Скорошният опит създаде впечатлението, че “пукането” на пазарни балони води до икономически трусове. Това обаче не е задължително вярно. Високите цени на някои акции днес - на производителите на електромобили, на чиста енергия и на канабис, със сигурност представляват заплаха за богатствата на техните притежатели. Дори на пазара да имаше по-широк балон, това може да не значи цялостна катастрофа, пише Джеймс Макинтош за The Wall Street Journal.
Опитът от последните няколко десетилетия предполага обратното. Япония все още е изплашена от балона на имотния пазар и при акциите от 80-те години на миналия век, а дотком балонът предизвика огромни загуби, създавайки глобална криза.
Не всички балони обаче са еднакви. Икономическите опасности от балоните на фондовата борса идват от хората, които заемат средства, за да купуват акции, и от свръхинвестиращите компании. Когато балонът се “спука”, част от акционерите се оказват принудени да намалят разходите си или да фалират. Компаниите, изправени пред настояванията на инвеститорите за възвръщаемост, трябва да освободят служители и да ограничат инвестициите си.
Нищо от това не е факт за очевидно надуващия се балон при акциите на някои предпочитани към момента компании. Tesla е оценена толкова високо, че вече е петата компания по пазарна капитализация в САЩ. Дори акциите на производителя на електромобили рязко да поевтинеят утре, това ще има нищожен ефект върху икономиката, тъй като операциите на компанията са ограничени. Нещо повече - Tesla се финансира предимно с частен капитал, така че провалът ѝ няма да стартира домино от банкови неуспехи. И макар че акционерите на Tesla биха пострадали при подобен сценарий, няма причина да се очаква, че той би довел до колапс на икономиката.
Най-близкият подобен случай на ръста в цените на акциите на Tesla не е дотком балона, а манията по велосипеди във Великобритания през 90-те години на 19-и век, отбелязва Макинтош. Велосипедите са били електрическите автомобили на онова време - пробивът при гумите и технологиите на разработването им ги превръща в удобен и екологичен транспорт, макар и още скъп. Инвеститорите се насочват към тези акции, което довежда до нови пробиви в сектора, особено около Бирмингам. По време на пика патентите, свързани с велосипеди, държат 15-процентен дял от всички издадени патенти.
Половината от компаниите за производство на велосипеди, които се присъединяват към пазара, се провалят преди края на десетилетието. Спекулантите, които повишават цените на акциите на тези производители, са засегнати, когато книжата поевтиняват със 71% спрямо върховите си стойности в рамките на само 18 месеца. Регионалната икономика също усеща удара, когато цените на акциите се сриват, но Великобритания като цяло едва усеща ефекта от този колапс и останалата част от пазара остава незасегната.
Какво обаче би се случило днес, ако спекулациите не засягаха само Tesla, но и целия пазар? Според Макинтош при акциите на големите технологични компании, включително на Apple, Amazon, Microsoft и Facebook, няма балон, тъй като големите им капитализации лесно могат да бъдат обвързани с ниската възвръщаемост по облигациите. Дори обаче да се окаже, че оценките на компаниите са твърде високи и тези сектори да се сринат, това вероятно няма да удари пазара толкова тежко.
Сигурно е, че инвеститорите ще загубят пари, но, с няколко изключения, тези компании не емитират дълг или нови акции, за да финансират инвестициите си. Ако цените на акциите на Apple се понижат наполовина, това няма да има значение за основния бизнес на компанията. Това е различно спрямо ситуацията при дотком балона, която принуди компаниите да намалят разходите си, когато пазарът се срина и те изгубиха способността си да емитират скъпи нови акции.
Разбира се, пред пазарите има и рискове. За разлика от предишни ситуации, Федералният резерв не би могъл да помогне толкова лесно сега, тъй като основните лихви вече са на исторически ниски нива. След като по-широкият пазар усети удара от “пукането” на дотком балон, централната банка на САЩ намали лихвите от 6,5 до 1,75%, помагайки на икономиката да се предпази от по-широките спадове.
Корпоративният дълг също е необичайно висок. По-слабите компании заеха средства, за да оцелеят по време на блокадите заради пандемията, докато по-силните компании - за обратно изкупуване на акции.Заради ниските лихви дългът е по-достъпен от всякога, но ако пазарите изгубят увереност, може да бъде по-трудно и по-скъпо да го финансират.
Големите понижения в цените на акциите могат да се пренесат в икономиката, карайки хората да се чувстват по-бедни и да харчат по-малко.
В крайна сметка доверието е основно. Повечето служители няма да бъдат засегнати директно от големите понижения в цените на акциите, защото относително малък дял от тях притежават книжа въпреки миналогодишния бум на търговията. Цените на акциите обаче са отблизо следени от медиите и компаниите, така че срив може да помрачи по-широките нагласи, натежавайки на бизнес и потребителската увереност и съответно свивайки разходите.
Междувременно по-рано в понеделник стана ясно, че производителят е близо до споразумение за създаване на завод за автомобили в Индия, отваряйки нова възможност за растеж, след като уреди производството си в Китай, пише Bloomberg.
Tesla е избрала Карнатака - южен щат, чиято столица е Бенгалуру, за първия си завод, заяви официален представител през уикенда. Автомобилният производител преговаря с местните власти от шест месеца и активно обмисля асемблирането на коли там, твърдят запознати източници.
Компанията търси подходящи недвижими имоти в региона, като планира да създаде звено за научноизследователска и развойна дейност, посочват лица, пожелали да запазят анонимност. Tesla се е фокусирала върху региона, тъй като се очаква той да се превърне в хъб за таланти в сферата на електромобилите и аерокосмическите производства, добавят те.