Защо Европа се паникьоса от ваксините?

Фиаското на Европейската комисия по отношение на разпространението на ваксини поражда преди всичко неизмеримо безпокойство поради потенциалната  загуба на човешки животи, пише в свой анализ за Bloomberg Фердинандо Джулиано.

Развитията около дистрибуцията на медикаментите срещу Covid в Европа рискуват да навредят на репутацията на Брюксел като ефективна технократична институция в очите на собствените ѝ граждани. Това би дало нов тласък на евроскептичните нагласи както на Стария континент, така и по света, особено в онези страни, които се борят да получат достъп до животоспасяващите инжекции, усложнен от всевъзможните ограничения на ЕС за износ на препаратите. Всичко това неминуемо ще има и своето икономическо отражение, причинявайки дълготрайна вреда на европейската икономика, чието възстановяване никога не е било изправено пред толкова трудности след тежка година на несигурност и блокировки.

Последователността на 180-градусовите решения по блокирането на износа на ваксини в края на миналата седмица донесе известна политическа почивка на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и нейните колеги. За съжаление те не направиха много, за да възстановят позицията на ЕС. Само подновяването на производството и разпространението на ваксини може да покрие онова, което досега е било безспорен провал.

Налице са две причини, поради които ЕС се нуждаеше от ефективно разпространение на ваксината (и защо миналата седмица блокът изпадна в паника поради забавяне на производството). Първата е очевидна: приоритетът на 27-те, както и навсякъде другаде, е да спасява човешки животи и икономическото благосъстояние. Втората е здравната политика на ЕС, която на теория трябва да бъде една от отличителни черти на Съюза. ЕС може да не превъзхожда в сферите на технологиите или финансите, но допреди казуса с AstraZeneca се гордееше със своята социална и здравна политика.

Въпреки това блокът изостава значително от другите напреднали икономики по отношение на ваксинациите. В края на януари Комисията се опита да обвини своите доставчици с аргумента, че не изпълняват договорните си обещанията. По-специално, спорът с AstraZeneca придоби груби отражения, след като Брюксел намекна, че англо-шведският производител на лекарства е приоритизирал несправедливо други страни - в частност Великобритания. Малко след това ЕС реши да засили правилата си за износ на препаратите. Блокът дори заплаши да се позове на договорни изключения, което би подкопало свободния стокопоток през ирландската граница, крайъгълен камък на споразумението за Brexit.

Фон дер Лайен имаше основателна причина да се оплаче от AstraZeneca. Компанията заяви, че ще намали наполовина броя на дозите, доставяни в ЕС през първото тримесечие. Напълно вероятен е сценарият за противоречиви договорни ангажименти към ЕС, като британското споразумение с AstraZeneca остава конфеденциално и не е ясно дали правителството на Борис Джонсън е поставило някои несправедливи ограничения за по-широкото разпространение на ваксината.

И все пак ЕС може да обвинява сам себе си единствено за това, че не е осигурил повече дози в началото на надпреварата.

Нещо повече - миналата седмица беше допълнително нажежена поради катастрофалните връзки с обществеността. Европейските лидери поискаха повече дози от AstraZeneca, докато някои от тях - най-вече президентът на Франция Еманюел Макрон - изразиха съмнения в ефективността й при възрастните хора. Разговорите за контрол на износа предизвикаха упреци относно грубата несправедливост, включително и критики от страна на Световната здравна организация. Прибързаните заплахи за митнически контрол над северноирландската граница създадоха впечатлението, че ЕС е готов да подкопае Споразумението от Разпети петък за своя собствена изгода. (Всички се опасяваха, че това ще направи именно Великобритания.)

Понастоящем Брюксел е осигурил някои малко по-щедри краткосрочни сделки както с AstraZeneca, така и с Pfizer. Това би трябвало да облекчи обстановката поне за известно време. Но блокът все още не е убедил своите граждани, че може да се справи с най-голямата следвоенна криза. Сравнението с други богати държави е брутално:  Великобритания след Brexit разпространява ваксината си с много по-бързи темпове от дори най-развитите държави в ЕС, докато Китай и Русия изнасят собствени медикаменти до страните в Източна Европа.

Миналата година ЕС направи възхитителна демонстрация на единство като одобри съвместен фонд за противодействие на пандемичната рецесия на стойност 750 милиарда евро (905 милиарда долара). Провалът в дистрибуцията на ваксините би подбудил отново съмнения при някои, а именно какви всъщност са предимствата да останат в блока.

Икономиката е друго предизвикателство. Досега ЕС се справя по-добре от Великобритания благодарение на своя експортно ориентиран икономически модел, тъй като възстановяването в Азия помогна на европейските производители. И все пак по-дългосрочното възстановяване ще върви ръка за ръка с успеха на ваксинационната програма. Европейската централна банка предупреди за заплахата от необслужвани заеми в балансите на кредиторите в еврозоната. Колкото по-дълго продължава несигурността, толкова повече компании ще затварят вратите си или ще се борят да изплатят дълговете си.

А какво да кажем за заплахата от катастрофа в международните отношения? Валдис Домбровскис, еврокомисарят по търговиските въпроси, настоя, че ограниченията върху износа на ваксини няма да засегнат по-бедните страни. Спектакълът от миналата седмица обаче породи истински съмнения. По същия начин сравнителното спокойствие на Великобритания по отношение на медикаментите промени мнението и дори най-пламенния британски еврофил, осъзнавайки до някаква степен предимствата да бъдеш по-малък и съответно пъргав. Вече няма и помен от относителното спокойствие на ЕС по време на преговорите за Brexit. 

Комисията трябва да премине на по-висока предавка. Новите споразумения с производителите на ваксини са крачка напред, но ЕС трябва да направи всичко възможно, за да увеличи производството чрез безвъзмездни средства, данъчни облекчения и логистична помощ. Предложението на някои фармацевти като Sanofi и Bayer да помогнат на конкурентите си в производството е само част от спасяването на доверието на гражданите в европейските институции, което  без произвеждането на повече ваксини може да бъде завинаги изгубено.