Инфлацията все повече се изплъзва от ръцете на ЕЦБ

Европейската централна банка прие категорично миналата седмица, след като обяви нов кръг от политически мерки, че дори след три години тя все още ще бъде далеч от целта си за инфлация от „близо до, но малко под 2%“.

Съобщението на управителя Кристин Лагард за допълнителни стимули от 500 милиарда евро (606 милиарда долара), деветмесечно удължаване на програмата за пандемични покупки на облигации, плюс по-дългосрочно банково финансиране, остави инвеститорите до голяма степен в недоумение. Тези инструменти не само бяха възприети като сравнително скромни, те бяха представени заедно с прогноза на инфлацията през 2023 г. от едва 1,4% - най-ниската тригодишна прогноза, която ЕЦБ е правила, припомня Bloomberg.

Подобна ограничена амбиция е признание, че на фона на историческия спад на растежа поради Covid-19, една от целите на централната банка е да подкрепят разходната сила на финансовите министерства, като поддържат ниските си разходи по заеми. Но ако в следващите месеци не бъдат представени допълнителни парични действия, ЕЦБ рискува да разчита все повече на фискалната политика, за да постигне своя мандат за ценова стабилност.

ЕЦБ отдавна е определила своя мандат за постигане на ценова стабилност във валутния блок като годишна инфлация от „под, но близо до 2% в средносрочен план“. Тази цел е предназначена за епоха, когато цените са по-склонни да растат твърде бързо, отколкото обратното.

От световната финансова криза преди повече от десетилетие и на фона на дезинфлационните ефекти от период на хиперглобализация и технологичен напредък, регионът се сблъсква с  твърде ниската инфлация. ЕЦБ никога не е постигнала устойчиво целта си през последното десетилетие.

В такъв свят връщането към целева инфлация само чрез паричната политика предполага огромно разширяване на стимулите. Пакетът от четвъртък беше изрично структуриран, за да запази, а не да облекчи финансовите условия, и беше свързан със здравната криза.

Още по темата

От ЕЦБ си тръгва и последният човек, участвал в основаването на институцията

ЕЦБ разширява програмата за изкупуване на частен и публичен дълг

ЕЦБ: Икономиката на еврозоната се насочва към по-бавно възстановяване

Програмите за стимулиране в пандемията са временни, но първоначалната програма за качествени улеснения на ЕЦБ, стартирала през 2015 г., и традиционните лихвени проценти са постоянно в инструментариума, за да се използват за справяне с недостига на инфлация. Все пак по това време през следващата година ЕЦБ вече ще притежава близо половината облигации на Германия и Италия, поставяйки реални ограничения за това колко по-далеч могат да стигнат, без да изкривят пазара.

По същия начин по-нататъшното намаляване на лихвените проценти - референтният процент на депозитите е -0,5% - би влошило рентабилността на европейската банкова система.

Загуба на ефективност

„По-нататъшното облекчаване на финансовите условия оттук е просто много, много трудно“, каза Ник Кунис, ръководител на изследването на макро и финансовите пазари в ABN Amro Bank NV в Амстердам.

Въпросът дали и как ЕЦБ ще постигне на целта си за инфлацията е ключова част от задълбочения преглед на това как функционира централната банка. Някои централни банкери говорят за приемане на стратегия, подобна на обявената наскоро от Фед, или  позволяване на  инфлацията да се ускори над целта след за известен период от време.

Но без нови инструменти или неочаквано ускоряване на ценовите увеличения, ЕЦБ може да заседне в очакване на фискалната политика да запълни празнината, като харчи пари там, където частният сектор не може.

И докато този фронт изглежда обещаващ сега - лидерите на Европейския съюз най-накрая се договориха за многогодишен пакет от разходи за 1,8 трилиона евро миналата седмица - в крайна сметка европейските правителства ще трябва да овладеят някак балонния си дълг.

Японизация

Това оставя ЕЦБ в подчинена позиция да се опитва да управлява разходите за държавни заеми, наподобяваща контрола върху кривата на доходност, с който открито се ангажира Японската централна банка.

Но членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел заяви, че ЕЦБ се опитва да „запази финансовите условия“ и не се ангажира изрично да поддържа доходността на определено ниво.

ЕЦБ ще „приоритизира цените пред количествата при ежедневното прилагане на нейния програми за закупуване на активи“, каза Константин Вайт, старши портфейлен мениджър за европейски лихви в Pimco Europe GmbH в Мюнхен. „Разчитането по-малко на лихвените проценти и повече на покупките на активи означава, че подобно на ЯЦБ, ЕЦБ де факто е подчинила паричната политика на избраните държавни служители, отговарящи за фискалната политика“, смята той.