Глобализацията е в отстъпление

През последните години световната търговия получи редица удари и 2020 година не бе изключение, пише в свой анализ Wall Street Journal. 

Още от световната финансова криза през 2008-2009 г. растежът на международната търговия се забавя. По-високите мита и търговските войни, продукт на администрацията на Тръмп също оказаха своето влияние. Обемът на търговията всъщност спадна през 2019 г., въпреки че световната икономика продължаваше да се разраства тогава.

Миналата година пандемията оказа опустошително въздействие върху икономическата активност по света. Според прогнозите на Световната търговска организация световната търговия се е свила с 9,2%.

Приливите и отливите в търговията отразяват изцяло промените в икономическия растеж по света. Следователно перспективите пред търговията за следващата година до голяма степен зависят от това дали светът ще може да обърне гръб на Covid. Но са налице няколко предпоставки да се смята, че политическите отговори на пандемията, както и нарастващите опасения относно националната сигурност по света, биха могли да имат траен ефект в оформянето и потенциалното намаляване на глобализацията занапред.

Обръщайки се навътре

Глобализацията - увеличаване на търговията и инвестициите по света - беше ключов двигател на световната икономика през 90-те и 2000-те години. Но всичко това спря с финансовата криза през 2009 г. Глобалните вериги за създаване на стойност - разпространението на мрежите за доставка в страните - спряха да се разширяват след 2008 г., посочват от Световната банка.

Икономическата реформа също удари спирачките на целия свят и няколко страни се оттеглиха от редиците на движението. По време на управлението на Си Дзинпин Китай възприе политики за укрепване на държавните предприятия и насърчаване на местното развитие на технологии от ключово значение. Китай продължава да бъде титан по отношение на износа, но се обърна навътре. Износът като дял от китайския БВП от 31% през 2008 г. спадна до едва 17% през 2019 г.

Китай не е сам. Национализмът се превърна в по-силна идеология по света, а заедно с него и икономическия протекционизъм, Индийският премиер Нарендра Моди лансира кампанията „Направено в Индия“. Президентът Тръмп рекламира политиките „Купувайте американското“ и дори новоизбраният президент Джо Байдън, за когото се смята от всички, че ще бъде по-интернационално настроен президент, одобрява също подобни програми. И на всичкото отгоре е все по-вероятен "твърдия" Brexit, тъй като Великобритания e напът да напусне Европейския съюз без търговско споразумение.

Пандемията вероятно ще катализира тези съществуващи тенденции към редуциране на глобализацията за сметка на протекционизма. Много страни си задават въпроса дали са станали твърде зависими от други по отношение на основни медицински консумативи и лекарства, от които биха могли да бъдат лишени при кризисни обстоятелства. Някои временни забрани за износ бяха наложени поради опасения от неадекватни вътрешни доставки на медицинско оборудване, лични предпазни средства и фармацевтични продукти. Въпреки че търговският отговор на пандемията беше заглушен, отношението се промени.

Президентът на Франция Еманюел Макрон преди време заяви, че коронавирусът „ще промени естеството на глобализацията, с която сме живяли през последните 40 години“, добавяйки, че е „ясно, че в този си вид тя достига края на своя цикъл“.

Проблеми със сигурността

На върха на опасенията за общественото здраве по отношение на глобализацията са тези, свързани с националната сигурност. Отношенията между САЩ и Китай се влошиха от американска страна отчасти поради опасенията, че сигурността на съвременните технологични продукти - от безпилотни летателни апарати до микрочипове - може да бъде компроментирана от китайските власти. Не само бяха наложени мита, ограничаващи двустранната търговия, но бяха наложени забрани на китайските придобивания на американски технологични компании и пропастта между технологичните екосистеми на двете страни става все по-голяма.

Преди няколко години бившият министър на финансите Хенри Полсън предсказа икономическа „желязна завеса“, разделяща двете икономики. Независимо дали някой разглежда „отделянето“ като реалистичен резултат, разривът между двете най-големи икономики в света ще има огромни последици за бъдещето.

САЩ не са сами в притесненията си, че китайските технологии са подозрителни, както показа казусът около Huawei и сигурността на телекомуникационното оборудване, предоставяно от компанията. Япония насочи услията си да прекъсне зависимостта си от веригата на китайски доставки, произвеждайки повече технологично оборудване у дома.

Китай също така превърна търговията в инструмент на външната политика. Страни като Австралия установиха, че дразненето на Пекин води до внезапна забрана за износ, незабавно налагане на специални вносни мита или пристанищни конфискации поради неочаквани проверки на безопасността. Скот Морисън, министър-председателят на Австралия, заяви пред парламента на страната си, че „откритата търговия е била основна част от австралийския просперитет през вековете. Но също така трябва внимателно да се разгледа и вътрешния икономически суверенитет."

Притесненията за националната сигурност включват геополитически фактори извън Китай. Президентът Тръмп внесе несигурност в алианса си с Европа, поставяйки под въпрос смисъла от НАТО, порицавайки съюзниците на САЩ заради търговските им практики и недостатъчните разходи, отделяни за отбрана.

Това поведение трудно ще бъде превъзмогнато от европейците, дори с нов президент. Макар и Байдън да идва скоро на власт, Старият контиент не веднъж поставя под въпрос надеждността на американското партньорство. В среда, в която съюзите са несигурни и липсва международно сътрудничество, европейците се питат на кого всъщност могат да разчитат. Фил Хоган, доскоро еврокомисарият по търговия на Европейския съюз, заяви, че „трябва да се помисли как Европа да си осигури стратегическата автономия“.

Комбинацията от опасения за общественото здраве и страховете от национална сигурност предполагат, че можем да видим пренасочване към по-голяма самодостатъчност. Когато хората и техните правителства губят доверие в техните партньори и се страхуват или за здравето си, или за безопасността си, съществува естествената тенденция да се самоизолират и да намалят зависимостта си от други. Хората започват да ценят сигурността повече от ефективността.

Това отстъпление няма да отбележи края на глобализацията - процес, достигнал най-високо ниво си преди около десетилетие. Но глобализацията може да бъде поне частично върната в начална позиция, предначертавайки скалист път в нейното развитие.

Ключови дати през 2020 година:

- 15 януари: САЩ и Китай подписват първа фаза на търговско споразумение, което облекчава двугодишното напрежение между двете най-големи икономики. Целта му е да увеличи продажбите на американски стоки и услуги в Китай и да защити интелектуалната собственост. Но също така не премахва митата на САЩ върху по-голямата част от китайския внос.

- 25 август: Глобалната търговия се срива с 12,5% през второто тримесечие спрямо първото, съобщава Холандското бюро за анализ на икономическата политика (CPB). Това е най-големият спад, откакто започват да се изготвят статиските през 2000 г., надхвърляйки тежеста на удара върху търговия от световната финансова криза.

- 15 септември: Световната търговска организация установява, че някои американски мита срещу Китай са в нарушение международните търговски правила.

- 13 октомври: СТО постановява, че Европейският съюз може да наложи мита за 3,99 млрд. долара на Boeing и други американски стоки като част от дългогодишния търговски спор.

- 15 ноември: Китай и 14 други азиатско-тихоокеански държави подписват най-голямото търговско споразумение в света, създаващо регионален блок, който обхваща около една трета от световната икономическа продукция. Споразумението включва съюзници на САЩ като Австралия, Япония и Южна Корея, но не и Вашингтон. 

- 25 ноември: Глобалната търговия нараства с 12,5% през третото тримесечие спрямо второто тримесечие, посочва CPB. Това е най-големият ръст от началото на статистиката след най-големия спад.