Въпросът за изменението на климата е на преден план от сключването на Парижкото споразумение в рамките на ООН през 2015 г., което имаше за цел да ограничи средното покачване на глобалните температури до 2 ° С над прединдустриалните нива и да се опита да задържи увеличението под 1,5 ° С. Тази цел е приета от почти всяка държава в световен мащаб.
Темповете на държавна дейност в тази посока се ускориха бързо. През 2019 г. Великобритания, Нова Зеландия и Франция приеха закони, които ги ангажират да постигнат нулеви емисии до 2050 г. Швеция си е поставила за цел 2045. Тази година Китай, Япония и Южна Корея дадоха подобни обещания, въпреки че целите им все още не са облечени в закон.
Според организацията с нестопанска цел Energy and Climate Intelligence Unit икономиките, представляващи половината от глобалния брутен вътрешен продукт, са поели някакъв ангажимент в тази посока.
Пандемията от коронавирус стимулира държавите в световен мащаб да засилят климатичните си действия. Новата зелена индустриална революция засега е водена от Европейския съюз, който си постави амбициозни цели за намаляване на емисиите с най-малко 55% до 2030 г. и се ангажира да стане нетна нулева въглеродна икономика до 2050 г. Механизъмът за възстановяване и устойчивост: основен елемент на фонда на ЕС NextGenerationEU с бюджет от 672,5 млрд. евро за заеми и безвъзмездни средства в подкрепа на реформите и инвестициите на държавите от ЕС.
Целта е да се смекчат икономическите и социалните последици от пандемията от коронавирус и да се повишат устойчивостта, издръжливостта и подготвеността на европейските икономики и общества за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход. Държавите от ЕС работят по своите планове за възстановяване и устойчивост, за да получат достъп до средствата в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост.
От своя страна Китай, най-големият замърсител на въздуха в световен мащаб, обяви плановете си да стане климатично неутрална страна до 2060 г. За да бъде постигната тази цел обаче на Поднебесната империя й е неоходима истинска революция. Проблемът е, че огромната китайска икономика просто не е изградена за драматичен завой към зелената политика. В продължение на десетилетия икономическият ръст на страната зависеше от масивни инфраструктурни проекти и производство, изграждайки икономически двигател, който сега силно зависи от „мръсната“ енергия.
Страната изгаря милиарди тонове въглища всяка година и използва стотици милиони барели петрол - а анализатори казват, че икономическият натиск, причинен от Covid-19 и напрежението със Запада, тласкат Китай да харчи повече за тези енергийни източници, не по-малко.
Дори САЩ, чието оттегляне от Парижкото споразумение е влязло в сила през ноември, вероятно ще се върне обратно в него, когато новоизбраният президент Джо Байдън замени Доналд Тръмп на 20 януари. „Планът на Байдън“ обещава да инвестира 2 трлн. долара е енергийното бъдеще ”.
Климатичният план на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън би могъл да постави целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C "на поразително разстояние", смятат от The Climate Action Tracker.
За да стигнат до там, САЩ трябва да постигнат обещанието на Байдън и да достигнат нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. Климатичната политика на новоизбрания президент включва инвестиция от 1,7 трилиона долара в чиста енергия и зелени работни места и призовава за прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива и забрана за нови разрешителни за петрол и газ на обществени земи.
The Climate Action Tracker (CAT) - аналитична група, която проследява глобалните климатични действия на правителствата - установява, че ако бъде изпълнен, планът на Байдън ще намали емисиите на парникови газове с около 75 гигатона въглероден диоксид до 2050 г., понижавайки глобалното затопляне с 0,1°C до края на века. Но САЩ не могат да го направят сами.
За да се гарантира, че целта от 1,5°C е достижима, Китай трябва да се придържа към обещанието си да стане въглеродно неутрален до 2060 г., а Европейският съюз, Япония и Южна Корея трябва да изпълнят ангажиментите си по отношение на климата, казват от CAT.
Ако досегашните практики продължат да се прилагат, светът ще се затопли с 2,7°C до края на века, прогнозират от CAT, което ще доведе до по-екстремни бури, горещи вълни, по-голямо покачване на морското равнище и, за много части на света, по-лоши суши и екстремни валежи.
Следващата страна, която пое по пътя на зелената революция бе Великобритания. През ноември Риши Сунак, британският финансов министър, последва държави като Германия и Швеция, когато обяви първите зелени държавни облигации на Великобритания за финансиране на проекти с ниски въглеродни емисии. Той също така каза, че от 2025 г. разкриването на климатичните заплахи ще бъде задължително за листнати и големи частни компании пред създадената за тази цел Работната група по финансовите оповестявания, свързани с климата (TCFD). Разкриването на информация е първата стъпка, но именно данните ще позволят на компаниите и техните инвеститори да оценят риска, породен от изменението на климата.
От своя страна, британският премиер Борис Джонсън представи план за 12 милиарда британски паунда (13,4 милиарда евро) за разгръщане на Зелена индустриална революция в Обединеното кралство, при която продажбите на бензинови и дизелови автомобили ще бъдат забранени от 2030 г.
