Как изглежда животът близо година след удара на Covid-19?
Без съмнение пандемията ще има дълготрайни ефекти върху обществото и икономиката
Обновен: 10:31 | 1 януари 2021
Както ни напомнят уводните думи на почти всеки имейл, изпратен през изминалата 2020 г., ние живеем в “безпрецедентни времена”.
Без съмнение пандемията ще има дълготрайни ефекти върху обществото и икономиката, става ясно от доклад на Световния икономически форум, публикуван в края на 2020 г.
В рамките на своя доклад Световния икономически форум разглежда пет от тенденциите с дълготраен ефект. Използваните графики и данни са от новата книга Signals, която покрива 27 макротенденции, трансформиращи глобалната икономика и пазарите.
1. Животът от екрана има все по-съществена роля
Смартфоните драстично променят начина ни на живот в много отношения - включително начина, по който прекарваме времето си. В рамките на десетилетието от 2008 до 2018 г. прекараното време пред екраните на мобилните устройства се увеличава дванадесетократно.
Геймингът е друг дигитален сегмент, който се облагодетелства от пандемията. Приходите от видеоигри се увеличават от пролетта, а продажбите остават силни през останалата част от 2020 г. Компаниите се надяват да запазят потребителите, които привлякоха по време на мерките за овладяване на коронакризата, и след края на пандемията.
Съмнително е дали времето, прекарано пред екраните, ще се възстанови до нивата от преди коронакризата, дори повече работни места и училища да се завърнат към обичайните си форми на работа.
2. Големите промени при потребителите
Потребителската икономика се развива на два фронта: да прави физическото пазаруване възможно “най-безконтактно” и по отношение на осъвършенстването на електронната търговия. Covid-19 доведе до оттеглянето от старите навици и ускори тази еволюция.
Иновациите в офлайн света на пазаруването изглежда се движат към посоката на безконтактни каси, но за да проработи този модел, хората първо трябва да приемат метода на безконтактните плащания като мобилни портфейли и други подобни.
Разбира се, нито един разговор за електронната търговия не може да мине без споменаването на Amazon. Компанията отчита постоянен растеж на приходите си от абонаменти през последните години, като действията ѝ имат широк ефект върху останалата индустрия.
Подобно на дружествата от гейминг индустрията, компании за електронна търговия като Amazon разчитат, че хората, които са се насочили към онлайн пазаруването по време на пандемията, ще продължат да го правят и след края ѝ.
Приходите на Amazon от абонаменти достигат 6,6 милиарда долара през третото тримесечие на 2020 г. Графика: World Economic Forum
2020 може да остане в историята на търговията като годината, в която електронната търговия спечели значително голям дял от общата такава.
3. Пик на глобализацията
Глобализацията започна да се разраства от средата на 80-те години на миналия век, докато не достигна плато по време на финансовата криза. Оттогава насам делът на глобалната търговия като процент от брутния вътрешен продукт се изравни на фона на търговските войни и по-късно понесе удара от Covid-19.
Делът на глобалната търговия като процент от БВП. Графика: World Economic Forum
Търговията очевидно е засегната от пандемията и все още е твърде рано да се посочи какви ще са дългосрочните ефекти. За момента е ясно, че информационният компонент от глобализацията става все по-важна част от световния икономически пъзел.
Дори преди удара от Covid-19 глобалната търговия на услуги нарастваше с 60% по-бързо отколкото търговията със стоки, като през 2019 г. беше оценена на приблизително 13,4 трилиона долара.
4. Здравната криза
На другия край на здравния спектър милиардерите са по-богати от всякога.
Делът на състоянието на 10-те най-богати личности спрямо БВП на страните. Графика: The World Economic Forum
Междувременно в по-широката икономика неравенството нараства през последните няколко десетилетия. Въпросът е допълнително усложнен от икономическите последици от Covid-19. По-младите поколения са изправени пред двойно предизивкателство от това да са вероятно по-тежко засегнати от пандемията, докато в същото време е най-малко вероятно техните спестявания да са достатъчни, за да покрият прекъсване в доходите им.
Колкото по-дълго мерките за овладяване на Covid-19 тежат на икономиката, толкова по-тежко ще бъдат засегнати хората, които продължават да работят, както и заетите в най-тежко ударените индустрии - туристическата, развлекателната и т.н.
5. Гъвкавото работно място
Към 2019 г. над половината от компаниите, които не предлагаха гъвкава или отдалечена възможност за работа се позоваваха на “дългосрочна политика на дружеството” като причина. С други думи - това е просто начинът, по който нещата винаги са работели.
Разбира се, пандемията накара много компании да преосмислят тези си политики.
Големият експеримент с отдалечената работа ще има влияние върху офиса такъв, какъвто го познаваме, като потенциално ще преформира цялата “офис икономика”. Влиянието на промяната вече се усеща, като обемът на глобалните инвестиции в търговски имоти се понижава с 48% през третото тримесечие на 2020 г.
В резултат на промените хиляди души се преместват от по-скъпите градски зони най-вече заради възможността да работят отдалечено от по-евтина локация.
Миграция от основните градски зони. Графика: The World Economic Forum
Решават ли ваксините проблема?
В началото на декември, по-малко от година, след като коронавирусната криза удари света, масовата мобилизация за предоставянето на ваксина влезе в ход, пише Bloomberg.
След установяването на ефективни ваксини срещу коронавируса фокусът се измести от разработването и развитието към дистрибуцията. Предоставянето на ваксини на Pfizer, Moderna, AstraZeneca и други компании, чакащи одобрение, ще трябва да преодолее серия от производствени и логистични предизвикателства. Здравните системи също трябва да убедят медицинските служители и някои представители на обществото, че използването на ваксините е безопасно.
Бързото ваксиниране на десетки милиони души е огромно предизвикателство, а необходимите изисквания за съхранението на някои ваксини също допълнително усложняват процеса. Дозите на Pfizer например трябва да бъдат транспортирани на минус 70 градуса по Целзии - температура по-ниска от зимите в Антарктика. След като бъде доставена в лечебните заведения, те могат да я съхраняват в своите хладилници за пет дни или до 15 дни в специални устройства на компанията, пълни със сух лед.