Съществува чудесен начин САЩ и Европейският съюз да могат заедно да се справят с две огромни предизвикателства с един политически замах – създаване на трансатлантически „въглероден клуб“.
Геополитическото обещание за тази идея ще възкреси понятието „Запад“ във време, когато САЩ и Европа се отдалечават, но все още се надяват да подсилят своя съюз, след като Джо Байдън стане президент. Още по-голямата цел е да се спечели борбата срещу глобалното затопляне, което и Байдън, и ЕС посочват като свой приоритет, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Единственият начин за забавяне на изменението на климата е драстичното намаляване на емисиите на парникови газове по цялата планета. И най-добрият подход към това е да се постави цена на въглерода, която е едновременно висока и нарастваща. Този сигнал ще накара производителите и потребителите да възприемат поведение и технологии, които да замърсяват по-малко.
В рамките на дадена юрисдикция вече знаем как да определим такава цена на въглерода. Можете да облагате емисиите директно. Или можете да ограничите общия им размер по закон, след което да въведете квоти за въглерод, които фирмите могат да купуват и продават на открит пазар, на цена, която постоянно се променя. По този начин емисиите ще се намалят най-бързо навсякъде, където е най-лесно и евтино за направа.
ЕС, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн заедно са създали най-голямата в света система за ограничаване и търговия с емисии. И все пак тя обхваща само сектори - от генератори на енергия до производители на стомана и авиокомпании, които представляват 40% от европейските емисии, така че системата трябва да бъде разширена. Дори тогава обаче плановете на региона за забавяне на изменението на климата все още ще са изправени пред по-голям проблем.
Това, че останалият свят не е включен в системата. Това едновременно наклонява икономическите условия срещу европейските компании и води до „изтичане на въглерод“. Да вземем например европейска стоманена компания. Тя трябва да купува квоти за отделяне на въглерод, което е разход. За да избегне тези разходи, тя може да инвестира в технологии, които правят производството по-чисто, но това също е скъпо.
За разлика от това китайски производител на стомана все още не поема тези разходи. Следователно европейска фирма, която използва стомана, може просто да премине към закупуването ѝ по-евтино от Китай, отколкото от вътрешния пазар. Европейският производител на стомана и служителите му губят. И светът губи, защото същото количество въглерод - или дори повече - е било емитирано другаде. Печели само китайският доставчик.
Това е класическият проблем на свободния пазар, както е анализиран от икономиста Уилям Нордхаус, наред с други. Накратко, държавите имат стимул да споделят ползите от глобалното обществено благо - спестяване на климата - като същевременно се стараят да минимизират разходите си. Тази логика, известна още като „трагедията на общите блага“, обяснява защо чисто доброволните международни климатични сделки като несъществуващия Протокол от Киото или Парижкото споразумение обикновено са неизпълними.
Решението на дилемата е „клубният модел“, предложен от Нордхау и сега одобрен от умове като Гунтрам Волф, директор на мозъчният тръст Bruegel в Брюксел. Тук група държави ще се споразумеят за минимална международна цена на въглерода.
След това всички членове на клуба биха се заели да достигнат тази цена или с данък върху въглерода, или със система за ограничаване и търговия, еквивалентна на техните клубни вноски. Докато вътрешните им цени на въглерод са достатъчно високи и сравними една с друга, няма нужда членовете на клуба да си възпрепядстват взаимния внос, така че те търгуват свободно (ако пренебрегнете други мита и квоти за момента).
Държавите, които не са членки на клуба, за разлика от това, ще трябва да плащат изравнителни мита за въглерод върху износа си за клуба. ЕС нарича това „механизъм за корекция на въглеродните граници“ (CBAM). За разлика от обикновените мита, допълнителните такси няма да имат за цел да направят местните производители по-конкурентоспособни, а да разпределят цената на глобалното намаляване на въглерода. Така че те трябва да бъдат разрешени от Световната търговска организация.
За съществуващите членове ползите от членството ще бъдат очевидни, така че клубът ще бъде стабилна коалиция.
Като първи и сравнително малък демонстрационен проект, ЕС може да свърже своята система за търговия с емисии с каквото и да е прилагано в Обединеното кралство след Brexit. Едновременно с това администрацията на Байдън би могла да работи по по-голямата цел за въвеждане на национално ограничаване и търговия за САЩ.
В този процес западните демокрации отново ще действат като световни лидери, играещи в същия екип. Но клубът им не е предназначен да бъде изключителен. По-скоро той би измерил собствения си успех до голяма степен с това колко нови членове може да привлече с течение на времето. Той би приветствал най-големия в света емитент на парникови газове, Китай, с особен ентусиазъм.
Освен евентуалния контрол върху климата този вид положително сътрудничество между съперници от изток и запад би имало и други ползи, тъй като успешното сътрудничество срещу общия враг, глобалното затопляне, може да неутрализира други конфликт.