Централните банки атакуваха шока от пандемията до ръба на техните мандати

През 2020 г. централните банки изиграха ключова роля за стабилизиране на финансовите условия е икономиките на страните си в отговор на шока от националните блокади срещу разпространението на коронавируса. В резултат на това институциите, отговарящи за паричната политика, предприеха безпрецедентно количество стимули, предотвратявайки катастрофален спад, и дадоха обещанието да поддържат подкрепата си „толкова дълго, колкото е необходимо“.

„Безпрецедентните предизвикателства изискват безпрецедентни политики. Достигнатите нулеви лихвени нива и настъпващите предизвикателства изискваха мощно противодействие с нови парични стимули. Това накара централните банки и особено ЕЦБ и Фед да преосмислят своевременно политиките си и да бъдат креативни дори до ръба на своя мандат. Те постигнаха успех за разлика от събитията при предходни кризи акомодираха бързо и ефективно шока от нарасналия риск“, коментира финансистът Борис Петров за bloombergtv.bg.

На тазгодишния форум на ЕЦБ за централното банкиране управителят на институцията Кристин Лагард сравни щетите, които кризата тази година е причинила на пазара на труда с финансовата криза, избухнала след фалита на Lehman Brothers.

„Този ​​път въздействието е много по-голямо в по-устойчивите сектори като услугите, докато индустрията се справя много по-добре. След Lehman, производството допринесе с 2,8 процентни пункта за рецесията, а услугите допринесоха с 1,7 процентни пункта. Но тази година загубата беше 9,8 процентни пункта за услугите и много по-малко за производството - 3,2 процентни пункта“, каза тя.

 „През следващите години очаквам възстановяването на икономиката в ЕС и САЩ да продължи устойчиво и без сътресения, което ще даде възможност на постепенно изтегляне на настоящите стимули и постепенна нормализация. Този процес обаче ще отнеме няколко години и е условен на преодоляване на пандемията чрез масова ваксинация.

Високата ликвидност към момента проявява странични ефекти в не особено устойчиво нарастване на цените на някои рискови активи, като цените на акциите на технологичния сектор в САЩ. Били сме и преди свидетели на подобни феномени, които успешно са преодолявани без системна криза“, коментира Петров.

Още по темата

Инфлацията все повече се изплъзва от ръцете на ЕЦБ

ЕЦБ разширява програмата за изкупуване на частен и публичен дълг

ЕЦБ: Икономиката на еврозоната се насочва към по-бавно възстановяване

Има риск Фед и ЕЦБ да останат сами в борбата с кризата

През април Европейската централна банка (ЕЦБ) засили подкрепата си за икономиката на еврозоната, като понижи цената на дългосрочното си кредитиране за банките и представи допълнително средство за инжектиране на ликвидност в системата.

Управителният съвет реши да намали лихвения процент по операциите по дългосрочно рефинансиране (т. нар. TLTRO III операции) до 50 базисни пункта под средния лихвен процент по основните операции на Евросистемата, преобладаващи за същия период.

Беше предвидена и серия от нецелеви пандемични спешни операции за дългосрочно рефинансиране (т.нар. PELTROs) с цел подпомагане на условията за ликвидност във финансовата система на еврозоната.

Оттогава институцията увеличи размерa на стимулите си до общо 1.850 трлн. евро, а продължителността им до края на март 2022 г. Пренасочвайки вниманието на инвеститорите от размера към продължителността на операциите, банкерите се опитват да избегнат минали грешки. През 2015 г. тогавашният управител Марио Драги разкри пакет, който остави пазарите недоволни и това го принуди да действа отново само три месеца по-късно.

От своя страна, Федералният резерв на САЩ понижи основните си лихвени проценти почти до нула и наред с покупките си на т.нар.  "борсово търгувани фондове" (ETF), въведе програмата Main Street за кредитиране на малки и средни предприятия чрез директни покупки на корпоративни облигации.

По-конкретно, бързите покупки на Федералния резерв на дялове от борсово търгувани фондове, инвестиращи в корпоративни облигации създават ясен прецедент за типа отговор на политиката, която трейсърите могат да очакват през следващия период на икономическо бедствие - или както е написано в член 13 (3) от Закона за Федералния резерв „Необичайни и неотложни обстоятелства.“ За разлика от Програмата за кредитиране на малките и средни предприятия от централната банка и Общинския ликвиден механизъм, които не привлякоха много участници, Механизмът за корпоративни кредити на вторичния пазар се разрасна бързо и осигури още по-силна подкрепа за финансовите активи, отколкото трейдърите очакваха..

Паричната политика се обедини с фискалната

Централните банки влязоха в кризата от Covid-19 с малко конвенционално политическо пространство. След като намалиха разходите по заемиte близо или дори под нулата и внедриха масивни програми за изкупуване на активи, те практически започнаха да молят правителствата за повече действия, което накара някои анализатори да твърдят, че паричната политика и фискалната политика вече са взаимозависими.