Джонсън заяви, че неговият план от 10 точки ще създаде и подкрепи 250 хиляди работни места и ще генерира над три пъти повече инвестиции от частния сектор до 2030 г. Критиците обаче казват, че планираните инвестиции са твърде ниски и им липсва амбиция.
Предизвикателството
Предизвикателството да се достигне нулева стойност на емисиите е огромно, така че практическите действия са приоритет. От Международната енергийна агенция заявиха, че до 2030 г. емисиите трябва да спаднат с 45% спрямо 2010 г., за да достигнат нетна нулева стойност. Бързият напредък, казаха от там, е „решаващ“. Успехът ще зависи от почистването на енергийните източници, намаляването на емисиите от уреди и преоборудването на сгради, както и постигането на повишаване на ефективността, за да позволи търсенето на енергия да спадне с близо една пета, до нивото от 2006 г., въпреки по-голямата глобална икономика.
За постигане на климатичните цели ще трябва да бъдат изразходвани един до два процента от световния БВП. От Организацията за икономическо сътрудничество и развитие изчисляват, че необходимата инфраструктура ще струва 7 милиона долара годишно до 2030 година.
Други данни представят оптимистична картина. Във Великобритания опозиционната Лейбъристка партия изчисли нетни ползи за икономиката от 800 млрд. британски лири, ако целта за нулевите емисии в енергийния сектор бъде постигната до 2030 г. Изследване на Университета в Станфорд през 2018 г. прогнозира 60% шанс, че ако глобалното затопляне бъде задържано в рамките на 1,5 C вместо 2C до 2050 г., това ще доведе до натрупани глобални ползи от 20 трилиона долара.
Напредък към днешна дата
Първата стъпка към по-ниските емисии е почистването на енергийния сектор, по-специално производството на електроенергия от въглища. Това изглежда работи. През август Global Energy Monitor съобщи в Carbon Brief, че глобалният енергиен капацитет на въглища се свива за първи път през първата половина на 2020 г., въпреки че в страни като Китай продължава да се разраства.
Във Великобритания е отбелязан ефектът от политиките за по-екологичен икономически растеж и по-чист въздух. Емисиите, свързани с енергийните доставки, са намалели. Предварителните данни за 2019 г., публикувани през март, показват, че емисиите на CO2 в сектора са намалели с почти две трети от 1990 г. насам при общ спад от 41%.
В световен мащаб се въвеждат политики за справяне с емисиите от превозните средства. През 2019 г. Франция стана първата държава, която законодателно ще премахне двигателите с вътрешно горене до 2040. До юни според МАЕ 17 страни са обявили цели за 100 процента нулеви емисии или постепенно премахване на превозни средства с двигател с вътрешно горене до 2050 г. През ноември, като част от плана на Обединеното кралство за борба с емисиите, правителството заяви, че ще забрани продажбите на бензинови и дизелови автомобили и микробуси до 2030 г.
Рискове
Тъй като преминаването към нисковъглероден свят набира скорост, активите в няколко сектора са изправени пред различни рискове. Тук влизат изкопаемите горива и производителите на енергия от въглища, нефт и други.
Рискът се отнася и за области, включително автомобилната индустрия и авиацията. Строителството е засегнато и поради въглеродния отпечатък от бетон и стомана. Иновациите могат да създадат зелени алтернативи, но междувременно производителите ще трябва да намалят емисиите в съществуващите процеси.
Корабоплаването, което представлява девет десети от глобалния товарен превоз, е отговорно за три процента от емисиите на парникови газове, според Climate Action Tracker. Въпреки че Международната морска организация е приела цели, анализът показва, че до момента действията са неадекватни, като емисиите вероятно ще нараснат.
Въглеродните компенсации вече не се считат за добър начин за противодействие на емисиите. Бизнес моделите ще трябва да се променят. Например транспортът трябва да се премести към превозни средства с нулеви емисии. Емисиите от офисите също трябва да бъдат намалени.
Зелената енергия ще привлече около 11 трилиона долара инвестиции през следващите десетилетия, тъй като разходите за възобновяеми енергийни източници спадат и повече от световната енергия идва от електричеството. Това пише в годишния доклад New Energy Outlook на изследователската организация BloombergNEF.
Прогнозираното увеличение на енергията от възобновяеми енергийни източници като вятъра и слънчевата енергия е до 56% от световното електричество през 2050 г. Емисиите ще достигнат своя пик през 2027 г. и след това ще спадат с 0,7% годишно до 2050 г., смятат от BNEF.
"Следващите десет години ще бъдат решаващи за енергийния преход", заяви Джон Мур, изпълнителен директор на BNEF, като посочи ускореното внедряване на вятъра и слънчевата енергия и по-бързото усвояване на електрическите превозни средства като някои от ключовите области през този период.
Правителствата, енергийните компании и лобистите визират водорода като начин за декарбонизиране на огромни части от световната икономика.
Ако това се реализира светът ще се нуждае от много повече водород, произведен от машини, задвижвани от възобновяема енергия. За да може така нареченият зелен водород да осигури малко под една четвърт от енергията през 2050 г., ще бъде нужна 38% повече мощност, отколкото се произвежда в момента в световен мащаб. За тази цел обаче трябва да бъдат изградени вятърни и слънчеви ферми на територия с размерите на Индия.