От Brexit до миграция, Европейският съюз преживя множество кризи през последните две десетилетия. Никоя обаче не е засегнала толкова много граждани както коронавируса.
Бавният и хаотичен характер на разпространението на ваксините в блока разтревожи политиците, разочарова бизнеса и доведе до гняв сред 450-милионното му население. Не за първи път ЕС се сблъсква с въпроса: Каква е целта му, ако 27 държави, които работят заедно, са по-малко ефективни, отколкото когато правителствата се справят сами?, пише Bloomberg.
След почти една година блокади за борба с пандемията, която засегна Европа по-силно от голяма част от останалия свят, очевидната неспособност на ЕС да направи необходимото, за да излезе от кризата е все по-силна. Правителствата на блока са доставили средно само 2,3 дози ваксини на 100 души, далеч зад 11,4 на 100 души във Великобритания и 7,8 на 100души в САЩ. Този бавен процент на имунизация срещу вируса има ужасни последици за смъртните случаи и темповете на икономическо възстановяване.
Сега в ЕС се забелязва нарастващо притеснение, че блокът се е провалил в основното си задължение - да защити своите граждани – и какъв е разрушителният ефект, който това може да има в дългосрочен план.
„Политическите рискове за ЕС са огромни“, каза Гунтрам Волф, директор на базираната в Брюксел политическа група Bruegel. „Но трябва да сме наясно, че много страни от ЕС биха се справили много по-зле, ако трябваше да водят преговори с фармацевтични компании сами“, добави той.
Предполага се, че договарянето на доставките е това, в което ЕС превъзхожда отделните страни. В действителност блокът обаче се нареди зад Обединеното кралство и САЩ при подписването на сделки за ваксини и при получаването на регулаторно одобрение за тяхното използване. Непредвиденото затваряне на фармацевтични заводи плюс непоследователният подход на държавите членки към доставките допълнително забавиха процеса.
Но желанията на някои държави за поемане по свой път във ваксинацията на населението все още може да се превърне в екзистенциална криза. Това е риск за блока, точно когато основният му обединяващ глас, канцлерът Ангела Меркел, се готви да отстъпи, без ясен кандидат, който да поеме кормилото в Германия.
Преди почти година, когато пандемията достигна Европа, правителствата, включително Германия и Франция, предприеха едностранни действия за защита на населението си. Това остави горчив привкус и подхрани недоволство по целия континент.
Поради тази причина през юни правителствата на ЕС избраха да си сътрудничат при снабдяването с ваксини, тъй като смятаха, че тяхната колективна икономическа и политическа тежест ще им даде предимство както в цената, така и в осигуряването на дози.
Още на 8 януари Комисията се похвали, че е осигурила до 2,3 милиарда дози, които не само ще обслужват собствените си граждани, но и могат да бъдат изпращани до съседни държави извън блока. Сега блокът е изправен пред недостиг, който според германския министър на здравеопазването Йенс Шпан може да продължи още 10 седмици. Меркел се е заела да свика виртуална среща на германските федерални лидери и представители на компании на 1 февруари, за да обсъди доставките на ваксини.
Отстъпване
В края на миналата година, когато Великобритания засили програмата си за ваксинация, след като одобри медикамента на BioNTech-Pfizer три седмици преди блока, ЕС вече беше доста назад. Тогава през януари Pfizer, от която блокът имаше възможност да закупи 600 милиона дози, заяви, че ще забави доставките, за да оптимизира производството си. Това накара група северни държави от ЕС да изразят „сериозна загриженост“ относно програмата за ваксинация на блока.
По-рано този месец Унгария стана първата държава от ЕС, която даде зелена светлина на руската ваксина, преди да бъде одобрена от европейския регулатор. Чешкият премиер Андрей Бабиш заяви, че може да направи нещо подобно.
Вътрешнополитическият натиск върху правителствата нараства. Нидерландия преживя най-тежките си бунтове срещу полицейски час от четири десетилетия. Кристоф Кастанер, ръководител на партията на президента Еманюел Макрон в Народното събрание, заяви пред вестник Le Parisien, че и във Франция съществува риск от „гражданско неподчинение“.
Лидерът на националистите Марин льо Пен нарече Франция „посмешището на развития свят“ за бавния старт на кампанията си за ваксинация, докато крайнодясната партия AfD в Германия заяви, че отговорността за набавянето на ваксини никога не е трябвало да бъде прехвърляна на ЕС. По отношение на стратегията за ваксинации в блока, Силвия Лимър, говорител за AfD в Европейския парламент, заяви, че „това показва, че с Brexit британците са взели правилно репение“.
Така или иначе, служителите на ЕС знаят какво е заложено, ако не разрешат проблемите с ваксината. „Всички ресурси сега се фокусират върху това да разберем какво се обърка“, заяви изпълнителният заместник-председател на Европейската комисията Маргрете Вестагер пред телевизия Bloomberg.