Уилиъм Алън, почетен професор по икономика от Калифорнийския университет в Лос Анджелис почина на 15 януари на 96 години. Малцина го отчетоха, но смъртта на Алън е повратен момент. Тя представлява поколенческа промяна в икономическата професия, която не вещае добро за икономистите и обществото. Алън наистина вярваше в икономиката - нещо, което днес е трудно да се каже за повечето икономисти, пише за Wall Street Journal и цитиран от Investor.bg Александър Уилям Солтър, преподавател по икономика в Тексаския технически университет
Алън беше сред последните от поколението икономисти, които бяха майстори в своя занаят. Заедно със своя приятел и колега Армен Алчиян той написа отличен учебник по икономика, който предава силата и потенциала на икономическия начин на мислене: Въпреки сложността на пазарите, икономистите могат да достигнат до същината на работата им като се фокусират върху цените. Това разбиране е толкова важно, че дава име на основния инструментариум на икономистите: теория на цените. Не може да бъдеш икономист, ако не си запознат или се чувстваш неудобно, използвайки този набор от инструменти. Но по този критерий не са останаха много икономисти. Професионалните икономисти вкупом изоставят теорията на цените. Новото статукво преобърна тази научна област. Икономиката е все по-малко научна и по-податлива на политическо влияние.
Отсъствието на теорията на цените в днешните икономически изследвания би объркала големите икономисти от миналото. Противно на песимистите в тази област, златната ера на теорията за цените от 20-ти век никога не е била за „неолиберализъм“ или „пазарен фундаментализъм“. Вместо това тя приложи към пазарите проста, но брилянтна рамка, която разкри скритите начини, по които пазарните цени - обменните съотношения между стоките - улесняват огромно по мащаб икономическо координиране. Тя също така показа защо много (но не всички) ограничения върху корекциите на цените, като контрола върху наемите, водят до скъпи и непродуктивни вторични ефекти. Всичко това беше част от широк обяснителен проект. Макар отделните икономисти да имаха своите политически предпочитания, икономическият начин на мислене беше над политиката.
От години икономиката става по-малко теоретична и по-емпирична. Икономистите отделят по-малко време за изграждане и мислене чрез прости модели и повече време за събиране и анализ на данни. „Идентификационната революция“ в икономиката възнаграждава, под формата на елитни публикации, намирането на добри данни от квазиекспериментална среда и провеждането на сложни статистически анализи. По-добрата емпирична работа със сигурност трябва да бъде приветствана, но тя си имаше цена: цяла кохорта икономисти със сериозни теоретични пропуски.
Данните не се интерпретират сами. Противно на призива на тази нова порода икономисти, ние не можем „просто да оставим данните да говорят за себе си”. Какво и как измервате зависи от теоретичните преценки за това как работят пазарите. Начинът, по който разбирате понятия като конкуренция, бариери за влизане и пазарна мощ, може напълно да промени това как интерпретирате идентични данни. Олигополистична ли е индустрия с малък брой много печеливши фирми поради концентрацията си? Или е конкурентна поради трайното удовлетворение на клиентите? Теорията на цените ни помага да осмислим тези въпроси. Преминаването към данните без силна теоретична основа води до объркване.
Висините на икономическата професия все повече се обитават от хора, които пренебрегват теорията на цените. Разчитането на икономическия начин на мислене при решаването на проблеми се счита за остаряло и ненаучно. Жонглиращите с данни мислят, че са свръхмодерни, но те просто повтарят стари грешки. В края на 19-ти и началото на 20-ти век икономистите от германските исторически и стари институционалистки школи са мислели, че могат да се справят само с историята и статистиката, неограничени от теорията. В крайна сметка те са затънали толкова в подробности, че са създали много малко трайни неща.
По статията работи екип на investor.bg