Кои промени в света ще останат и след коронавируса?

Икономически шокове като пандемията от коронавирус от 2020 г. настъпват само веднъж на няколко поколения и те водят до постоянна и мащабна промяна.

Измерено по продукция, световната икономика е напът да се възстанови от спад, подобен на който едва ли някой от нейните 7,7 милиарда души е виждал през живота си. Ваксините трябва да ускорят възстановяването през 2021 г., но наследството на Covid-19 ще оформя глобалния растеж за години напред, пише Bloomberg.

Левиатан

Голямото правителство направи завръщане, тъй като социалният договор между обществото и държавата беше пренаписан в движение. Стана обичайно за властите да проследяват къде отиват хората и с кого се срещат - и да изплащат заплатите им, когато работодателите не могат да го направят.

За да платят за тези интервенции, правителствата на света позволиха на бюджетния дефицит да достигне 11 трилиона долара тази година според McKinsey & Co. Вече има дебат за това колко дълго могат да продължат подобни разходи и кога данъкоплатците ще трябва да започнат да плащат в замяна.

В дългосрочен план голямото преосмисляне на икономиката променя мнението за публичния дълг. Новият консенсус казва, че правителствата имат повече място за харчене в свят с ниска инфлация и трябва да използват фискалната политика по-активно, за да управляват икономиките си.

Още по-лесни пари

Централните банки се върнаха обратно към печатането на пари. Лихвените проценти достигнаха нови рекордно ниски нива. Централните банкери засилиха своите количествени улеснения, разширявайки ги не само до държавен, но и до корпоративен дълг.

Всички тези парични интервенции създадоха едни от най-облекчените финансови условия в историята и стимулираха спекулативни инвестиции, което остави много анализатори притеснени от моралните опасности напред. Но на централните банки ще им бъде трудно да намалят стимулите особено, ако пазарът на труда продължи да показва слабост.

Дългове и компании зомбита

Правителствата предлагаха кредит като спасителен пояс по време на пандемията. Един от резултатите беше нарастване на нивата на корпоративния дълг в развития свят. Банката за международни разплащания изчислява, че нефинансовите предприятия са взели нетни заеми от 3,36 трилиона долара през първата половина на 2020 г.

Тъй като приходите намаляват в много индустрии поради блокадите или предпазливост от страна на потребителите, са налице условията за „голяма корпоративна криза на платежоспособността“, показва нов доклад на институцията.

Още по темата

Wall Street очаква по-малки бонуси в годината на коронавирусна пандемия

Някои виждат опасност и в предлагането на твърде много подкрепа за компаниите с твърде малко условия относно това кой я получава. Те казват, че това е рецепта за създаване на „зомби фирми“, които не могат да оцелеят на свободен пазар и се поддържат живи само от държавна помощ - което прави цялата икономика по-малко продуктивна.

Големи разделения

Дебатът за стимулите обаче е нещо като лукс от първия свят. Бедните страни не разполагат с ресурси за защита на работни места и бизнес - или за инвестиране във ваксини - по начина, по който са го направили по-богатите и ще трябва да стегнат коланите по-рано или да рискуват нови валутни кризи и отлив на капитали.

Световната банка предупреждава, че пандемията поражда ново поколение бедност и сътресения в дълга, а МВФ казва, че развиващите се страни рискуват да бъдат върнати назад в развитието си с едно десетилетие.

K-образно възстановяване

Нископлатената работа в сектора на услугите, където има по-голям контакт лице в лице с клиентите, бе съкращавана още с началото на блокадите. А финансовите пазари, където активите са предимно собственост на богатите, се възстановиха много по-бързо от пазарите на труда.

Резултатът е етикетиран като „К-образно възстановяване“. Вирусът е разширил разликите в доходите или богатството в различните класи, раса и пол.

Жените са засегнати особено силно - отчасти защото е по-вероятно да работят в индустриите, които изпитват най-големи сътресения, но и защото трябваше да поемат голяма част от допълнителната тежест за грижите за децата, когато училищата бяха затворени. В Канада участието на жените в работната сила е спаднало до най-ниското си ниво от средата на 80-те години.

Възходът на роботите

Covid-19 предизвика нови опасения относно физическия контакт в индустрии, където социалното дистанциране е трудна - като търговия на дребно, хотелиерство или складиране. Една от направените корекции е замяната на хората с роботи.

Изследванията показват, че автоматизацията често се утвърждава по време на рецесия. По време на пандемията компаниите ускориха работата по машини, които могат да проверяват гостите в хотели, да режат салати в ресторанти или да събират такси. И пазаруването се става все по-често онлайн.

Тези иновации ще направят икономиките по-продуктивни. Но те също така означават, че когато е безопасно да се върнете на работа, някои работни места просто няма да ги има. И колкото по-дълго хората остават безработни, толкова повече уменията им намаляват- нещо, което икономистите наричат ​​„хистерезис“.

Още по темата

Природата на платформите за е-търговия е създаването на монопол

Ще останат ли факт промените в търговията на дребно след Covid-19?

Работа от вкъщи и пътувания 

Друг феномен, на който станахме свидетели, е работата от вкъщи.  Едно проучване установи, че две трети от БВП на САЩ през май се генерират от хора, работещи вкъщи. Много компании казаха на служителите да стоят далеч от офиса през 2021 г., а някои сигнализираха, че ще направят гъвкавата работа постоянна.

Някои видове пътувания почти спряха. Според ООН глобалният туризъм е спаднал със 72% през годината до октомври. С навлизането на ваксината на пътуващите може да се наложи да носят задължителни здравни сертификати и да преминат през нови видове съоръжения за сигурност.

Също когато през 2020 г. самолетите бяха заземени и хората останаха вкъщи, дори петролни компании като BP почувстваха реална заплаха за съществуването си. Още повече, че увеличаването на усилията зелено възстановяване и по-големия стремеж за разработване и производство на електрически превозни средства може трайно да попречат на световното търсене на едно от най-замърсяващите изкопаеми горива.