САЩ, където стимулите могат да достигнат пет трилиона долара - 25% от БВП. Тези опасения обаче вероятно са преждевременни и няма да са достатъчни, за да задвижат суперцикъл, посочват от Financial Times.
На последно място - цените на металите се покачват заради очаквания, свързани с климатичните амбиции. Новите “зелени” политики могат да увеличат търсенето на ключови метали като медта, никела, литиума и кобалта. Тези метали са необходими за изграждането на нисковъглеродна инфраструктура, включително соларни панели, вятърни турбини, електрически превозни средства и зарядни станции. Едва когато бъдат обявени конкретните политики по отношение на енергийната трансформация обаче би могло да се говори със сигурност за по-висок ръст на търсенето.
Цените на борсово търгуваните стоки са задвижвани не само от търсенето, но и от доставките. Трябва да се отбележи, че според настоящите очаквания ще има сериозен недостиг на някои суровини до 2030 г. Прогнозите са, че при медта и никела ще има дефицити от около 20%.
Финансирането остава предизвикателство за миннодобивната индустрия, където екологичният, социален и правителствен контрол се увеличават. Въпреки това големите миннодобивни компании имат потенциала да се справят с тези бариери, ако потребителите продължават да купуват техните продукти, особено и в случай, че продуктите са необходими за подкрепа на "по-зелен" начин на живот.
Климатичните инициативи са единственият фактор, който има потенциала да задвижи многогодишно рали при борсово търгуваните стоки. Много трябва да бъде направено обаче преди това рали да стане факт. Все още е рано да говорим за суперцикъл.