История за алчността: Митове и факти за балона с лалетата

Нидерландският балон с луковиците на лалета, известен още като „Треската за лалета“, е един от най-известните финансови балони и катастрофи на всички времена. Неговото "надуване" започва от в началото на 17 век и се пука през 30-те години на столетието, след като спекулациите изстрелват цената на луковиците до невиждани нива. В разгара на балона най-редките луковици се търгували за 5 500 гулдена (бел.ред guldin pfenninc "златна стотинка"), т.е. шест пъти повече от годишната заплата на средностатическия нидерландец или колкото имение в Амстердам, а основният доставчик на лалета - Dutch East India Company, която в пика на балона достига капитализация от днешни 7.9 трилиона долара. 

Като всички балони този с лалетата се пука през 1637 година. Причината - няколко от купувачите  на лалета в Северна Нидерландия отказват да присъстват на ежеседмичен аукцион.  Те осъзнали, че цветето е станало твърде скъпо и отказали да платят за него. Този протест довел до малък първи спад на цената на лалетата, който пък от своя страна накарал инвеститорите да съкратят позициите си, което пък довело до още по-голям спад на цената. И така цикълът продължил и в един момент пазарът тотално се сринал в рамките на седмици. Към края на балона  луковиците стрували 1/100 от цената им на търгуване. 

Но професорът по ранна модерна история Ан Голдгар от King's College London предоставя различен преглед на историята в американското месечно списание Smithsonian Magazine, контрастиращ попупярната интерпретация на един от най-известни финансови балони в историята и целящ да разграничи реалните факти от тяхното преекспониране през годините

Когато лалета пристигат в Нидерлания, целият тогавашен свят полудява. Моряк, който без да иска откраднал рядка луковица, мислейки си, че е лук, и я изял със сандвича си с херинга, бил обвинен в престъпление и хвърлен в затвора. Луковицата наречена Semper Augustus, забележителна със своите подобни на пламък бели и червени венчелистчета, се продавала за повече от цената на имение в тогавашен луксозен квартал на Амстердам, плюс каляска и градина. С балонизирането на пазара на лалета спекулациите експлодирали, а търговците предлагали прекомерни цени за луковиците, които все още дори не били цъфнали. И тогава, както се случва с всеки финансов балон, пазарът на лалета се спуква

В продължение на десетилетия икономистите използват именно балона с лалетата от 17 век като предупреждение за опасностите, които може да породи свободния пазар. Писатели и историци се наслаждават на абсурдността на събитието. 

Единственият проблем обаче - нито една от тези истории не е вярна.

Какво всъщност се случи и защо историята с нидерландските спекулации с лалета се изкривала толкова през годините? Ан Голдгар открива историческата истина, ровейки се в архивите, за книгата си "Tulipmania: Money, Honor, and Knowledge in the Dutch Golden Age".

„Винаги се шегувам, че книгата по скоро трябва да бъде озаглавена 'Tulipmania: More Boring Than You Thought', казва Голдгар, професор по ранна модерна история в King’s College London. 

„Хората са толкова заинтересовани от този случай, защото смятат, че могат да извлекат поуки от него. Не мисля, че това е непременно така. "

Но преди някои дори да се опита да приложи в съвремието случилото се в Нидерландия в рамките на новите финансови балони - като този със South Sea Company през 1700 г. в Англия, железопътният балон от 19-ти век в САЩ, дотком и продължаващата истерия покрай биткойна -  според Голгдар първо трябва да се разбере как е фунционирало нидерландското общество в края на 17 век.

За начало страната преживява голяма демографска промяна по време на войната си за независимост с Испания, която започва през през 60-те години на 16 век и продължава през следващото столетие. През този период търговците пристигат в пристанищни градове като Амстердам, Хаарлем и Делфт и създават търговски постове, включително известната Dutch East India Company. Тази експлозия в международната търговия донася огромно състояние на Нидерландия въпреки войната й с Испания. В новата независима страна нидерландците са били главно управлявани от градски олигархии, състоящи се от богати търговци, за разлика от други европейски страни от тази епохата, които са били оглавявани от кралски династии. Както Голдгар пише в книгата си, „произтичащите от това нови лица, нови пари и нови идеи са тези, които променят коренно нидерландската икономика в края на 16 век.“

