Преди пет години в навечерието на Нова година танкерът Theo T напусна крайбрежието на залива в Тексас с първата доставка на американски шистов петрол за чужбина. Петролът, събран от близките кладенци на ConocoPhillips и продаден на търговския гигант Vitol Group, отплава за Италия само две седмици след като депутатите оттеглиха дългогодишната забрана за износ.
Това беше началото на търговия, която ще прекрои световните петролни пазари, измести геополитическата мощ и разруши цели икономики. Самият шистов бум превърна САЩ в най-големия производител на петрол в света и ги приближи все по-близо до дългогодишната мечта за прекратяване на зависимостта от петрола от Близкия изток. Но бумът на износа създаде изцяло нов пазар, изпращайки суровинни добиви от шистовите полета в Тексас, Ню Мексико и Северна Дакота в повече от 50 страни, като пратките често надхвърляха тези на която и да е държава от ОПЕК, освен Саудитска Арабия, пише Bloomberg в свой анализ.
Последните пет години биха могли да станат най-добрите години, които американските износители на шистов петрол някога ще видят. Covid-19 унищожи глобалното търсене на гориво и фалира над 40 сондажи в цяла Америка. Точно колко петрол напуска бреговете на САЩ през следващите години до голяма степен ще зависи от това колко бързо светът може да се възстанови от пандемията и колко агресивна е политиката срещу изкопаемите горива. Но глобалният обхват на американската суровина промени завинаги петролните пазари и остава мощно дипломатическо оръжие за САЩ.
„Отварянето на шистовата революция към света чрез премахване на забраната за износ помогна да се измести психологията на световния петролен пазар от недостиг на доставки към изобилие“, каза Карим Фаваз, директор на изследвания и анализи за енергетиката в IHS Markit.
Може би никой не е спечелил от износа на американския шистов петол повече от производителите му и гигантските търговци на суровини, които го търгуват. До последната седмица на 2019 г. износът на американски петрол е достигнал близо 4,5 милиона барела на ден.
Печалбата на американски шисти е загуба за ОПЕК. След като шистовият петрол наводни пазара, ОПЕК беше принудена да отстъпи пазарен дял. САЩ, които бяха един от най-големите клиенти на ОПЕК, намалиха месечния си внос с около 50% от средата на 2006 г. насам. Миналата седмица товарите от Саудитска Арабия за САЩ спаднаха до нула за първи път от поне 2010 г. насам.
Износът превърна американския шистов петрол в постоянен трън в очите на ОПЕК. През последните пет години петролният картел трябваше да обедини усилията си с Русия, Мексико и други големи производители, докато САЩ разшириха обхвата си на ключови пазари.
Най-силните доказателства за това, че американският петрол е фактор на пазара, дойдоха през март, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп се присъедини към лидерите на най-големите страни производители на петрол, за да постигне безпрецедентно споразумение за спасяване на петролните пазари от тотален колапс, тъй като пандемията намали търсенето.
Намаляващата зависимост на САЩ от чуждестранния внос също позволи на администрацията на Тръмп да наложи все по-строги санкции срещу двама членове основатели на ОПЕК - Венецуела и Иран - без страх от по-високи цени на горивата. Колко дълго САЩ могат да поддържат това влияние на световните петролни пазари, предстои да разберем.
Няма друга държава, която да диктува съдбата на американския износ на петрол повече от Китай. Около две години, след като американските законодатели отмениха забраната за износ, доставките до Китай достигнаха два милиона барела на ден, което прави страната най-големият купувач на американски петрол. Апетитът на азиатската нация за суров петрол се възстанови след отмяната на блокадите срещу коронавируса, но Саудитска Арабия и Русия остават основни доставчици за страната и конкуренцията може да се нажежи по-късно тази година, когато ОПЕК+ възстанови продукцията си.
Търсенето на барели в САЩ също ще зависи от това колко добре ще се движи глобалната икономика през следващите години след най-дълбоката рецесия след Втората световна война. Световната банка прогнозира икономически ръст от 4% тази година след свиване от 4,3% през 2020 г., но предупреди, че има „изключително ниво на несигурност“, тъй като пандемията може да намали потенциалния глобален растеж за десетилетие. До края на 2021 г. ще трябва да се изчисти свръхпредлагането на петрол от пандемията, тъй като търсенето ще бъде „по-ниско за по-дълго от очакваното“, когато вирусът се появи през пролетта, заяви Международната агенция по енергетика през декември.
Нивата администрация на Байдън и нейният план за цялостно прекрояване на енергийната политика на САЩ несъмнено ще повлияят на износа на петрол от САЩ. Сред обещанията на новоизбрания президент бяха по-силно регулиране на хидравличното разбиване, което предизвика бум на американския шистов петрол, забрана за разбиване на федерални земи и по-широк преход от изкопаеми горива. Но Джо Байдън е сред световни лидери, които обещават да завършат зеления преход. Повече от 120 държави, включително Китай, Великобритания и Канада, се ангажираха да постигнат нетни нулеви емисии през следващите три десетилетия. Самият новоизбран президент се ангажира да постигне нулеви емисии в САЩ не по-късно от 2050 г. Електрическият транспорт е в центъра на плана на всяка държава целяща въглеродна неутралност.
Годишните продажби на електрически автомобили по целия свят - включително камиони и автобуси - достигнаха почти 27 милиона през 2019 г. и ще се ускорят през следващите години до скорост от 133 милиона превозни средства годишно през следващите две десетилетия, показват изчисленията на BloombergNEF. До 2040 г. около 500 милиона пътнически електрически превозни средства ще бъдат на път, или приблизително една трета от общия брой превозни средства в света света.