Все още несформираното правителство на Марио Драги кара наблюдателите на италианските процеси да гадаят до каква степен новият премиер ще базира премиерските си решение на опит от предишните си ръководни длъжности, пише в свой анализ Bloomberg.
Италия помни бъдещия премиер като човека, който ръководише най-големите й приватизации - проактивен финансист, прилагащ пазарни решения за трудни проблеми. Извън Италия, особено в Германия, Драги е известен като централния банкер, който стабилизира общата валута.
Марио Драги има нелеката задача да възобнови растежа на италианската икономика. Графика: Bloomberg
Различните възприятия за Драги - от банкер приятел на пазарите до спасител на еврото, дават отражение и върху неговите опити да сформира технократично правителство, чиято основна цел е стабилизиране италианските публични финанси и да инвестира ефективно над 209 милиарда евро (252 милиарда долара) от пакета на Европейския съюз. И така, кой Драги ще получи Италия?
„Вероятно по малко и от двамата, тъй като той е преди всичко прагматик“, коментира Алесандро Аресу, политически съветник на минали италиански правителства.
„През цялата си кариера той успешно и умело се ориентира в италианската, а след това и в европейската политика.“
„Той е чудесен избор, тъй като е способен да насочи икономиката към възстановяване, но е малко вероятно да успее да реши дългосрочните проблеми на Италия без демократичен мандат“, посочва Дейвид Пауъл от Bloomberg Economics
Италианските дългови пазари станаха обект на волатилно рали поради очакванията, че Драги, чието обещание да направи „каквото е необходимо“ успя да укроти дълговата суматоха през 2012 г., този път ще предотврати политическата криза в страната. Десетгодишната доходност по държавните италиански държавни книжа спадна до рекордно ниските 0,5% във вторник, докато спредът между тях и германските държавни облигации е на най-ниското си ниво от пет години насам.
73-годишният Драги има богат опит в публичната администрация. Най-дългият му престой на ръководна длъжност продължи около десетилетие в итанлианското министерство на финансите, където той стартира кариерата си през 1991 г. по време на криза, която нанесе огромни щети върху политическата система на страната.
Драги оцелява в 10 правителства, вариращи от първия кабинет на бившия магнат Силвио Берлускони до леви администрации или такива на технократи. Именно в този период Драги започва приватизация на държавни компании - решение, приветствано от някои за увеличаване на ефективността и намаляване на дълга, но и осъдно от други, които смятат, че са разпродадени добри компании.
Укрепването на репутацията му като човек на финансите последва и в Goldman Sachs Group Inc., след което Драги беше назначен за гуверньор на Италианската централна банка през 2005 г. Преломният момент беше номинацията на му за президент на Европейската централна банка през 2011 г.
Каквото беше необходимо
Докато беше в ЕЦБ, той привлече спекулантите на пазара и инициира количественото облекчаване, което сега се използва като инструмент за подкрепа на европейската икономика по време на пандемията. По този начин той разтревожи някои страни с готовността си да налива пари в система, отслабена от задлъжнели държави като Италия.
Заедно с това академичният опит на Драги често кара наблюдателите да го определят като неокейнсианец по душа - нетърпелив да се намеси и да похарчи колкото е нужно, за да подсигури растежа.
Драги следва икономика в Рим при Федерико Кафе, понякога считан за най-основния италиански последовател на британския икономист Джон Мейнард Кейнс. По-късно той завършва доктурантура в Massachusetts Institute of Technology под ръководството на Нобеловия лауреат Франко Модилиани, чиито собствен труд е вдъхновен от Кейнс.
Може би за Драги от значение също е и католицизмът, който предизвиква убеждение и обществена служба. Не на последно място идва значението на Рим. Като тийнейджър той посещава престижно училище в града, управлявано от Йезуитския орден, а наскоро папа Франциск, друг йезуит, го назначава във ватикански мозъчен тръст, който се занимава с проблеми, вариращи от трафик на хора до облекчаването на дълга.
Акценти от кариерата на Драги. Източник: Bloomberg
Италианците ще разберат достатъчно скоро кой Драги ще получат като следващ премиер, когато той започне да назовава кандидатурите, които ще формират правителството. Ключов пост вероятно ще бъде този на министъра на финансите. Даниеле Франко от Италианска централна банка се спряга като потенциален кандидат.
Който и да избере, той ще трябва се справи с едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена страната след Втората световна война, тъй като въшният дълг възлиза на почти 160% от БВП в допълнение на дългогодишно икономическо напрежение и бушуваща пандемия, която все още предстои да бъде укротена.
Лоренцо Кодоньо, който беше главен икономист в италианското министерство на финансите, когато Драги ръководеше централната банка на страната, се съгласява с Аресу, че бъдещият министър-председател в крайна сметка в крайма сметка е прагматик, а не някой, на когото може да се залепи конкретен етикет.
„Той е силно фокусиран и ориентиран към резултатите“, коментира Кодоньо, основател на LC Macro Advisers.
„Той ще направи всичко по най-ефективния начин, а Италия в момента се нуждае от това. Имаме нужда от изпълнени политически обещания”.
Аресу се спря на едно от заключенията в докторска дисертация на Драги в опит да разбере каква е филосовията на човека, който ще бъде следващият премиер на Италия: „Ако човек избере краткосрочен курс на стабилизация, най-доброто в дългосрочен план никога няма да бъде постигнато“.