Планетата става все по-топла, климатичните бедствия продължават да настъпват и вредните емисиите не намаляват достатъчно бързо. За разлика от други години обаче някои положителни събития през последните месеци донесоха положителни настроения по отношение на очакванията в тази посока през 2021 година, пише Bloomberg.
„Последните няколко месеца на 2020 г. бяха наистина окуражаващи“, казва Джос Гарман, британски директор на Европейската климатична фондация.
„Видяхме значителни климатични ангажименти, въпреки че нямаше много светлина или политически натиск и въпреки икономическата „касапница“, причинена от пандемията от Covid-19“, допълва Гарман. По думите му те включват съобщения за нулеви нетни емисии на парникови газове от Китай, Япония и Южна Корея, Зелената сделка на Европейския съюз, усилията на Великобритания в посока климатичните промени и избора на Джо Байдън за следващия президент на САЩ.
"Докато светът планира драстично намаляване вредните емисиите през следващите няколко десетилетия, той ще се изправи пред много кризи", пише коментаторът на Bloomberg Тод Уди. Според него някои дори могат да бъдат толкова сериозни, колкото настоящата пандемия. Но дори и по време на тях надпреварата за нулеви емисии ще трябва да продължи. „Случилото се през 2020 г. може би ще бъде ясен знак, че действията за климата започват да се „институционализират“ - тоест да се впиват дълбоко в начина, по който работи светът“, допълва Уди.
Промяна в емисиите на парникови газове от 1990 г. насам в големите икономики. Графика: Bloomberg
Според него доказателствата са навсякъде, където погледнем. Дори ако вземем предвид сделката за Brexit, която Великобритания и ЕС одобриха, ще видим, че думата „климат“ е спомената 51 пъти в споразумението от 1256 страници.
„Тази търговска сделка съдържа най-амбициозния климатичен език, който съм виждал във всяка търговска сделка“, каза Маркъс Геринг, експерт от Центъра за европейски правни изследвания в университета в Кеймбридж пред Independent.
Друг пример са зелените стимули. Икономическата теория предполага, че един от начините за излизане от рецесията е правителствата да харчат пари за създаване на работни места възможно най-бързо. Целта е да се генерира многократна възвръщаемост на всеки един долар от похарчените публични средства и то бързо. През 2020 г. икономисти, централни банкери и финансови министри се съгласиха, че много сектори със зелени дейности, като инфраструктура за чиста енергия и транспорт с нулев въглерод, ще създадат работни места достатъчно бързо, за да улеснят икономическото възстановяване.
Тод Уди пише още, че понеже чистите технологии поевтиняват, можем да очакваме бъдещите икономически рецесии да бъдат посрещнати с по-голям дял стимулиращи пари, насочени именно към зелени инициативи.
Много страни също приемат закони, които са свързани с климата. Като значим пример в тази посока през миналата година може да се посочи Европейският съюз, който определи правно обвързваща цел за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. "И въпреки че законите винаги могат да бъдат промени, те имат придържаща ги сила в комбинация с общественото мнение", казва Гарман.
Великобритания например беше първата голяма икономика, която си постави правно обвързваща цел съгласно Закона за климатичните промени през 2008 г. Оттогава обществената подкрепа за действията в областта на климата нарасна и по този начин нейните правни цели само станаха по-амбициозни. Това помогна на страната да намали най-много емисиите си в сравнение с други държави от Г-20.
Коментаторът на Bloomberg припомня и Парижкото споразумение, което създаде рамката за институционализиране на действията по климата за всички участващи държави.
„Нищо от това обаче не означава, че светът е направил достатъчно. Постигането на най-строгите парижки цели ще изисква намаляване на емисиите до нива, които наблюдавахме през 2020 г., но и които да виждаме всяка следваща година, дори когато пандемията най-накрая е приключила“, коментира Уди.
Докато общественото приемане на изменението на климата нараства, все още има огромна разлика в общественото разбиране за сложността на решенията и тяхното въздействие върху ежедневието. „По-нататъшното институционализиране на действията в областта на климата трябва да включва много по-висока степен на ангажираност с по-широка част от обществеността“, казва Гарман. Според него само тогава ще има достатъчно „политическа цена“, свързана с това да не се мащабира климатичните действия до нивата, от които се нуждае светът.