 „Призивите за допълнителна фискална подкрепа са основно в САЩ и в по-малка степен в ЕС, където такава бе предоставена сравнително по-рано. Фискалната подкрепа в преодоляването на последиците от пандемията ще остане важна опора на икономическото възстановяване през следващата година“, заяви Борис Петров.

Управителят на Федералния резерв Джером Пауъл е сред онези, които обръщат особено внимание на риска от дългосрочни щети.

"Тук има реална заплаха от тези неща", каза Пауъл, позовавайки се на риска от повече банкрути в бизнеса и дълги периоди на безработица. По думите му по-силното възстановяване зависи от подходящата фискална подкрепа.

Управителят на Федералния резерв също така подчерта, че безпрецедентните програми за спешно кредитиране, представени тази година, са временни мерки.

„Това не трябва да е постоянно нещо, иначе сме просто поредната федерална финансова агенция“, каза Пауъл.

Гуверньорът на Бундесбанк Йенс Вайдман го каза по друг начин в речта си на 5 ноември. „В сегашната среда паричната и фискалната политика работят в хармония. Съответните им цели са изравнени. Но не бива да се преструваме, че тази хармония ще бъде постоянно състояние”, заяви той.

„В ЕС очаквам започналия процес на  фискална интеграция да се ускори допълнително през следващите няколко години, както и да завърши третият етап на изграждане на банковия съюз. Това ще даде възможност за още по-висока степен на увереност на агентите в единния пазар и единната валута и ще подкрепи средносрочния темп на икономически растеж. Задълбочаването на интеграцията и дълбочината на общия пазар ще спомогнат за постепенно изтегляне на фискалните стимули и връщане към устойчива дългова траектория“, коментира Петров.

Още по темата

„Бежова книга“ на ФЕД: Икономическото възстановяване на САЩ остава умерено

Покупките на дялове в ETF-и от страна на Фед промениха пазарите завинаги

Следващата значима стъпка, предприета по-специално от Фед през таз година, бе промяната в стратегията по отношение на инфлацията. През август централните банкери на САЩ приеха т.нар. „средна цел за инфлацията“, като обясниха, е ще позволят на инфлацията да се движи „умерено“ над 2-процентовата цел „за известно време“ след периоди, когато е била под нея.

Пандемията забави стратегическия преглед на ЕЦБ, започнат от Лагард, след като французойката пое поста, но анализатори и икономисти прогнозират, че европейските централни банкери ще последват примера на колегите си от САЩ и също ще въведат промени в подхода си към движенията в потребителските цени. Според анализаторите новата стратегия трябва да цели „инфлация около 2%“ и институцията да реагира, когато тя е твърде висока или и твърде ниска. За сега се предполага че стратегическият преглед ще бъде завършен до средата на 2021 г., като в него ще бъдат засегнати и други въпроси за цялостно разширяване на мандата на ЕЦБ.

„В ход е процес на преосмисляне на стратегията на паричната политика, както на Фед, така и на ЕЦБ. Темата обхваща не само инфлационната цел и толерантността на банката в отклоненията на инфлацията, но и други аспекти. Например, във Франкфурт е в ход и дебат за това как паричната политика на ЕЦБ може да се използва, за да се стимулира прехода към ниско въглеродна икономика, които е изключително интересен и отговаря на общите европейски ценности. Аз съм привърженик на разбирането за разширяване на мандата на ЕЦБ извън единствената цел постигане на ниска инфлация“, коментира Борис Петров.

Но има една централна банка, чиято задача тази година е двойно по-трудна и това е Английската централна банка. Управителят Андрю Бейли предупреди, че липсата на нова търговска сделка с Европейския съюз ще нанесе по-голяма вреда на икономиката на Обединеното кралство в дългосрочен план, отколкото пандемията от коронавирус.

"Отнема много по-дълъг период от време за това, което наричам истинската страна на икономиката да се приспособи към промяната в отвореността и в профила на търговията", каза Бейли в едно от изслушванията си пред финансовата комисия на парламента.

Така или иначе 2020 година беше доста предизвикателна за централните банки. Регулаторите действаха по-бързо от всякога, за да предприемат необходимите мерки. Използваха всички инструменти в своя арсенал, за да подкрепят икономиката. Но някои анализатори бият камбана, че свръхоблекчената парична политика и ниските лихви стимулират надуването на финансови балони, при които активите поскъпват в ясен дисонанс с реалната икономическа среда.

След последното за годината заседание на Федералния резерв Джером Пауъл коментира темата като изрази ограничена загриженост, че свръхниските лихвени проценти ще доведат до балони на фондовите и финансовите пазари, въпреки че е позволил на активите да достигнат малко по-високи нива. 

Дали политиките на централните банки надуват финансови балони предстои да видим, но едно е сигурно 2020 г. ще бъде запомнена с партньорството между финансовите институции и правителсвата.