Френският икономист Томас Пикети, който стана популярен с книгата си „Капиталът в XXI век“, публикувана през 2013 година, не е предложил формално емпирично тестване на тезите си, което го поставя под съмнение. Това смята икономистът от МВФ Карлос Гоус, който обръща внимание на темата в работен доклад с обем от 27 страници.
Работата на Пикети е основно в сферата на неравенството, резултатите от него и как разпределението на доходите в световен мащаб може да се промени. Основна теза в книгата му „Капиталът в XXI век“ е, че неравенството не е случайност, а характерна черта на капитализма и това може да се промени само чрез държавна намеса. Ако ситуацията не се промени самият демократичен ред е заплашен, пише Пикети. Той базира аргумента си на формула, която прави връзка между възвращаемостта на капитала (r) и икономическия растеж (g), където възвращаемостта на капитала включва в себе си печалби, дивиденти, лихви, ренти, а растежът е измерван чрез доходи, или произведено количество. Пикети защитава тезата, че когато темпът на растеж е нисък (както е в момента в голяма част от икономиките по света), формирането на богатството се формира по-бързо от възвращаемост на капитала, отколкото от труд, което прави акумулирането на повече средства в ръцете на най-богатите 1% или 10% по-бързо. По този начин неравенството расте. За да се намали неравенството Пикети предлага прогресивни данъци, достигащи до 80% и данък богатство до 2%.
Икономистът от МВФ Карлос Гоус обаче казва, че книгата на Пикети предлага „не много повече от някои очевидни корелации, които читателят може да види в графики, съдържащи много агрегирани средни стойности, които обхващат период от много десетилетия“. Макар и интересна и богата на данни, книгата не предлага емпирични доказателства за това, че неравенството ще нарасне в бъдеще – една от основните тези на Пикети, пише Гоус.
Докладът на Гоус е пореден удар по работата на Пикети, като книгата му беше атакувана още при публикуването си през 2013. Тогава анализ на Financial Times обвиняваше автора в това, че нагласява специално избрани данни, за да докаже тезата си.
Темата за неравенството остава една от най-интересните и широкообсъждани, а книгата на Пикети един от най-продаваните икономически текстове през последните години. Дебатите и споровете по темата ще продължат, като тя представлява поле на борба между икономистите, които предпочитат повече държавна намеса при разпределението на доходите и при взимането на решения в рамките на стопанството и тези, които вярват в свободната ръка на пазара и способността на хората и пазара сами да определят справедливото разпределение на благата.