Климатичната криза и пандемията от коронавирус бързо разделят титаните на петролната индустрия на два лагера, но последиците ще бъдат големи, независимо от това коя страна ще изберат.
Едната група се състои от европейски петролни гиганти като BP, Shell и Total, които се опитват да се отдалечат от производството на нефт и газ и да трансформират своите компании. Другата са американските ExxonMobil и Chevron, чиито ръководителите смятат, че търсенето на петрол ще се възстанови след пандемията въпреки глобалния натиск за декарбонизация на икономиката, пише CNN Business.
И двата лагера отчитат загуби в размер на милиарди долари през 2020 г. и са изправени пред несигурна 2021 г. Но докато BP и Shell вече са предприели зелени инициативи, американските производители са под нарастващ натиск, особено предвид промяната в посоката на климатичната политика при администрацията на Байдън.
Експертите казват, че ако тези компании наистина ще променят курса си, това трябва да се случи скоро или бизнесът им просто ще изостане твърде много.
Европейският път
BP, Shell и Total очертаха нов път миналата година, когато представиха обещания за намаляване на емисиите на парникови газове от собствените си операции до нула до 2050 г., а техните главни изпълнителни директори говориха за належащата необходимост от разработване на нови бизнес модели за компенсиране на намаленото търсене ан петрол.
"Никой със здрав разум в момента не отрича, че това е проблем, с който трябва да се справим спешно", заяви главният изпълнителен директор на Shell Бен ван Бърдън миналата седмица по време на дискусия.
Базираната в Лондон BP смята, че е възможно търсенето на петрол да достигне своя пик през 2019 г. Петролният гигант възнамерява да намали производството на петрол и газ с 40% до 2030 г., като същевременно увеличи годишните нисковъглеродни инвестиции до 5 милиарда долара.
Миналия месец френската Total стана първата голяма петролна компания, която прекъсна връзките с мощния Американски петролен институт. Решението последва редица противоречия с лобито по отношение на политиката в областта на климата, включително заставането зад кандидати на последните избори, които подкрепиха опозицията на бившия президент Доналд Тръмп срещу Парижкото споразумение за климата.
Борсите и инвеститорите също започват да поставят по-високи климатични стандарти. В годишното си писмо до мениджърите, публикувано миналата седмица, изпълнителният директор на BlackRock Лари Финк помоли компаниите да „разкрият план за това как техният бизнес модел ще бъде съвместим с въглеродно неутрална икономика“ до 2050 г.
Отвъд Атлантика
Очаква се европейските компании да използват 2021 г., за да постигнат напредък в своите трансформации. Част от това ще бъде болезнено, като се има предвид, че преходът включва съкращаване на близо 20 000 работни места в BP и Shell.
Те също така ще трябва да убедят акционерите, че навлизането във вече конкурентния сектор на възобновяемата енергия ще се отплати.
И все пак бъдещето изглежда още по-мрачно за американски компании като Exxon и Chevron, които досега са устоявали на големи промени в бизнеса си.
Exxon, който беше изключен от влиятелния Dow Jones Industrial Average миналата година, се бори с агресивни кампании от инвеститори активисти, които искат компанията да преосмисли своя подход. В понеделник от Exxon заявиха, че са създали нов бизнес, който да комерсиализира технологията за извличане на въглерод от атмосферата. Ръководството на компанията също така ще инвестира 3 млрд. долара за технология, която намалява емисиите до 2025 г.
Но това не предоставя на Exxon необходимата подкрепа за преодоляване на нарастващата пропаст с европейските му конкуренти, които правят големи инвестиции, за да се предпазят от потенциалната екзистенциална заплаха.
"Европейците остават с няколко крачки напред и тази година трябва да очакваме по-нататъшно ускорение", каза петролният анализатор от Bernstein Осуалд Клинт.
Всичко се свежда до търсенето
Политическата среда би могла да принуди Exxon и Chevron да тръгнат в нова посока.
Президентът Джо Байдън направи борбата с изменението на климата основен приоритет на новата администрация. Той обяви, че Съединените щати ще се присъединят към Парижкото споразумение за климата още в първия му ден на управление и спря сондажите за петрол и газ във федералните земи.
Тази година предстои и COP26, голяма среща на върха за борбата си изменението на климата, организирана от ООН, която ще се проведе в Глазгоу през ноември. Срещата може да създаде още по-смел набор от цели за парникови газове за следващото десетилетие.
Но разделението между американските петролни и газови компании и техните европейски конкуренти наистина се свежда до разнопосочните им възгледи за търсенето на петрол след пандемията.
Американските компании работят с предположението, че проблемите, причинени от срива в цените през март, и блокадите, ограничаващи пътуванията, ще бъдат краткотрайни. Те прогнозират, че търсенето на петрол ще нарасне в идните десетилетия, особено когато икономиките в развиващите се страни като Индия набират скорост.
Междувременно производителите в Европа все повече вярват, че търсенето на петрол може скоро да достигне своя пик - ако вече не го е достигнало.
"Твърде късно е да започнем след пет години. Мисля, че европейците са прави и вървят по този път с подходящо темпо", каза Клинт.