Kриптовалутите записват силна година. Биткойн, най-скъпата дигитална валута, все повече излиза под светлината на прожекторите, заменяйки златото като актив за хеджиране срещу рискове като по-нататъшна слабост на долара или повишаване на инфлацията, смятат стратезите от JPMorgan Chase. Другите по-известни представители на света на криптовалутие като етериум и рипъл също не остават по-назад.
Днес, за кратко, цената на биткойна достигна нов рекорд, след като премина прага от 29 000 долара. Скокът в стойността на криптовалутата с над 300% през 2020 г. поставя цената на дигиталната монета спрямо златото на най-високото ѝ ниво от три години, докато инвеститорите все повече търсят портфейлни буфери на фона на прогнозите на Citigroup, че доларът ще поевтинее с 20% през следващата година в бавното и несигурно икономическо възстановяване от пандемията.
„Т.нар. криптовалутите са по-скоро дигитални финансови активи, които се търгуват в изключително волатилни и рискови условия, извън регламентираните пазари. В този смисъл те не са пари, тъй като нямат достатъчно стабилна разменна стойност. Поради това, не бих ги препоръчал, като инструмент за инвестиране на спестяванията на нашите бащи и майки. Поколението от 25-35 години би могло да поеме риска и да инвестира до 5%-10% от своите активи в тези инструменти с дългосрочен хоризонт“, коментира за bloombergtv.bg финанистът Борис Петров.
Статутът на биткойн като клас активи сега е много по-труден за оспорване. Лицензираните криптоборси, биткойн фондовете и регулираният фючърсен пазар предоставят възможности за инвестиции, които не са съществували преди няколко години.
„Множеството регулирани криптоборси елиминираха„ риска за институционалните инвеститори“, каза в интервю ръководителят на PwC Анри Арсланян и добави: „През 2017 г. имаше голям страх от пропускането на добра възможност, но на дребно. Въпросът е дали ще видим подобен институционален страх през 2021 г.“
Дълго време институционалните инвестиции в биткойн бяха възпрепятствани от строгите инвестиционни мандати и спазването на регулаторните изисквания. Сега, когато биткойнът беше официално признат от много регулаторни органи и регулиран съответно, този въпрос е далеч по-малко пречка от преди. Поради тази причина криптоваутата се радва на засилен институционален интерес през тази година. Но биткойнът все още трябва да се доказва като по-ефективен или лесен за използване от конвенционалните фиатни пари.
Привържениците на криптовалутата твърдят, че тя се насочва към замяна на златото като диверсификатор на портфолиото, тъй като стимулационните инжекции за противодействие на икономическите щети от пандемията отслабват долара. Критиците виждат чист хазарт от страна на инвеститори на дребно и спекулативни професионалисти в сектор, предразположен към скандали, и очакват срив като този след пика преди три години.
На този фон все повече се увеличава и интересът на централните банки към създаването на т.нар. „дигитални валути на централните банки“. Първенец в тази надпревара засега е Китайката народна банка, която пусна пилотна програма на двоя дигитален юан в четири китайски града, където вече са извършени трансакции на обща стойност над 2 милиарда юана (300 милиона долара). Китай иска да прекъсне хегемонията на щатския долар върху глобалната финансова система и да получи по-голям контрол върху начина, по който хората харчат парите си, надявайки се, че цифровата валута може да достави и двете.
Този напредък на Поднебезната империя обаче поставя допълнителен натиск върху Европейската централна банка, Федералния резерв на САЩ и други големи централни банки да засилят своите действия в тази посока. През октомври от ЕЦБ обявиха, че ще започнат да експериментира с цифрова версия на еврото, като същевременно ще провеждат обществено обсъждане за въвеждането на технологията. Дигиталната валута на централната банка би позволила на резиденти от еврозоната да внасят директно депозити в ЕЦБ. Това обикновено е опция само за търговски кредитори, правителства и други централни банки.
От свия страна, Фед предприема предпазлив подход към емитирането на цифрова валута. „Смятаме, че е по-важно да го направим правилно, отколкото да бъдем първи. Да го направим правилно означава, че ние не само разглеждаме потенциалните ползи от CBDC, но също така и потенциалните рискове и също така признаваме важните компромиси, които трябва да бъдат обмислени внимателно“, каза Пауъл в дискусия, организирана от Международния валутен фонд през октомври.
„В ход е проект на стратегически отговор от страна на централните банки под шапката на Банката за международни плащания в Базел на това предизвикателство. В този аспект очаквам в скоро време ще разполагаме с дигитални валути, емитирани от централните банки, ползващи най-съвременните технологии, гарантиращи сигурност, скалируемост и стабилна разменна стойност. С това, считам, че ще се преодолее проблема с високата волатилност на разменната стойност на частно създадените криптоактиви и агентите за целите на плащанията ще изберат сигурността на дигиталните валути, създадени от централните банки“, коментира Петров.