С промяната на икономиката се променят и социалните взаимодействия, и културните ценности. Нарастващият интерес към природознанието и очарованието от екзотиката сред търговската класа са основните причини стоките от Османската империя и от по-далеч на изток да достигнат изключително високи цени. Притокът на тези стоки също така принуждава мъжете от всички социални класи да придобият опит и знания в тези нови ниши на търсене. Един пример, който Голдгар посочва, е търговецът на риби Адриаен Коенен, чийто ръкопис Whale Book, илюстриран с акварел, му позволява да се срещне с губернатора на една от нидерланските провинции. И когато през около 1590 г. нидерландският ботаник Каролус Клюзиус създава градина в University of Leiden, лалето бързо се издига на почетно място.

Първоначално открити диво растящи в долините на планините Тиен Шан (на границата, където Китай и Тибет се срещат с Афганистан и Русия), лалетата започват да се отглеждат в Истанбул още през 1055 г. Около 15 век султан Мехмед Втори от Османската империя е имал толкова много лалета в 12-те си градини, че персоналът само за тяхното отглеждане е наброявал 920 градинари. Лалетата са били сред най-ценените цветя и в крайна сметка се превръщат в символ на османците, пише градинарският кореспондент на The Independent Анна Паворд в книгата си "Тhe Tulip". 

Нидерландците впоследствие научават, че лалетата могат да се отглеждат от семена или пъпки, които растат на майчината луковица; луковица, която расте от семена, са и нужни от 7 до 12 години преди да разцъфне, но самата тя може да започне да цъфти още на следващата година. Особен интерес за ботаниста Клюзиус и други търговци на лалета представляват т.нар. „счупени луковици“ - лалета, чиито листенца показват раирана многоцветна шарка вместо еднообразен плътен цвят.

Шансът за "счупване" при отглеждането е бил непредсказуем, но нарастващото търсене на тези редки лалета кара ботанистите да проучат начините за тяхното отглеждане. (Много години след това е установено, че шарката е в резултат от мозаечен вирус, който всъщност разболява луковиците и редуцира тяхното възпроизвеждане.) „Високата пазарна цена за луковици, която е основен елемент при днешния прочит на Треската за лалета, е именно тази на красивите счупени луковици,” пише икономистът Питър Гарбър. По думите му тъй като ефектът при отглеждането е бил непредсказуем, някои характеризират манията сред ботанистите като форма на хазарт - те започнали да се опитват да отглеждат колкото се може по-добри и по-причудливи разновидности и шарки. 

След всички пари, които нидерландските спекулатори изхарчили за луковиците, ботанистите отгледали цветя само в рамките на една седмица - но за любителите на лалетата тази седмица е меко казано славна. „Като луксозни вещи лалетата се вписали добре в културата, както на изобилие от капитали, така и на нов космополитизъм“, пише Голдгар. Лалетата изисквали познания, опит, оценка на красотата, очарвание от екзотиката и разбира се - изобилие от пари.

Ето къде се поражда митът.

Според приетите теории лудостта по лалетата обхваща всички нива на нидерландското общество през 30-те години на 17 век.

„Яростта сред нидерландците да притежават луковици беше толкова голяма, че обикновените индустриални сектори в страната били пренебрегнати и населението, дори и най-ниските класи, се впуснало в търговията с лалета“, пише шотландският журналист Чарлз Макей в известния исторически труд от 1841 г. "Extraordinary Popular Delusions and the Madness of Crowds". Според този разказ всички от най-заможните търговци до най-бедните коминочистачи са скочили на вълната, купувайки луковици на високи цени и продавайки ги за още по-високи. Компании се сформирали само за да продават лалета - търговия, която достига маниакални нива в края на 1636 г. Но до февруари 1637 г. балонът се спукал. Все повече хора отказали да погасят споразумението си да закупят лалетата на обещаните от тях цени, а търговците, които вече били извършили плащанията си, задлъжнели или фалирали.

Поне така винаги се е твърдяло. 

Всъщност „не имало толкова много замесени хора и икономическите последици са били доста незначителни“, заявява Голдгар.

