Изминаха повече от две седмици от встъпването в длъжност на новия президент на САЩ Джо Бйадън и вече е време неудобните разговори с Европа да започнат. Темата ще бъде Русия. САЩ и Германия отдавна са в противоречие по отношение на почти завършения тръбопровод Северен поток 2, който ще пренася руски газ под Балтийско море директно до Германия.
Официалната позиция на правителството на Меркел не се е променила: Северният поток 2, според нея, е чисто търговски проект, в който политиците не трябва да се намесват. Освен това евтиният руски газ ще е необходим, докато Германия преминава от въглища и ядрена енергия към възобновяеми източници, пише Андреас Клют в анализ за Bloomberg.
Позицията на САЩ също не се е променила. Съществува двупартиен консенсус, че „Северен поток 2“ е геополитически проект и при това катастрофален. Той ще остави Източна Европа икономически и енергийно уязвима и ще направи Германия потенциално зависима от най-очевидния противник на Западния алианс, смятат от САЩ.
Тази американска гледна точка се споделя и в Украйна, Латвия, Литва, Естония и Полша. Полша дори се опитва да наруши проекта, като наложи огромна глоба на Газпром ПАО - руската компания майка на Северен поток 2. Дори Франция, обикновено най-близкият партньор на Германия, е против тръбопровода, както и Европейският парламент.
Тази опозиция се засили след отравянето и сега задържането на руския опозиционен лидер Алексей Навални и масовите арести на хора, протестиращи за каузата му в цяла Русия.
В този контекст позицията на Германия е обезпокоителна. Подкрепата за тръбопровода идва непропорционално от две партии: социалдемократите от левия център и екстремистката лява партия, която произлиза от комунистическата партия в Източна Германия. И двете партии се характеризират с антиамериканизъм и русофилия.
Според тях позицията на САЩ е изцяло за подпомагане на износа на американски втечнен природен газ (LNG), който е по-скъп от газа от Русия.
По този начин напрежението между САЩ и Германия продължава да ескалира. Повече от година Вашингтон заплашва да накаже компании, участващи в изграждането на тръбопровода, което кара повечето от тях да се изтеглят и на практика да спрат проекта. Миналия месец САЩ наложиха първите санкции срещу фирма, която притежава кораб за полагане на тръби.
За да се противопостави на този „икономически империализъм“, както го наричат някои германци, провинция Мекленбург-Западна Померания е създала силно съмнителна отбранителна структура. Регионът включва избирателния район на Меркел. Но движещата сила на инициативата е премиерът на федералната страна Мануела Швезиг, проруски настроен социалдемократ, родена и израснала в Източна Германия.
Тази структура е обществена фондация с мисия за защита на климата и околната среда. Но Мекленбург отделя само 200 000 евро (240 520 долара) средства за това, докато 20 милиона евро идват от проекта за газопровода и следователно Газпром. Уставът на фондацията също така позволява на Северен поток 2 да предложи управляващ директор и да избере двама членове на борда.
Така че фондацията наистина има за цел да заобиколи американския натиск. Използвайки правните щитове на германското законодателство, организацията може да купува и съхранява материалите и машините, необходими за завършване на тръбопровода, за да поддържа строителството въпреки санкциите на САЩ.
Но това се превръща в скандал дори в Германия. Екологичните лобита съдят фондацията в няколко съдилища, наричайки я „фарс“ и „пране на зелено“.
Също така третата от лявоцентристките партии в Германия, Зелените, настоява за спиране на Северен поток 2.
Вероятно Меркел се придържа към тръбопровода, за да запази крехкия мир в коалицията си със социалдемократите. Но тя също така знае, че това партньорство ще продължи само до федералните избори през септември. В този момент тя ще се оттегли и ново правителство ще поеме властта. В най-вероятния сценарий християндемократите ще останат на власт, но този път в партньорство със Зелените.
Може би сегашната безизходица устройва канцлера на Германия. Това й помага да държи Путин под контрол, тъй като той трябва да се погрижи за 11,4 милиарда долара, които буквално потънаха в Балтийско море заради проекта. Това също й позволява да продължи да говори с Байдън за други области на сътрудничество - от декарбонизация до отбрана, преди да вземе решение за тръбопровода.