Турският президент Реджеп Ердоган поднови критиките си към високите лихвени проценти. Това обаче е лошо за икономиката на Турция, която в исторически план е платила висока цена за фобията на президента, пише Боби Гош за Bloomberg.
Говорейки пред група бизнес лидери в петък, Ердоган отправи критики към новия гуверньор на централната банка за увеличаване на разходите по заемите в края на миналата година.
“Независимо дали слушат, или не, аз ще продължа борбата си”, заяви Ердоган. “Има едно нещо, в което вярвам - ние не можем да постигнем нищо с високи лихвени проценти”, добави той.
Президентът се придържа към това си виждане в рамките на политическата си кариера. Ердоган смята, че високите лихви подхранват инфлацията, въпреки че конвенционалната икономическа теория твърди обратното. Няколко централни банкери трябваше да пригодят монетарната си политика към неговата воля, макар че последиците бяха предвидими: увеличаване на цените, отслабване на лирата и оттегляне на инвеститори.
Имаше момент през миналата есен, в който изглеждаше, че новият гуверньор на централната банка Наджи Агбал може да е способен да се върне към монетарната ортодоксалност: той увеличи лихвените проценти най-много от две години насам. През декември управителят обяви ново увеличение на лихвите, като общо основните лихви бяха повишени с 675 базисни пункта до 17%. Лирата поскъпна спрямо долара и в двата случая, увеличавайки стойността си спрямо зелените пари с 14% в последните два месеца на годината.
На фона на инфлацията, която остава висока - покачвайки се до 14,6% през декември от 14% през ноември, очакванията са Агбал да запази строгата си политика през новата година. Необичайното мълчание на Ердоган предостави известен оптимизъм, че ръцете на гуверньора ще бъдат отвързани.
Завръщането на президента към идеята му поставя Агбал в позиция, която е доста позната на неговите предшественици. Инвеститорите залагат, че и той, подобно на тях, ще изпълни исканията на президента, а ралито при лирата вече се разклати заедно с увеличения интерес към турските акции.
Отрицателната реакция беше напълно предвидима, така че удачен въпрос е какво е накарало Ердоган да отправи критиките си. Ако целта е била просто да се окажа натиск над Агбал, той можеше да позвъни на гуверньора. Изразявайки публично несъгласието си, Ердоган изглежда изпраща политическо послание.
Въпросът е към кого по-точно. Едно от най-честите обяснения е, че недоволството на Ердоган е част от религиозните му виждания: Коранът осъжда лихварството. Като лидер на ислямска партия изглежда Ердоган смята за необходимо да се провивопостави на високите лихви пред поддръжниците си. Понякога президентът си служи именно с религиозни символи: той описва лихвените проценти като “майката и бащата на всяко зло” и говори за “дяволския триъгълник” на лихвените проценти, инфлацията и обменните курсове.
Също толкова вероятно е коментарите на Ердоган да са насочени към определена група от политическата му база: т.нар. “Анадолски тигри”. Това са религиозно-консервативните предприемачи от градове в Централна и Южна Турция - сърцето на неговата Партия на справедливостта и развитието.
Техният бизнес оспори почти пълното господство на базираните в Истанбул конгломерати благодарение на държавната подкрепа и достъпа до евтино международно финансиране. Партията от своя страна успя да разчита на тяхната подкрепа.
Но представителите на тази група не се чуват напоследък. Те са потопени в дългове, а слабата лира прави плащането на чуждестранни заеми особено трудно. Няма значение, че представляват елита в Истанбул, много от тях се нуждаят от пари, за да останат на повърхността.
Миналата седмица лидерът на Съюза на камарите и стоковите борси на Турция се оплака, че високите лихвени проценти са „най-голямата пречка за производството и инвестициите“ и призова банките да предприемат „по-отговорен“ подход. Това са избиратели, които Ердоган не може да си позволи да игнорира. Групата има 1,3 милиона членове, много от които “тигри".
Ще бъдат ли облекчени икономическите им тревоги чрез настояването на президента за по-ниски лихви? Като бизнесмени те трябва да видят, че ниските лихви ще ускорят инфлацията и ще отслабят валутата - лоши новини дори без щетите, нанесени на икономиката от пандемията на коронавируса.