„Не можах да открия нито едно лице или комания в архивите, които да са фалирали. Ако наистина е имало повсеместно унищожаване на икономиката, както митът предполага, това би трябвало да има катастрофални последици за нидерландското общество."

Това по никакъв начин не означава, че всичко свързано с Треската за лалета е погрешно; търговците наистина търгували неистово с лалета и са плащали невероятно високи цени за някои луковици. Единичната цена на луковица можела да достигне до 4000 или дори до 5500 флорина - тъй като флорините от 1630 г. са златни монети с неопределено тегло и качество, е трудно в днешни времена да се приравни реалната им стойност в долари, но Чарлз Макей в труда си от 1841 г. ни дава някои опорни точки : освен всичко друго 4 туни бира са стрували 32 флорина. Това е около 1008 галона бира - или 65 кега. Кег Coors Light струва около 90 долара и така 4 туни бира = 4850 долара и 1 флорин = 150 долара. Това означава, че най-добрите, "счупени", лалета са стрували над 750 000 долара за бройка в днешни пари (но е имало и много други луковици, търгуващи се в диапазона 50 000 - 150 000 долара). До 1636 г. търсенето на търговия с лалета е било толкова голямо, че на фондовата борса в Амстердам, Ротердам, Хаарлем и други градове са били установени специализирани аукциони за тяхната продажба.

И когато редица купувачи обявили, че вече не могат да платят толкова висока цена, договорена по-рано, пазарът наистина се разпаднал и предизвикал малка криза, но само защото е подкопал очакванията на обществото

„Било е много трудно да се справи човек с факта, че почти всичките му взаимоотношения се основават на доверие и всички останали в един момент са казали, че не ги интересува вече и няма да си спазят обещанието да платят за луковиците. Наистина не е съществувал механизъм, който да задължи хората да си погасят дължимото, защото съдилищата са отказали да вземат страна по казуса", споделя Голдгар.

Но търговията въобще не е достигнала до всички нива на обществото и не е предизвикала срив на индустрията в Амстердам и отвъд. Както пише икономистът Гарбер, „докато липсата на информация изключва солидно заключение, резултатите от проучването показват, че спекулациите с луковиците не са били повсеместна лудост“.

Така че, ако всъщност Треската за лалета не е била бедствие защо популярното мнение е такова? За тази цел са виновни християнските моралисти. С голямото богатство идва голямото социално безпокойство или както пише историкът Саймън Шама в "The Embarrassment of Riches: An Interpretation of Dutch Culture in the Golden Age" - „невероятният успех с лалетата се загнезди в главите им, но също така и ги уплаши ... ".

Всички интересни истории за икономическа разруха, за невинен моряк, хвърлен в затвора, за това, че е изял луковица, за коминочистачи, играещи на пазара с надеждата да станат богати - идват от пропагандни брошури, публикувани от нидерландските калвинисти (бел. ред. богословска система, развита въз основа на възгледите на Реформацията от 16 век и кръстена на името на един от бащите на Реформаторското мислене Жан Калвин), притеснени, че задвиженият бум на консуматорството благодарение на лалето би довел до обществен разпад. Техните идеологии, че подобно голямо богатство е в разрез с християнските норми, могат да бъдат открити дори и днес.

„Някои неща не са останали, като идеята, че Бог наказва хората, които прекалено забогатяват, разболявайки ги с чумата.Това настина е едно от нещата, които хората са си казвали през 30-те години на 17 век“, посочва  Голдгар.

„Но идеята, че ще бъдете наказани, ако забогатеете - все още я има днес. Всичко опира до хипотезата, че  'гордостта върви преди гибелта и надменността – преди падението' (бел. ред. Притчи 16:18-20)".

Голдгар не упреква романисти и режисьори, че са си позволяват известни свободи, интерпретирайки миналото. Едва когато историците и икономистите пренебрегват фактите, авторката започва да ги критикува. Самата тя не се стреми да бъде ловец на митове - тя се натъква на истината едва когато започва да разглежда старата документация около популярната легенда. „Нямах начин да разбера, че настина такива са били фактите, преди да започна да чета тези документи“, посочва Голдгар, допълвайки, че архивите са се оказали неочаквано съкровище.